— Кой го е грижа, по дяволите, дали сте виновни или не? — развилия се той. — Подаряваме ви живота!
Хвърли бърз поглед към Котас, за да види как реагира на това „ние“, но адвокатът слушаше сдържано и безпристрастно.
— Искам да разберете — обърна се Котас към Ставрос, — че аз само съветвам своята клиентка. Вашият клиент може да вземе друго решение.
— А какво би станало, ако не приемем това споразумение? — попита Лари.
— Съдиите ще… — започна Фредерик Ставрос.
— Искам той да ми каже — рязко го прекъсна Лари и се обърна към Котас.
— При един процес, господин Дъглас, най-важното не е вината или невинността, а впечатлението за вина или невинност — отвърна Котас.
— Не съществува абсолютна истина, съществува само тълкуване на истината. В случая е без значение дали сте невинен или убиец, съдиите имат впечатлението, че сте виновен. Именно затова щяха да ви осъдят и в крайна сметка щяхте да бъдете мъртъв.
Лари дълго го гледа, после кимна.
— Добре. Да свършваме.
След петнадесет минути двамата подсъдими стояха — пред съда. Председателят седеше по средата, съдебните заседатели бяха от двете му страни. Наполеон Котас стоеше до Ноел Паж, Фредерик Ставрос — до Лари Дъглас. Залата бе стаила дъх от напрежение. Мълниеносно се бе разпространил слухът, че се очаква драматичен развой на събитията. Но това, което последва, не бе очаквано от абсолютно никого. Тържествено и педантично, сякаш изобщо не беше уреждал тайно споразумение с тримата юристи, Наполеон Котас изрече:
— Господин председател, уважаеми съдебни заседатели, моята клиентка желае да се признае за виновна.
Председателят на съда се облегна и зяпна изненадано Котас, сякаш чуваше това за пръв път.
„Вживява се напълно — помисли си Ноел. — Иска да си заслужи парите или онова, с което го е купил Демирис.“
Съвсем слисан, председателят се наведе и се посъветва шепнешком със съдиите. Те кимнаха, той погледна надолу към Ноел и попита:
— Желаете ли да се признаете за виновна?
Ноел кимна и твърдо отвърна:
— Да, желая.
Фредерик Ставрос заговори бързо, сякаш се страхуваше, че някой може да се включи в процедурата.
— И моят клиент желае да се признае за виновен.
Председателят се обърна към Лари.
— Желаете ли да се признаете за виновен?
Лари погледна Котас, после кимна.
— Да.
Председателят изучаваше подсъдимите, лицето му беше сериозно.
— Вашите адвокати предупредиха ли ви, че според гръцкия закон наказанието за предумишлено убийство е екзекуция?
— Да. — Гласът на Ноел беше силен и ясен.
Председателят се обърна към Лари.
— Да — каза той.
Съдиите отново се засъвещаваха шепнешком. Председателят на съда се обърна към Демонидес.
— Обвинението има ли някакви възражения?
Демонидес дълго гледа Котас, после отвърна:
— Нямам.
Ноел се запита дали и той е получил подкуп, или само го използват като пионка.
— Добре — каза председателят. — Съдът няма друг избор, освен да приеме това признание. — Той се обърна към съдебните заседатели. — Господа, поради новото развитие на събитията от този момент вие сте освободени от задълженията си на съдебни заседатели. По същество делото приключи. Съдът ще прочете присъдата. Благодаря за работата и съдействието ви. Съдебното заседание се прекъсва за два часа.
В следващия миг репортерите се втурнаха навън към телефоните и телетайпите да съобщят последното сензационно развитие на процеса за убийството срещу Ноел Паж и Лари Дъглас.
След два часа в съдебната зала нямаше къде игла да падне. Съдебното заседание започваше. Ноел огледа лицата в залата. Всички я наблюдаваха с нетърпеливо очакване и тя едва се сдържа да не се разсмее на глас на тяхната наивност. Такива си бяха простолюдието, масите, вярваха, че законът стои над всички, че при демокрацията всички са равни, че беднякът има същите права и привилегии като богаташа.
— Моля подсъдимите да станат и да се приближат.
Ноел грациозно се изправи и отиде при съдиите, Котас застана до нея. С крайчеца на окото тя видя Лари и Ставрос, те също се приближиха.
Председателят на съда заговори:
— Процесът беше дълъг и труден — започна той. — В углавните дела, когато съществува основание за съмнение във вината, съдът винаги изхожда от презумпцията за невинност. Трябва да призная, че в това дело съществуваше такова съмнение. Фактът, че обвинението не беше в състояние да представи трупа като веществено доказателство, накланяше везните в полза на подсъдимите. — Той се обърна и погледна Наполеон Котас. — Сигурен съм, уважаемият адвокат на подсъдимата много добре знае, че гръцкият съд никога не е издавал смъртна присъда, ако категорично не се докаже извършването на убийство.
Ноел почувства съвсем леко безпокойство, още нищо тревожно, просто слаб шепот, едва загатнат намек. Председателят продължи:
— Затова с моите колеги бяхме искрено изненадани, когато подсъдимите решиха да се признаят за виновни по средата на процеса.
Сега Ноел усети как я присвива под лъжичката, как тревогата й се надига, стяга гърлото й и тя едва си поема дъх. Лари беше зяпнал съдията, все още не разбираше докрай какво става.
— Ние оценяваме мъчителната борба на съвестта, която са изживели подсъдимите, за да решат да признаят вината си пред съда и пред хората. Но това, че облекчиха съвестта си, не може да се приеме като изкупление за ужасното престъпление, което признаха, че са извършили — хладнокръвното убийство на една безпомощна, беззащитна жена.
В този миг с внезапна съкрушителна сигурност Ноел разбра, че е била измамена. Демирис беше измислил този капан, за да я залъже, да приспи бдителността й и после да я унищожи. Това беше неговата игра, това беше клопката, която й бе заложил. Знаел е, че Ноел изпитва ужас от смъртта, затова й беше вдъхнал надеждата, че ще живее, и тя му бе повярвала, ала Демирис я беше надхитрил. Искаше да си отмъсти сега, незабавно. Животът й можеше да бъде спасен. Котас, разбира се, е знаел, че тя няма да получи смъртна присъда, ако не бъде представен труп като доказателство за престъплението. Не е уреждал нищо със съдиите. Беше нагласил цялата си защита така, че да я подмами към смъртта. Ноел се обърна и го погледна. Той срещна погледа й, в очите му се четеше искрена тъга. Обичаше я, но я беше убил и ако трябваше пак да го направи, щеше да постъпи по същия начин, защото в крайна сметка беше човек на Демирис, така както тя беше жена на Демирис и никой от тях не може да се бори с могъществото му.
Председателят каза:
— … и така, упълномощен от държавата и в съответствие със законите, обявявам присъдата срещу двамата подсъдими Ноел Паж и Лари Дъглас — смърт чрез разстрел… Присъдата следва да бъде изпълнена в срок до деветдесет дни, считано от днес.
Вдигна се врява до небето, ала Ноел не виждаше и не чуваше нищо. Кой знае защо, се обърна. Празният стол вече беше зает. Там седеше Константин Демирис. Беше гладко обръснат и сресан. Носеше
