надвисналия облак!

ПАНТЕЯ

                        Как издига

лице могъщо той! И потъмня

небето!

ЙОНА

Той говори! О, закрий ме!

ПРОМЕТЕЙ

Аз виждам клетвата в движенията горди,

във твърдостта и тихата омраза,

и в онова ужасно отчаяние,

което себе си с усмивка подиграва!

Аз виждам я като написана пред мен!

И все пак, говори! О, говори!

ПРИЗРАКЪТ

Демоне, моят дух спокоен те зове,

с каквото можеш да ме нараниш!

Лъжлив деспот на хора и на богове,

ти едното не съумя да подчиниш!

        Сипи отрови върху мен,

        мъчения и страх студен,

        сменявай огъня със мраз,

        изливай своя вечен бяс

в градушки и светкавици, сърцата да смразяват

в тълпи от фурии, които бурите довяват!

Върши злини! Че аз ти дадох мощ,

над всичко имаш власт, освен над теб

самия и над мойта воля! Ден и нощ

смразявай хората със своя дъх свиреп!

        Духът ти злобен да витай

        над моя мил, обичан край,

        да черни ведрото небе,

        където любовта ми бе,

и непреклонната глава в безсънна мъка да се

                                        мята,

докато ти царуваш още горе в небесата!

Но ти, ти, който си и бог, и цар, пропил

с душата си тоз свят на скръб и мрак,

и всички същества във ужас си превил

да ти се кланят — ти, всепобеждаващ враг,

        бъди проклет! И моят вик

        в теб да се впива всеки миг,

        да те обвий безкрайността,

        агонията ти да бъде тя!

Венец от мъка да е твойта страшна сила,

духа ти като вряло злато да е обгорила!

И нека с туй проклятие да трупаш зли дела,

прокълнат да се чувстваш, щом зърнеш

                                доброта!

Като вселената да бъде без предел

и твоята самоизмъчваща се самота!

        Чудовище с безкрайна власт,

        ще дойде и за тебе час

        най-после твоето сърце

        пред нас да лъсне, както е,

след толкова безплодни престъпления

през целия всемир да рухнеш ти в презрение!

ПРОМЕТЕЙ

Това ли бяха думите ми, майко?

ЗЕМЯТА

                                Да, те бяха!

ПРОМЕТЕЙ

За тях аз жаля. Празни са словата ми!

И колко сляпа мъката била е!

Не искам аз да страда никой никога!

ЗЕМЯТА

        Горко, горко на всички нас,

        срази те Юпитер накрая!

        Вода и суша, заридайте,

        и аз със вас ще заридая!

        Плачете всички! В тоя скръбен ден

        Титанът ни лежи съборен, победен!

ПЪРВО ЕХО

Лежи съборен, победен?

ВТОРО ЕХО

Съборен, победен!

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату