човек.
— Не съм. И защо да съм чувала за него?
— Бъди внимателна. Опасен е. Не искам да ти се случи каквото и да е.
— Не се безпокой.
— Но аз се безпокоя, Трейси.
— За мен ли? Защо? — засмя се тя.
Той постави ръка върху нейната и каза съвсем непринудено:
— Ти си нещо изключително. Животът е много по-интересен с теб, любов моя.
— Хайде да поръчваме — предложи Трейси. — Умирам от глад…
В следващите дни Джеф и Трейси опознаваха Мадрид. Никога не бяха сами. Двама от хората на комендант Рамиро, придружени от странния американец, ги следяха навсякъде. Рамиро разреши на Купър да се смята за член на групата за наблюдение само и само да не го вижда около себе си. Американецът беше loco, напълно убеден, че Уитни се кани по някакъв начин да открадне голяма ценност току под носа на полицията. Que ridiculo!
Трейси и Джеф вечеряха в най-реномираните мадридски ресторанти: Хорчър, Принсипе де Виана и Каса Ботин, но Джеф знаеше места, все още неоткрити от туристите: Каса Пако, Ла Чулета и Ел Лакон, където двамата с Трейси вкусваха превъзходни местни задушени ястия като cocido madrileno и olla podrida, след което посещаваха малък бар и пиеха великолепни tapas.
Където и да ходеха, Даниел Купър и двамата детективи неотменно ги следваха по петите.
Като ги наблюдаваше от безопасно разстояние, Даниел Купър се озадачи от ролята на Джеф Стивънс в разиграващата се драма. Кой бе той? Следващата жертва на Трейси? Или пък замисляха заедно нещо?
Купър поговори с комисаря Рамиро.
— Каква е информацията ви за Джеф Стивънс? — запита Купър.
—
Инстинктът на Купър му подсказваше нещо друго.
Но той не преследваше Джеф Стивънс.
Когато Трейси и Джеф се върнаха късно вечерта в хотел „Риц“, Джеф я изпрати до нейната врата.
— Защо да не вляза да пийнем нещо преди лягане? — предложи той.
Трейси бе на ръба на изкушението. Тя обаче се наклони напред и го целуна леко по бузата.
— Мисли за мен като за своя сестра, Джеф.
— Какво е отношението ти към кръвосмешението?
Но тя бе вече затворила вратата.
След няколко минути той й се обади по телефона от своята стая.
— Искаш ли да прекараме утрешния ден в Сеговия? Това е едно очарователно градче на няколко часа път от Мадрид.
— Чудесна идея. Благодаря ти за прекрасната вечер — каза му Трейси. — Лека нощ, Джеф.
Дълго време лежа будна. В главата й блуждаеха мисли, за които нямаше право да разсъждава. Много мина от времето, когато изпитваше някакви чувства към мъж. Чарлс жестоко я нарани и сега нямаше желание отново да бъде наранявана. Джеф Стивънс бе приятен за компания, но тя знаеше, че не бива никога да му позволява да премине тази граница. Лесно можеше да се влюби в него. И глупаво.
Пагубно.
Смешно.
Трейси заспа много трудно.
Излетът до Сеговия се оказа чудесен. Джеф бе взел под наем една малка лека кола. Те излязоха от града и поеха през красивата лозарска част на Испания. През целия ден зад тях се движеше незабелязано един сит, но колата не бе от обикновените.
Сит е единствената произвеждана в Испания лека кола. Тя е и официалната кола, използвана от испанската полиция. Обикновеният модел е от 100 конски сили, но тези, които се продават на Policia National и на Guardia Civil, са от 150 конски сили, така че нямаше никаква опасност Трейси Уитни и Джеф Стивънс да се изплъзнат от Даниел Купър и от двамата детективи.
Трейси и Джеф пристигнаха точно навреме в Сеговия и обядваха в чаровен ресторант на главния площад, в сянката на аквадукт, построен от римляните преди две хиляди години. Следобед се поразходиха из средновековния град, посетиха старата катедрала „Санта Мария“ и ренесансовия градски съвет, после отидоха в Алкасар, старата римска крепост, кацнала на издадена скала високо над града. Изгледът оттам просто смайваше погледа.
— Обзалагам се, че ако останем по-дълго време тук, ще зърнем Дон Кихот и Санчо Панса да пресичат долу равнината — каза Джеф.
— Обичаш ли да се сражаваш с вятърни мелници, Джеф? — запита го Трейси.
— Зависи от големината на вятърната мелница — отвърна тихо той и пристъпи по-близо до нея.
Трейси се отдръпна от края на скалата.
— Разкажи ми нещо повече за Сеговия.
Магията изведнъж се развали.
Джеф се оказа възторжен водач, с много познания по история, археология и архитектура и Трейси от време на време си налагаше да не забравя, че е също и мошеник. Това бе един от най-приятните дни в живота й.
Хосе Перейра, един от испанските детективи, се оплака на Купър:
— Единственото, което крадат, е нашето време. Това са само двама влюбени, не виждате ли? Сигурен ли сте, че тя замисля нещо?
— Сигурен съм — озъби се Купър. Той се учуди на собствената си реакция. Искаше му се единствено да залови Трейси Уитни и заслужено да я накаже. Тя бе просто поредната криминална престъпничка, поредната му служебна задача. Въпреки това всеки път, когато нейният придружител я хванеше за ръката, Купър чувстваше как го обзема ярост.
Когато се върнаха в Мадрид, Джеф предложи:
— Ако не си много уморена, зная едно специално място за вечеря.
— Чудесно! — Трейси не искаше този ден да свършва.
Джеф запази маса за 10.00 часа в елегантния ресторант Салакайн, известен с прекрасната си храна и безупречното обслужване. Трейси се отказа от десерт, но келнерът поднесе фини сладкиши на няколко пласта и те се оказаха най-вкусното нещо, което въобще бе слагала дотогава в устата си. Тя се облегна на стола заситена и щастлива.
— Прекрасна вечеря! Благодаря ти.
— Много се радвам, че ти хареса. Ако искаш да направиш впечатление на някого, доведи го тук.
— И ти ли се опитваш да направиш впечатление, Джеф? — запита го тя, след като дълго го наблюдава.
Той се усмихна.
— Обзалагам се, че е така. Почакай, докато видиш какво следва по-нататък.
Следващото се оказа една привлекателна bodega, задимено кафене, претъпкано с испански работници, облечени в кожени якета, които пиеха на бара и на десетината маси. В единия край на бара се виждаше tablado, леко повдигната над земята платформа, върху която двама души свиреха на китари.
