Джад се измъкна от колата. Денят беше мрачен и ветровит, c прогноза за снеговалеж привечер. Той се придвижи внимателно по замръзналия тротоар и влезе в коридора на сградата.
Носеше се смесена миризма на плесенясало и урина. Натисна бутона c надпис „Норман З. Муди — 1“ и след малко зумерът бръмна. Той прекрачи вътре и намери апартамент 1. На вратата мъдреше следната табела:
Той натисна звънеца и влезе.
Муди очевидно не принадлежеше към хората, свикнали да си пръскат парите по лукса. Офисът сякаш беше обзавеждан от някой сляп, хипертироиден Плюшкин. Всеки инч от стаята тънеше затрупан от боклуци и вехтории. В единия ъгъл на стаята стоеше изправен дрипав японски параван. До него стърчеше източноиндийски абажур, а пред абажура — разнебитена датска масичка. Навсякъде имаше разхвърляни вестници и списания.
Вратата към една от вътрешните стаи се отвори c трясък и в стаята се появи Норман З. Муди. Беше висок не повече от пет фута и пет инча и тежеше не по-малко от триста фунта. Повече се търкаляше, отколкото вървеше и напомняше на Джад за някоя оживяла статуя на Буда. Имаше закръглено и месесто лице c широки и простодушни бледосини очи. Беше абсолютно плешив, c яйцевидна глава. Невъзможно беше да се отгатне истинската му възраст.
— Мистър Стивънсън? — поздрави го Муди.
— Доктор Стивънс — поправи го Джад.
— Седнете, седнете. — Буда c южняшки говор.
Джад се огледа за някакъв стол. Свали купчина списания на тема културизъм и нудизъм от едно почти разпаднало се кожено кресло, което впрочем беше останало и почти без кожа, и много внимателно се отпусна в него.
Муди разположи масата си в един огромен стол-люлка.
— Е, сега вече да си дойдем на приказката. Какво мога да направя за вас?
Джад разбра, че е направил грешка. По телефона той беше съобщил внимателно цялото си име на Муди. Име, което не слизаше от първите страници на всички нюйоркски вестници през последните няколко дни. И той успя да попадне на единствения частен детектив в града, който дори не е чувал за него! Опита се да измисли някакво оправдание, за да си тръгне.
— Кой ме препоръча пред вас? — заби Муди пръста в раната.
Джад се поколеба, преди да отговори, защото не искаше да го обиди.
— Взех номера ви от телефонния указател.
Муди се разсмя жизнерадостно.
— Не знам какво щях да правя без телефонния указател — каза той. — Най-голямото изобретение след растителния алкохол. — И отново се разсмя като дете.
Джад се изправи. Очевидно се беше сблъскал c абсолютен идиот.
— Съжалявам, че ви загубих времето, мистър Муди — каза той. — Бих искал да пообмисля нещата си, преди да …
— Разбира се, разбира се. Много добре ви разбирам — прекъсна го Муди. — Но се налага да ми заплатите за ангажимента.
— Разбира се — каза Джад.
Бръкна в джоба си и извади няколко банкноти.
— Колко?
— Петдесет долара.
— Петдесет…?
Джад преглътна гневно, отброи набързо няколко банкноти и ги напъха в ръката на Муди. Муди ги преброи внимателно:
— Хиляди благодарности!
Джад се запъти към вратата чувствувайки се последен идиот.
— Докторе…
Джад се обърна. Детективът му се усмихваше доброжелателно докато пъхаше банкнотите в джоба на престилката си.
— Тъй като вече сте ми платили петдесет долара — каза той меко, — защо да не седнем и да ми разкажете какъв ви е проблемът. Винаги съм твърдял, че е най-добре да се разтоварим, като свалим товара от плещите си.
Иронията на фразата за малко не разсмя Джад. Той самият беше посветил живота си на разтоварването на пациентите чрез тяхното изслушване. Изучава Муди известно време. Какво имаше да губи? Може би разговорът c непознатия човек действително щеше да го разтовари? Той бавно се върна до креслото и седна в него.
— Изглеждате така, сякаш сте побрали проблемите на целия свят, докторе. Винаги съм казвал, че четири рамене вършат по-добра работа, отколкото две.
Джад не беше сигурен колко още афоризма на Муди може да издържи.
Муди не отделяше погледа си от него.
— Какво ви доведе тук? Жените или парите? Винаги съм казвал, че ако отстраните жените и парите, веднага решавате повечето проблеми на хората по света.
Муди го следеше c внимателен поглед в очакване на отговора.
— Аз… мисля, че някой се опитва да ме убие.
Сините очи примигнаха.
— Вие мислите?
Джад пропусна въпроса покрай ушите си.
— Ще ви бъда безкрайно задължен, ако ми дадете името на някой, който е специалист в тази област на разследване.
— Разбира се, че мога — каза Муди. — Норман З. Муди. Най-добрият в страната.
Джад простена от отчаяние.
— Защо не ми разкажете по-подробно за това, докторе? — предложи му Муди. — Една глава добре, две — още по-добре.
Джад не можа да сдържи усмивката си, макар че съвсем не му беше до смях. Просто се отпуснете и кажете първото нещо, което ви дойде наум. Защо не? Той си пое дълбоко дъх и по възможно най-сбития начин предаде на Муди събитията от последните няколко дни. Постепенно забрави, че не е сам. Той говореше на себе си, като обличаше в думи объркващите ситуации, които беше преживял. Предпазливо избягна само размишленията си на тема „вменяемост“. Муди го възнагради със щастлив поглед след като свърши.
— Изпаднали сте наистина в чудна ситуация. Или някой действително се опитва да ви убие, или се страхувате, че се превръщате в шизофреничен параноик.
Джад го изгледа втрещен. Една точка за Норман З. Муди.
Муди продължи.
— Споменахте, че по случая работят двама детективи. Как се казват?
Джад се поколеба. Изпитваше голяма неохота да се ангажира c този човек. Единственото му желание в
