сред опустошени градове!…
ТРЕТИ ГЛАС от въздуха
Цветове неземни съм втъкавал
в пустия, безкраен небосклон;
не един сърцераздиращ стон
често моя отдих е смущавал!…
ЧЕТВЪРТИ ГЛАС от вихрите
Векове как тука сме събрани.
Нито мълнията огнекрила,
нито запламтелите вулкани,
нито всяка друга божа сила
нас не беше с нищо удивила!
ПЪРВИ ГЛАС
Но нивга нашите грамади снежни
не са кънтели, както от словата ти метежни
ВТОРИ ГЛАС
Но нивга ний подобен звук
не сме понасяли на юг.
Един лодкар във лодката заспал,
в съня си чу го, потрепера цял
и с вик: „Горко ми!“ скочи в дълбините,
за да умре, по-луд и от вълните!
ТРЕТИ ГЛАС
Но нивга в моя сребърен захлас
не е звънял такъв ужасен глас.
Той като рана зина и се скри
и мрак от гъста кръв деня покри!
ЧЕТВЪРТИ ГЛАС
И ний побягнахме — прокоби зли
ни свиха долу, в ледните мъгли,
и тишина ни обкова сърцата,
макар че ад за нас е тишината!
ЗЕМЯТА
И пещерите неми от скалите
тогава викнаха: „Тежко ни!“ Горе
небето празно отговори също:
„Тежко ни!“ Пурпурни, вълните морски
в брега се блъснаха и изреваха —
да чуят побледнелите народи
и вятърът да разнесе: „Тежко ни!“
ПРОМЕТЕЙ
Аз чувам други гласове, а не словата,
които сам изрекох! Майко, ти
и твойте синове презряха оня,
чиято воля, издържала всичко,
спря страшното всесилие на Юпитер5
и той не разпиля и тях, и теб
като мъгла пред утринния вятър!
Нима не ме познаваш? Мен, титанът,
направил своята агония преграда
срещу врага ти всепобеден?
Вий, поляни,
закътани в скали, и вий, потоци,
наситени със сняг, едва видени
през пари и мъгли там нейде долу,
през лесове, де някога съм скитал
със Азия и пил съм от живота
на влюбените й очи — защо духът,
дарил ви е мощ, сега е тъй надменен,
че не желае да говори с мен?
Със мен, що спрях лъжата и мощта
на царя ви, наситил с робски писък
водите и усоите ви мрачни,
тъй както спира се обезумял ездач,
когото бесовете са обзели?
Отговорете, братя!
ЗЕМЯТА
Те не смеят!
ПРОМЕТЕЙ
Кой смее? О, каквото и да бъде,
аз искам клетвата си пак да чуя!
Край мене някакъв ужасен шепот
се вдига, но на звук той не прилича,
и впива се във тялото, тъй както
светкавицата впива се след удар!
Дух, говори! От твоя глас безплътен
разбирам само, че край мен витаеш
и пълен си с любов! Кажи сега
как го проклех!
ЗЕМЯТА
