Не би могъл да чуеш.
На мъртвите езика ти не знаеш!
ПРОМЕТЕЙ
Ти жив си дух — проговори!
ЗЕМЯТА
Не смея!
Ще разбере небесният владетел
и ще ме прикове за наказание
връз колело на мъки, по-ужасно
от туй, върху което се въртя!
А ти си нежен и внимателен, макар
че боговете твоя глас не чуват,
си повече от бог, защото си
добър и мъдър! Слушай ме сега!
ПРОМЕТЕЙ
През мозъка ми сякаш в полумрак
минават като здрачни сенки мисли
и бързи, и лениви, и прекрасни,
и страшни. Аз усещам, че слабея
като в прегръдката на страстна обич,
но все пак туй ме мъчи!
ЗЕМЯТА
Не, не можеш
да чуеш ти! Безсмъртен си, а само
ония знаят тоз език, които
очаква смърт!
ПРОМЕТЕЙ
Ти кой си, тъжен глас?
ЗЕМЯТА
Аз съм Земята, майка ти! Във мойте
гранитни вени, чак до всяко клонче
на гордите дървета, затрептели
с листата си в замръзналия въздух,
течеше радост като кръв във живо тяло,
когато ти от мойта гръд изскочи —
ти, дух на радостта най-съкровена!
И мойте синове изнемощели
гласа ти чули, вдигнаха чела,
допрени дотогава в мръсен прах.
Всесилният тиран бе блед от страх,
преди да смогне да те окове!
Виж — милиони светове горящи
около нас въртят се — тез, които
на тях живееха, видяха как помръква
в небето обръчът на мойта светлина.
Невиждан ураган морето вдигна
и земетръс разсече върховете
от ярък сняг, и пламъци незнайни
разтърсиха зловещите си гриви
под смръщения небосвод, пожари
и наводнения заляха равнините;
сред градовете тръни разцъфтяха
и там във сластни потъмнели стаи
задъхани пълзяха гладни жаби.
Нападна чума хора и животни,
след нея — глад; чернилка порази
дървета и треви; и по лозята,
по нивите, по сочните ливади
отровен плевел избуя и задуши
растежа им — и мойта гръд бе суха
от скръб, а въздухът — дъхът ми чист,
бе заразен от моята омраза:
омразата, що майката издишва
срещу врага на своето дете!
Да, чух тогава твойта страшна клетва,
която, ако ти сега не помниш.
моите безброй морета и реки
и планини, и ветрове, и тоя въздух,
и царството безгласно на умрелите
запазиха — най-скъпоценен глас!
Ний спомняме си тия страшни думи
със тайна радост и надежда, но не смеем
да ги повторим!
ПРОМЕТЕЙ
Ти, пресвята майко!
От тебе другите събират сила,
цветя, щастливи звуци, плодове,
любов, макар и мигновена; нищо
от всички тия радости аз нямам!
Но моите думи, моля те, не ми отказвай!
ЗЕМЯТА
Ще бъдат казани! Преди да рухне
