ЙОНА
Не се плашете, туй е мигновена тръпка,
непобедим е гордият Титан!
Но вижте там, над бездната лазурна,
пристига някой във лъчи облян:
сандалите си с люспи златни везал!
Блести под него цялата земя!
В ръка изопнал е мъничък жезъл,
опасан от змия!
ПАНТЕЯ
Меркурий туй е, пратеник на Юпитер!
ЙОНА
А другите кои са подир него,
с коси на хидри и криле-стомана,
които той назад намръщен блъска,
безброен рояк, закрещял в закана?
ПАНТЕЯ
Това са яростните хрътки-сприи
на Всемогъщия, и той ги храни
със кръв и стонове, когато на небето
като ездач връз облаци застане!
ЙОНА
Не са ли стигнали телата мъртви,
та нови жертви са дошли да дирят?
ПАНТЕЯ
Титанът ми изглежда несломим,
тъй както всякога!
ПЪРВИ БЯС
Надушвам прясна кръв
ВТОРИ БЯС
В очите искам да го видя аз!
ТРЕТИ БЯС
Надеждата да го измъчвам ми мирише,
тъй както купище от трупове след битка
на лешояда гладен!
ПЪРВИ БЯС
Само смей
да ни задържаш, Пратенико! Хрътки
на ада, радвайте се! Що ли, ако скоро
синът на Майя10 сам ни стане плячка?
Кой дълго би могъл да угоди
на Всемогъщия?
МЕРКУРИЙ
Назад, гадини!
Назад към вашите железни кули,
да вийте там сред огнени потоци
без хапка във устата! Ще повикам
аз други бесове наместо вас!
Вдигни се, Герион11! Ела, Горгона12,
Химера13, Сфинксе14, най-изтънчен демон,
донесъл чак от небесата в Тива
отровно вино — неестествена любов
и неестествена омраза!
ПЪРВИ БЯС
Милост! Милост!
Тъй ни се иска плът, че ще умрем!
Назад недей ни връща!
МЕРКУРИЙ
Стойте мирни
тогава и гласът ви да не чувам!
Дошъл съм тук, Страдалецо ужасен,
със нежелание, с голямо нежелание!
Баща ми, най-великият, ме праща
да те измъча с новата му мъст!
Уви! Аз жаля те и себе си намразвам,
че няма друго що да сторя! Твоят
извърнат взор в очите ми се врязва
и цялото небе превръща в ад;
а гледката на изтерзаното ти тяло
преследва ме и деня, и нощя,
един усмихнат упрек! Ти си мъдър,
