Запял е със щастие ново
пак старите песни лесът,
потокът отново бърбори
прозвъннало слово,
надолу го носят реките,
а в острите върхове горе,
ликуващ, отеква гърмът…
Къде сте вий скрити?
ЙОНА
Кои са тези със юзди в ръцете?
ПАНТЕЯ
И колесниците им откъде са?
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Разкъса се старата, сънна завеса,
Земята и Въздухът дигнаха глас.
Тя нашето раждане още зарови
дълбоко…
ГЛАС
Дълбоко?
ВТОРИ ПОЛУХОР
Дълбоко под нас!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Стотици години държаха ни в люлка,
де скръбна омраза бе нашият сън,
а който се будеше, виждаше гледка…
ВТОРИ ПОЛУХОР
По-страшна дори от съня си, навън!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
И слушахме, спящи, как свири на арфа
Надеждата, как ни зове Любовта,
и сещахме сила и скачахме бързо …
ВТОРИ ПОЛУХОР
Тъй скачат вълни, заблудени в нощта!…
ХОР
Тъчете сега със вихрушките танец,
срежете небето със песен на мощ,
задръжте деня, че ще иска да бяга
отвъд пещерите на зинала нощ! …
Че някога ние, подобни на хрътки,
подгонвахме дните — ранени сърни,
и те се препъваха целите в кърви,
през пусти години и пусти страни!…
Но днес!… О, тъчете мистичната тъкан
на музика, танец и слънчева плът,
та сякаш събрани лъчи, Часовете,
в едно да летят!…
ГЛАС
В едно да летят!…
ПАНТЕЯ
Виж, духовете на Духа човешки
пристигат! Вместо мантии блестящи,
най-сладки звуци плътно ги загръщат…
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
Ний идем при вас
и смесваме глас
във хора на вашия вихрен захлас,
тъй риби летящи,
изскачат блестящи
и сбират се горе със чайките спящи!…
ХОР ОТ ЧАСОВЕ
Отде сте вий дошли, отде сте засияли,
та вашите нозе са с мълнии-сандали,
та вашите криле са като мисъл ярка,
та вашите очи са като обич жарка?
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
Човешкият дух
доскоро бе глух,
в лицето си тъмен, в сърцето си кух,
а днес се облива
