се спуска като нощ и се разпръсва
от въздуха, като че е събрана
във фибрите на слънчевия лъч,
за миг стъмнен. И ясните видения
на пеещите духове се вдигат
и блясват като бледни метеори
пред дъжделива нощ…
ЙОНА
Дочувам думи!
ПАНТЕЯ
Навред един и същи глас! О, слушай!
ДЕМОГОРГОН
Земя, щастливо царство на душата,
кълбо съзвучно на мечтан живот,
красив гигант, събрал из небесата
любов, за да постелеш своя брод!
ЗЕМЯТА
Аз слушам! Аз съм като падащ плод!
ДЕМОГОРГОН
Луна, сестра, любима и царица,
отправила отгоре взор сребрист,
обгърнала човек и звяр, и птица
със красота и със копнеж лъчист!
ЛУНАТА
Аз слушам! Аз съм като тръпнещ лист!
ДЕМОГОРГОН
Демони на слънцата и звездите,
владетели на област огнелика
оттатък поясите звездошити
на ширинето!
ГЛАС ОТГОРЕ
Нашата велика
република те слуша и те вика!
ДЕМОГОРГОН
Щастливи мъртви, за които всеки
най-ясен стих дори не ще открие
дали вървите в същите пътеки
като преди!
ГЛАС ОТДОЛУ
Или като ония,
които жалят ни, сега сме други ние!
ДЕМОГОРГОН
Вий, гении първични, заживели
и в мозъка, и в ядката корава
на камъка, и в звездните предели,
и в пясъка, що на брега остава!
НЕЯСЕН ГЛАС
Ний слушаме! Смути ти нашата забрава!
ДЕМОГОРГОН
Вий, духове на жива плът, вий, птици,
животни, червеи, чийто лъх изпраща
вред топлината си, вий, върволици
от мълнии сред самотата спяща!
ГЛАС
Гласът ти като вихър ни разклаща!
ДЕМОГОРГОН
И ти, Човек, преди деспота с роба
събрал в едно, и властник, и бездомен,
ти, пътниче от люлката до гроба,
в нощта помръкнала на тоя ден огромен!
ВСИЧКИ
Кажи! И думите ти ще са вечен спомен!
ДЕМОГОРГОН
Дойде денят на тайната разкрита,
отдолу зина бездна страховита,
