Аполон (Феб) и Хиацинт били неразделни приятели. Веднъж те се съревновавали в хвърляне на диск. Аполон хвърля диска на голямо разстояние. Преди още да падне, разгорещеният Хиацинт се затичва, за да го прибере и да хвърля на свой ред, но дискът отскача от земята и го удря право в челото. Нещастният младеж умира в ръцете на отчаяния Аполон. В скръбта си богът на слънцето превръща капките кръв, паднали от раната на неговия приятел, в красиви, морави цветя — хиацинти, и написва вътре във всяко листче на цветчетата им своята жална въздишка: „Ах! Ах!“
24
Фавни — божества, подобни на бога Пан, изобразявани като космати човеци с рога на главата и кози копита.
25
Силени — горски духове, полубогове с конски крака. Смятани за много умни, надарени със способността да гадаят бъдещето, добри музиканти, но вечно пияни.
26
„Ево! Ево!“ — Възторжен, ликуващ вик на участниците в Дионисиевите тържества (вакханалиите), нещо подобно на нашето „Ура!“
27
„…и под трона Му свита…“ — Тук очевидно „Му“ не се отнася за Прометей, както досега, а за Демогоргон, при когото двете сестри отиват.
28
„… след туй дошъл Сатурн и Времето, таз завистлива сянка…“ — Сатурн е римската версия на Кронос (за царуването на Кронос виж забележката в началото). В изграждането на своята митология елините са отъждествявали (дори и езиково) Кронос е Хронос (Времето). Според тях едва с царството на Кронос се е появила временната страна на съществуванието. Всъщност и легендата за Кронос, който изяжда децата си, символизира самото Време, безпощаден разрушител на всичко живо.
29
Непенте — легендарно растение, за което древните гърци са вярвали, че от него се получава успокояващо лекарство за всички болки. В ботаниката така се нарича едно индийско растение. Шели очевидно го употребява в първия смисъл.
30
„…Нереидите разказват…“ — Една от династиите морски божества произлиза от стария Нерей, който е имал щастлив брак с нимфата Дорида, дъщеря на Океан. От този брак се раждат петдесет млади нимфи- красавици, наречени нереиди.
31
„…брега егейски, по-късно назован със твойто име…“ — Става дума за малоазийския бряг, който гърците са наричали първоначално Азия.
32
„Аз странно чудо сътворих, детето съдбовно — ужаса на цялата земя…“ — Юпитер говори за Демогоргон
33
„Налей ни, Ганимед…“ — Ганимед е бил млад и красив юноша, когото Зевс харесва. Превъплъщавайки се на орел, той го грабва от планината Ида, отнася го в небесата и го прави виночерпец на боговете.
34
…„Тетида, светъл лъч на Вечността…“ — Тетида е била красива морска богиня. Юпитер се увлича от красотата й, дори смята да я вземе за жена. Тъкмо в тази връзка е била тайната за опасността, която го е застрашавала и която знаел само Прометей. Ако се осъществял този брак, от него щял да се роди син, който да погуби Юпитер. В класическия вариант Прометей най-сетне издава тайната, помирява се с Юпитер, последният се отказва от Тетида и решава да я омъжи за смъртен. Шели коренно преустройва традицията. Тук Тетида, която въплъщава плътската, нечиста любов (като контраст на Азия), все пак става съпруга на Юпитер и действително пророчеството на Прометей се сбъдва — тази страст ражда Демогоргон, великата неизбежна съдба, която събаря дори и своя баща, Юпитер.
35
„В мен всичко отвъд основите си чезне, както оня, когото нумидийската отрова стопи като роса…“ — По всяка вероятност Тетида е намеквала за Херкулес, който облича дрехата си, намазана отвътре с отровната кръв на кентавъра Нес, и умира.
36
Протей — морско божество, син на Посейдон. Притежавал е пророчески дар и способността неузнаваемо да променя външността си.
37
„… нахранена от слънчевата Ена…“ — Ена е била прекрасна долина с гори и езера, където е царяла вечна пролет.
38
„…там в скритите им домове в Химера…“ — Да не се смесва с чудовището Химера. Тук Химера е символ на любовния копнеж.
39
„…оттатък Ниса…“ — Ниса е планината, в която нимфите са отгледали младия Дионис (Бакх), средище на легендарни вакханалии.
