властта небесна в мрака си плени,
и любовта от своя трон върховен
в сърцето мъдро, от часа съдбовен
на сетна мощ, от стръмните стени
на пропаст-мъка, вдигна се, развърна
крила лечебни и светът обгърна!…
Упорство, мъдрост, нежност, добродетел,
— туй са печатите на истински владетел,
сковали ямата на всяко зло,
и ако Вечността, баща на всичко,
пак пусне със помръдване едничко
Змията хваната47 и дигне тя чело —
е тях на съдбата нишките сплетете
и царството свободно пак върнете!
Да носиш болка, сякаш непомерна,
да простиш злоба, от нощта по-черна,
да устоиш на неприятел всемогъщ,
да се надяваш и самата ти надежда
да бликне туй, в което тя се вглежда,
да любиш, да си все един и същ —
това, Титане, вечно ще остава
и свобода, и хубост величава,
че то едничко е Живот, Победа, Слава!…
Информация за текста
© 1959 Цветан Стоянов, превод от английски
Percy Bysshe Shelley
Prometheus Unbound, 1819
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, NomaD, 2008
Публикация:
Пърси Биш Шели. Избрана лирика
Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Редактор: проф. Марко Минков
Художник: Борис Ангелушев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Димитър Захариев
Коректор: Елка Георгиева
Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.
Печатни коли: 16V2. Формат: 84x108/82. Тираж: 8080.
Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.
Цена 8,60 лева.
Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Народна култура, София, 1959
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5577]
Последна редакция: 2008-03-23 13:00:00
1
Мотото — „Чуваш ли това, Амфиарай, скрит под земята?…“ — Амфиарай е бил древен цар, който е имал пророчески дар. Той е предсказал, че прочутата война на Седемте срещу Тива ще завърши с поражение на Седемте, по въпреки това поради намесата на алчната си жена е бил принуден против волята си да участвува във войната След поражението врагът го подгонва, за да го убие. Зевс се смилява над съдбата му и разтваря земята пред него. Той потъва заедно с колесницата си. Гърците са вярвали, че на същото това място в навечерието на големи събития се е чувал гласът на Амфиарай, който шепнел предсказания под земята. С тази митологическа алюзия Шели намеква за идващата революция и съдбовна гибел, която виси над старото общество.
2
Пантея и Йона… — Шели вмъква в традиционния сюжет свои герои и мотиви. Любима на Прометей е Азия, която в неговия разказ също е станала жертва на Зевсовата ярост и е била заточена в една далечна и пуста индийска долина, далече от възлюбения си. Но нейните сестри, Пантея и Йона, от обич към Азия денонощно стоят край окования титан и със съчувствието си смекчават мъките му. Трите — Азия, Пантея и Йона — са океаниди, дъщери на стария Океан.
3
„Ти, цар на богове и на демони…“ — С този първи стих на началния си монолог Прометей се обръща към тиранина Зевс.
4
„А би бил всемогъщ, ако делях със теб срама на твойта тирания …“ — Намек за заслугата, която Прометей има в борбата на Зевс срещу Кронос, както и за неговия отказ да издаде тайната, която му иска олимпийският тиранин.
5
„…спря страшното всесилие на Юпитер…“ — Трябва още в началото да се каже, че Шели почти навсякъде използува латинските наименования на гръцките богове, тъй като чрез латинския език те са много по-здраво влезли в съвременния английски език. Така той казва Юпитер вместо Зевс, Меркурий вместо Хермес, Сатурн вместо Кронос, Аполон вместо Феб и пр.
6
„…и магът Зороастър…“ — Зороастър (Заратустра), както е известно, е основателят на древната персийска религия. Характерно е, че Зороастър твърде подробно се занимава с преселението на душите и задгробния живот. Въпросът за „отвъдното царство на сенките“ е бил в центъра на неговото учение. В тази
