връзка Шели го вплита в текста.
7
„…дори безкрайната тъма, Демогоргон…“ — Още един съвсем нов (и твърде важен!) герой, създаден от Шели при разработката на темата. Демогоргон, както се разбира по-нататък в текста, е дете на Юпитер и Тетида. В стила на митологическата традиция той унищожава баща си, както преди Кронос (Сатурн) бе унищожил Уран, а Юпитер — Кронос. Чрез него поетът изразява великата сила — съдбата, абсолютната закономерност и върховна справедливост, която управлява природата и обществото и която ще събори тиранията и неправдата.
8
„…на Хадес…“ — Хадес е един от братята на Юпитер, бог на подземното царство (в латинската версия Плутон).
9
„…на Тифон…“ — Стоглаво чудовище от гръцката митология.
10
„…синът на Майя…“ — Майя е майката на Меркурий, дъщеря на Атлас и една от многобройните любими на Юпитер.
11
„…Вдигни се, Герион…“ — Герион е три-телно чудовище, властелин на остров Еритея.
12
„Ела, Горгона …“ — Медуза Горгона — прочуто в гръцката митология чудовище. Някога то е било красиво младо момиче с великолепна коса, което се осмелило да се сравнява с Атина Палада. Оскърбената богиня си отмъстила сурово, като превърнала къдриците й в плетеници от съскащи змии и придала такъв страшен израз на лицето й, че всеки, който я виждал, се вкаменявал на място.
13
Химера — друго митологическо чудовище. Според легендата предната част на тялото му е била съчетание на лъв с коза, а задната приличала на дракон.
14
„…Сфинксе, най-изтънчен демон, донесъл чак от небесата в Тива отровно вино — неестествена любов и неестествена омраза…“ — Целият този пасаж е свързан с прочутата легенда за Едип. Царят на Тива, Лай, бива предупреден от оракула, че синът му ще го убие и ще вземе престола му. Затова той дава момчето на един овчар със заповед да го погуби. Овчарят се смилява и отнася малкия в Коринт, където той отраства под името Едип. Вече силен и едър юноша, Едип случайно среща на пътя баща си, който отива към Делфи. Двамата не се познават. Помежду им избухва свада и Едип го убива. Скоро след това край Тива се заселва едно чудовище, наречено Сфинкс, с тяло на лъв, а гърди и глава на жена. То стояло на една скала до пътя и задавало на минаващите една гатанка. Който не можел да отговори, губел живота си. Едип смело се явява пред Сфинкса, решава гатанката и отчаяното чудовище се хвърля в бездната. Благодарните тиванци го правят свой цар и му дават за жена овдовялата царица, предишна съпруга на Лай, Йокаста. Така Едип не само убива баща си, но и става мъж на майка си — и това е „неестествената любов“ и „неестествената омраза“, за които споменава поетът.
15
„Един между тях беше пълен с обич…“ — Намек за Христос. В целия по-нататъшен пасаж Шели описва съдбата на християнската религия, която започва с любов към човека, а се изражда в небивали престъпления, лицемерие и жестокост.
16
„Виж, една страна освободи се …“ — Става дума за Франция след революцията от 1789 г.
17
„…тоя свят, където властват пак тирани…“ — Целият по-горен пасаж рисува края на Френската революция — с якобинския терор, диктатурата на Наполеон и реставрацията.
18
„…Твойто име аз не казвам, проклятие то стана…“ — Отново намек за Христос и християнството. В следващите стихове бесът отново рисува пораженията, страданията и моралните опустошения, нанесени от християнската религия на човечеството.
19
„…те не знаят какво правят…“ — Горчива ирония с известните евангелски думи.
20
„Аз чувам Еоловата музика на твоите криле…“ — Еол е царят на ветровете в гръцката митология. С неговото име е свързана така наречената „Еолова арфа“, която се оставя свободно на вятъра и той издава звуци от тънките й чувствителни струни. С такъв най-нежен звук Шели уподобява полета на Пантея.
21
„…от млечните ръце на нашта млада сестра …“ — Става дума за Йона.
22
„…че до нозете Му със Йона спях…“ — Т.е. до нозете на Прометей. По-нататък Азия и Пантея няколко пъти споменават за „Него“, „Му“ или „Той“, разбирайки Прометей.
23
„…тъй както се чете на хиацинта в сините камбанки извезаната скръб на Аполона…“ — Според легендата
