— Искам само имената им.
— Съжалявам. — Опитите да си отваря устата му струваха огромни усилия. — Щях да ви го дам, ако бях зъболекар или ортопед. Но вие сами разбирате, че тези хора имат проблеми. При това някои от тях от изключително сериозно естество. Ако започнете да ги разпитвате, вие не само ще ги съсипете; ще унищожите вярата им в мен. Никога повече не ще бъда в състояние да им окажа помощ. Не мога да ви дам този списък. — Той се облегна изтощено на възглавницата.
Анджели го изгледа внимателно и после запита:
— Как ще наречете човек, който счита, че всеки се опитва да го убие?
— Параноик — каза Джад. И видя изражението на Анджели. — Да не мислите, че аз…?
— Поставете се на мое място — каза Анджели. — Ако аз бях в това легло и говорех c вашите думи, а вие моят лекар, какво щяхте да си помислите?
Джад притвори очи в усилие да надвие острите болки в главата си. Гласът на Анджели продължи:
— Макгрийви ме чака.
Джад отвори очи.
— Почакайте… дайте ми възможност да ви докажа, че говоря истината.
— Как?
— Който и да се опитва да ме убие, ще повтори опита си. Искам някой до мен, за да може да ги пипне следващия път.
Анджели изгледа Джад.
— Доктор Стивънс, ако някой наистина се опитва да ви убие, то и всичките полицаи на света събрани накуп не могат да му попречат. Ако не успее днес, ще успее утре. Ако не успее тук, ще успее някъде другаде. Без значение е дали сте крал или президент, или просто най-обикновен гражданин. Човешкият живот представлява една много тънка нишчица, докторе, и няма нищо по-просто от това някой да я скъса.
— Значи вие не можете… нищо не можете да направите?
— Мога да ви дам няколко съвета. Сменете бравите и патроните на вратите на апартамента си и проверете прозорците дали се затварят хубаво. Не пускайте хора, които не познавате. И никакви разносвачи на поръчки, освен ако вие самият не сте дали поръчката.
Джад кимна. Усещаше гърлото си сухо и болезнено.
— Блокът ви има портиер и пиколо — продължи Анджели. — Имате ли им доверие?
— Портиерът работи в блока от десет години, а пиколото от осем. Бих им доверил живота си.
Анджели кимна одобрително.
— Добре. Помолете ги да си държат очите на четири. Ако те са нащрек, никой няма да успее да се вмъкне в апартамента ви. А вашият кабинет? Ще наемате ли нова секретарка?
Джад се опита да си представи някаква абсолютно непозната жена, седнала на стола на Керъл до бюрото й. Спазъм от безсилен гняв сгърчи тялото му.
— Може би ще е по-добре този път да наемете мъж — посъветва го Анджели.
— Ще обмисля.
Полицаят тръгна към вратата, но изведнъж се спря.
— Имам една идея — произнесе той колебливо, — но е доста мъглява.
— Да? — Ненавиждаше нетърпението в гласа си.
— Онзи, който е убил бившия партньор на Макгрийви…
— Зифрен.
— Наистина ли беше невменяем?
— Да. Изпратиха го в държавната болница в Матеауан за душевно болни престъпници.
— Може би ви ненавижда, че сте му отнели свободата. Ще проверя дали е все още вътре. Само да се уверя дали не е духнал или е бил освободен. Обадете ми се утре сутринта.
— Благодаря ви — каза признателно Джад.
— Няма защо. Ако вие сте замесен в което и да е от двете престъпления, аз ще помогна на Макгрийви да ви окачи въжето на врата. — Анджели тръгна към вратата, но отново се спря. — Не е необходимо да споменавате на Макгрийви, че правя проверка на Зифрен заради вас.
— Няма.
Двамата се усмихнаха един на друг. Анджели излезе. Джад отново остана сам.
Ако сутринта ситуацията изглеждаше мрачна, сега беше направо безнадеждна. На Джад му беше пределно ясно, че вече щеше да е арестуван за убийство, ако не беше такъв характерът на Макгрийви. Макгрийви желаеше отмъщение, и то толкова силно, че щеше да направи всичко, за да събере необходимите доказателства до едно. Беше ли възможно да са го блъснали случайно? Настилката беше покрита със сняг и колата можеше да е връхлетяла съвсем случайно върху него. Но ако беше така, тогава защо беше c угасени фарове? И откъде изскочи толкова изненадващо?
Беше уверен, че убиецът е направил поредния си опит, но едва ли щеше да спре дотук. С тая мисъл той заспа.
Рано на другата сутрин дойдоха да го видят Питър и Нора Хадли. Бяха научили за случая от сутрешните емисии на радиото.
Питър беше на възрастта на Джад, по-дребен от него и изключително слаб. Бяха отраснали в едно и също градче в Небраска и бяха следвали заедно.
Нора беше англичанка. Топчеста блондинка c голям и мек бюст, малко едър за нейните пет фута и три инча. Беше изключително жизнена и дружелюбна и само след пет минути хората около нея добиваха чувството, че я познават от години.
— Не изглеждаш добре — отбеляза Питър, като го огледа критично.
— Много ми допада загрижения ви тон, докторе. Имате добър подход към болните.
Главоболието на Джад беше почти стихнало, а разнебитеното му тяло изпитваше само тъпа болка.
Нора му протегна букет карамфили.
— Донесохме ти малко цветя, миличък — усмихна се тя. — Горкото момче.
Тя се приведе над него и го целуна по бузата.
— Как се случи? — запита Питър.
Джад се поколеба.
— Беше нещастен случай.
— Значи всичко ти се струпа накуп. Четох за бедната Керъл.
— Това е ужасно — изрече Нора. — Толкова я обичах.
Джад усети гърлото му да се стяга.
— И аз.
— Ще могат ли да хванат проклетото копеле, което го е направило? — запита Питър.
— Работят върху случая.
— В тазсутрешния вестник пише, че лейтенант Макгрийви много скоро щял да го арестува. Знаеше ли нещо за това?
— Малко — каза сухо Джад. — Лейтенантът обича да ме държи в течение.
— Човек разбира какви прекрасни хора са полицаите едва когато се сблъска c тях — заяви Нора.
— Доктор Харис любезно ми позволи да погледна рентгеновите ти снимки. Има няколко доста сериозни натъртвания, но за късмет нямаш счупвания. Ще те изпишат само след няколко дни.
Но Джад съзнаваше, че няма никакво време.
Поговориха си още половин час, като внимателно избягваха темата за смъртта на Керъл Робъртс. Питър и Нора не знаеха, че Джон Хансън е бил пациент на Джад. Макгрийви не беше споделил това със журналистите вероятно поради някакви свои съображения.
Когато се наканиха да си тръгват, Джад помоли Питър за разговор насаме и му разказа за Харисън Бърк, докато Нора чакаше отвън.
— Съжалявам — каза Питър. — Когато ти го изпращах, имах представа за лошото му състояние, но се надявах, че все съществува възможност да го излекуваш. Разбира се, че трябва да го изпратиш в клиника. Кога ще го направиш?
