Ако утрото настъпи

намерение да им се отдава.

Той получи ключа от стаята си и влезе направо в банята. За негова изненада тя се оказа много добра. Всъщност се увери, че е много по-голяма и от тази в собствения му дом. Той пусна водата във ваната и отиде в стаята да разопакова багажа си. На дъното на куфара имаше малка заключена кутия, внимателно поставена между допълнителния му костюм и бельото. Той извади кутията, стисна я в ръце и впери поглед в нея, сякаш тя пулсираше със свой собствен живот. Той я отнесе в банята и я постави върху умивалника. С едно ключенце, закачено на верижката му, той отключи кутията, отвори я и думите сякаш закрещяха срещу него от пожълтялата вече изрезка от вестника:

МОМЧЕ ДАВА ПОКАЗАНИЯ ПО ДЕЛО ЗА УБИЙСТВО

Дванадесетгодишният Даниел Купър даде днес показания по процеса срещу Фред Зимър, обвинен в изнасилване и убийство на майката на момчето. Според неговите показания, на връщане от училище момчето е видяло Зимър, техен непосредствен съсед, да напуска дома на Купър с окървавени ръце и лице. Когато момчето си влязло вкъщи, то открило трупа на майка си във ваната. Тя била промушена по най- жесток начин. Зимър признава, че е бил любовник на госпожа Купър, но отрича да е неин убиец.

Малкото момче е оставено на грижите на своя леля.

Даниел Купър пусна обратно с треперещи ръце изрезката в кутията и я заключи. Той се огледа с обезумял поглед. Стените и таванът на банята в хотела бяха опръскани с кръв. Той видя голото тяло на майка си да плува в червената вода. Изведнъж всичко пред погледа му се завъртя и той се хвана за умивалника. В гърдите му се надигнаха безумни крясъци, но прозвучаха само като гърлени стонове. Той разкъса неистово дрехите си и се потопи в топлата като кръв вана.

— Длъжен съм да ви уведомя, господин Купър — обърна се към него инспектор Тринян, — че положението, в което се намирате тук, е крайно необичайно. Вие не се числите към никакви полицейски сили, затова и вашето присъствие е неофициално. Независимо от това полицейските управления на няколко европейски страни се обърнаха към нас с молба да разширим нашето сътрудничество.

Даниел Купър не каза нищо.

— Както разбирам, вие сте детектив от Международна защитна организация, представляваща консорциум на застрахователни компании.

— Някои от нашите европейски клиенти понесоха напоследък сериозни загуби. Казаха ми, че не съществували никакви следи.

Инспектор Тринян въздъхна.

— Страхувам се, че случаят е точно такъв. Знаем само, че имаме работа с банда изключително умни жени, но освен това…

— Никакви сведения от информатори?

— Не, никакви.

— Това не ви ли изглежда странно?

— Какво искате да кажете, мосю!

Всичко изглеждаше толкова очевидно за Купър, че той не си направи дори труда да прикрие нетърпението в гласа си.

— Когато е замесена цяла банда, тогава сред тях винаги се намира някой, който е по-приказлив, отколкото е необходимо, или пък пие твърде много и харчи наляво и надясно пари. Невъзможно е голяма група хора да запазят тайна. Бихте ли ми представили всички събрани от вас материали, свързани с тази банда?

Инспекторът се опита да откаже. Мислеше, че никога не бе срещал физически по-отблъскващ човек от Даниел Купър. И, разбира се, по-арогантен. Положително щеше да се окаже досаден душевадец, но на инспектора бе наредено да оказва пълно съдействие.

Той отвърна с нежелание.

— Ще наредя да ви направят ксерокопия.

Той се обади по вътрешната уредба и даде своите разпореждания. За да продължи разговора, инспекторът добави:

— Току-що ми представиха един много интересен доклад. От Ориент експреса са били откраднати ценни бижута, докато влакът…

— Прочетох за това. Крадецът е направил на посмешище цялата италианска полиция.

— Никой не е успял да разбере как е извършен обирът.

— Съвсем очевидно е — каза грубо Даниел Купър. — Въпрос на най-проста логика.

Инспектор Тринян погледна удивено над очилата си. Mon Dieu, маниерите му са просто свински. Той обаче продължи студено:

— В този случай логиката е безсилна. Всеки сантиметър от влака е бил претърсен, служители, пътници, багаж, всичко.

— Не е така — възрази Даниел Купър.

Този човек трябва да е ненормален, реши инспектор Тринян.

— Не е така ли, кое не е така?

— Не са претърсили целия багаж.

— А аз ви уверявам, че са постъпили точно така — настоя инспектор Тринян. — Прочетох доклада със собствените си очи.

— Жената, от която са откраднати бижутата, Силвана Луади…

— Да?

— Поставила е бижутата си в кутия, от която са били откраднати?

— Точно така.

— Полицията претърсила ли е багажа на госпожа Луади?

— Само кутията за бижута. Та тя е станала жертва. Защо да претърсват нейния багаж?

— Защото логично това е единственото място, където крадецът би могъл да скрие бижутата; на дъното на някой от собствените й куфари. Крадецът положително е разполагал с идентичен куфар и когато целият багаж е бил свален на гарата във Венеция, не му е оставало нищо друго, освен да смени куфарите и да изчезне. — Даниел Купър стана. — Ако вашите материали са готови, аз си тръгвам.

Тридесет минути по-късно инспектор Тринян разговаряше вече с Алберто Форнати във Венеция.

— Мосю — обърна се към него инспекторът, — обаждам ви се да ви запитам дали се е случило нещо с багажа на вашата съпруга при пристигането ви във Венеция.

— Si, si — оплака се Форнати, — този идиот, носачът, сбъркал куфара й с друг. Когато жена ми отвори куфара си в хотела, той беше пълен със стари списания. Съобщих незабавно на администрацията на Ориент експрес. Да не би да са открили куфара на жена ми? — запита с надежда в гласа си Форнати.

— Не, мосю — отвърна инспекторът. После си каза наум: На твое място аз не бих се надявал.

Когато приключи телефонния си разговор, инспекторът се облегна на стола си и се замисли. Този Даниел Купър е tres formidable. Много страшен, наистина.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Къщата на Трейси на площад Итън представляваше същински рай. Намираше се в един от най- красивите райони на Лондон, със стари сгради от времето на Джордж V, гледащи към обрасли с дървета частни паркове. Бавачки, облечени в строги колосани униформи, бутаха по павирани пътеки пред себе си елегантни детски колички с оставените на техни грижи отрочета на богаташите, деца играеха своите игри. Как ми липсва Ейми, помисли си Трейси.