аромат на всички здравни заведения. Сестрата, която им се беше обадила по телефона, ги съпроводи до стаята на Джад.
— Какво е състоянието му, сестро? — запита Макгрийви.
— Лекарят ще ви обясни по-добре от мен — заяви тя c тон на стара мома. И след миг изведнъж продължи. — Цяло чудо е, че не са го убили. Със сигурност мозъчно сътресение, няколко натъртени ребра и рана на лявата ръка.
— В съзнание ли е? — запита Анджели.
— Да. Направо не можем да го задържим в леглото. — Тя се обърна към Макгрийви. — Непрекъснато повтаря, че трябва да ви види.
Влязоха в стаята. Вътре имаше шест легла и всичките бяха заети. Сестрата посочи към едно от тях в ъгъла в дъното, преградено от другите със завеса; Макгрийви и Анджели го доближиха и минаха зад завесата.
Джад седеше в леглото облегнат на възглавницата. Лицето му беше бледо, c голямо парче левкопласт върху челото. Лявата му ръка беше в превръзка.
Макгрийви проговори пръв.
— Разбрах, че сте пострадали.
— Не беше нещастен случай — каза Джад. — Някой се опита да ме прегази. — Гласът му беше слаб и треперещ.
— Кой? — запита Анджели.
— Не знам, но всичко съвпада. — Той се обърна към Макгрийви. — Убийците не са целели Джон Хансън или Керъл. Те са искали да убият мен.
Макгрийви го загледа изненадан.
— Кое ви кара да мислите така?
— Харисън беше убит, защото носеше жълтия ми дъждобран. Сигурно са ме видели сутринта да влизам в сградата облечен c него. И когато е излязъл c дъждобрана, те са помислили, че съм аз.
— Това е възможно — произнесе Анджели.
— Разбира се — заяви Макгрийви, като се обърна към Джад. — И когато са разбрали, че са убили не този човек, когото е трябвало, са се върнали в кабинета ви, съдрали са дрехите ви и са открили, че вие наистина сте малко цветнокожо момиче и така са побеснели от това, че са ви пребили до смърт.
— Керъл са я убили, защото са я заварили в кабинета ми, когато са търсели мен — каза Джад.
Макгрийви пъхна ръка в джоба на палтото си и извади няколко изписани листчета.
— Току-що разговарях c капитана на полицейския участък, в чийто район е станал нещастният случай.
— Не беше нещастен случай.
— Според доклада на полицията, вие сте нарушили правилата за пресичане на улицата.
Джад се втренчи в него.
— Нарушил съм правилата …? — повтори той слабо.
— Пресекли сте улицата по средата, докторе.
— Нямаше никакви коли и аз…
— Имало е кола — поправи го Макгрийви. — Само че вие не сте я видели. Валял е силен сняг и видимостта е била много лоша. Изскочили сте изведнъж пред колата, шофьорът е натиснал спирачките, колата е станала неуправляема и ви е блъснала. Шофьорът е изпаднал в паника и е духнал.
— Не беше така, а и фаровете му бяха угасени.
— И вие считате това за доказателство, че той е убил Джон Хансън и Керъл Робъртс?
— Някой се опита да ме убие — повтори упорито Джад.
Макгрийви поклати глава.
— Няма да стане, докторе.
— Какво няма да стане? — запита Джад.
— Наистина ли очаквате от мен да забия тъпана, че търся някакъв митичен убиец, докато в същото време вие се превивате от смях? — В гласа му изведнъж звънна стомана. — Знаехте ли, че секретарката ви е била бременна?
Джад притвори очи и главата му потъна във възглавницата.
Значи ето за какво е искала Керъл да разговаря c него през последните няколко дни. А той почти се беше досетил. И сега Макгрийви щеше да си мисли, че… Той отвори очи.
— Не — каза уморено той. — Не знаех.
Главата му отново взе да пулсира. Болката се връщаше победоносно. Преглътна, за да надвие гаденето, което се надигаше в гърлото му. Искаше да позвъни на сестрата, но по-скоро би умрял, отколкото да изпадне в такова унижение пред Макгрийви.
— Прерових папките в съдебния архив — каза Макгрийви. — Как бихте коментирали факта, ако ви кажа, че вашата малка чернокожа бременна чаровница е изтъркала доста токове по улиците, преди да почне работа при вас? — Бумтенето в гърдите на Джад се усили. — Знаехте ли това, доктор Стивънс? Не е необходимо да ми отговаряте. Аз ще отговоря вместо вас. Знаели сте го, защото вие сте я измъкнали от среднощния съд преди четири години, когато е била арестувана по обвинение в проституция. Не е ли малко необичайно за един много уважаван доктор да наема курва за секретарка в първокласния си кабинет?
— Никое момиче не се ражда курва — каза Джад. — Просто се опитвах да помогна на едно шестнайсетгодишно дете да намери правилния път в живота си.
— И да си имате вързано едно прелестно черно дупе?
— Мръсно копеле!
Макгрийви се усмихна без хумор.
— Къде заведохте Керъл след като я взехте от съда?
— Вкъщи.
— И тя спа във вашия апартамент?
— Да.
Макгрийви се ухили.
— Ама и вас си ви бива! Вземате едно първокласно малолетно курве от среднощния съд и си го закарвате в къщи. Сигурно ви е липсвал партньор за шах? Ако вие действително не сте спали c нея, тогава вероятността да сте хомосексуалист е много голяма. И виждате колко добре се връзват нещата? Нали? Джон Хансън. А ако пък наистина сте спали редовно c Керъл, тогава вероятността да сте й надули корема е много голяма. И имате наглостта да се проснете на кревата и да ми пъшкате и охкате, разказвайки ми басни за някакъв злокобен маниак c кола, който ходел нагоре-надолу и трепел хора?
Макгрийви се обърна и излезе от стаята c почервеняло от гняв лице.
Бумтенето в гърдите на Джад го разтърси целия.
Анджели го наблюдаваше разтревожено.
— Добре ли сте?
— Трябва да ми помогнете — изтръгна от себе си Джад. — Някой се опитва да ме убие. — Прозвуча му като като погребална песен в ушите.
— Кой би имал мотив да ви убива, докторе?
— Не знам.
— Имате ли врагове?
— Не.
— Да сте спали напоследък c нечия съпруга или приятелка?
Джад поклати глава и мигновено съжали за движението.
— Да имате някакво голямо наследство от близки роднини, които да се опитват да ви премахнат от пътя си?
— Не.
Анджели въздъхна.
— Окей. Значи никой няма мотив да ви премахва. А някой от пациентите ви? Мисля, че ще е добре да ни дадете един пълен списък, за да ги проверим един по един.
— Не мога да го направя.
