Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

Безстрастен? Не! Но без вина и болка

— те някога го мъчеха, защото

той сам ги правеше и страдаше от тях!

И още неосвободен докрай

— макар като слуги да ги владее —

от случая, промяната, смъртта —

препятствия за онова, което

могло би другояче да надмине

и най-далечната звезда в небето,

почти невидима във пустотата!…

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

Сцената представлява част от гората край пещерата на Прометей. Пантея и Йона спят. През време на първата песен постепенно се пробуждат.

ГЛАС НА НЕВИДИМИ ДУХОВЕ

Побягнаха бледни звездите,

че слънцето — весел овчар,

подкара ги в тъмни кошари

        оттатък зарите;

тъй някога бягат сърните,

когато през дебрите стари

преследва ги бърз ягуар…

        Къде сте вий скрити?

Една редица от тъмни, неясни сенки

минава и пее.

        Ний идем незвани

        и носим савани

за гроба на всички години живяни!

        Ний сенки нечути

        на мъртви минути

погребваме Времето в своите скути!

        Косите си късай,

        отпускай лъка си,

сълза след сълза саркофага да ръси!

        Да бъдем венците,

        в които зарит е,

загубен и прашен, ковчегът на дните!

        И както без плът е

        и бяга из пътя

тъмата, че вече пристигнал денят е,

        тъй в утрина ранна

        ний сякаш сме пяна,

през светлия ден на брега разпиляна,

        със тихата лесен

        на полъх небесен

гласа си дочул и в безкрая отнесен!…

ЙОНА

Какви са тия гласове?

ПАНТЕЯ

На миналите часове!

Понесли своите трофеи,

от боя, който

единствен Той ще надживее!

ЙОНА

Сега на път ли са?

ПАНТЕЯ

                        На път!

Ведно със вятъра летят,

под неговото наметало!

ЙОНА

Къде? Къде?

ПАНТЕЯ

Към всичко тъмно, минало, умряло!…

ГЛАС НА НЕВИДИМИ ДУХОВЕ

В небето мъглите се гънат,

в тревата — звезди от роса,

в морето талазите плуват

        и заедно тънат,

от радостна буря разбити;

а после в блаженство танцуват

и дигат се пак в небеса!…

        Къде сте вий скрити?