момента беше да се измъкне колкото е възможно по-бързо оттук.
— Франк Анджели — отвърна той накрая, — и лейтенант Макгрийви.
В изражението на Муди настъпи почти неуловима промяна.
— Възможно ли е някой да има някаква причина да ви убива, докторе?
— Нямам представа. Нямам врагове, поне доколкото знам.
— О, хайде. Само мъртвият няма врагове. Винаги съм казвал, че враговете са солта на живота.
Джад положи усилия да не потръпне.
— Женен ли сте?
— Не — каза Джад.
— Хомосексуалист ли сте?
Джад въздъхна.
— Вижте, тези процедури вече ги минах c полицията и…
— Добре. Вие ми плащате, за да ви помогна — изрече жизнерадостно Муди. — Да дължите на някого пари?
— Само обичайните сметки за месеца.
— А пациентите ви?
— Какво по-точно?
— Е, аз винаги съм казвал, че ако искате мидени черупки, трябва да идете на брега. Вашите пациенти са в по-голямата си част кукувци. Нали така?
— Не е вярно — произнесе сухо Джад. — Те са хора c проблеми.
— Емоционални проблеми, които те не са в състояние да разрешат самостоятелно. Не е ли възможно някой от тях да ви преследва? О, не че има някаква реална причина, а просто някой c някаква безпричинна враждебност към вас.
— Възможно е. Само че на теория. Повечето от пациентите ми са под мои грижи в продължение на повече от година. И за това време съм ги опознал изключително добре.
— Никога ли не сте ги докарвали до бяс? — запита Муди c невинен вид.
— Много рядко. Но на нас не ни трябва разгневен човек. Търсим параноик със склонност към човекоубийство, който е убил най-малко двама души до момента и е направил няколко опита да убие и мен. — Той се поколеба, и после се насили да продължи. — Ако се окаже, че имам такъв пациент, то това ще означава, че пред вас седи най-некадърният психоаналитик, който някога е съществувал.
Той повдигна поглед и срещна изучаващите го очи на Муди.
— Винаги съм казвал: първо най-важното! — изчурулика Муди. — Първото нещо, което трябва да установим, е дали някой се опитва да ви премахне, или сте психясали. Нали така, докторе?
Лицето му цъфна в широка усмивка, измила обидата от думите му.
— Как? — запита Джад.
— Много просто — каза Муди. — Представете си, че сте застанали в центъра на терена и очаквате да ви подадат топката. Първо ще се опитаме да установим дали въобще е започнала някаква игра; и после — кои са другите участници. Имате ли кола?
— Да.
Джад вече бе забравил, че преди малко се чудеше само как да се измъкне от това място и къде да търси друг детектив. Вече усещаше как зад просташката и невинна фасада на Муди се крие ум остър като бръснач.
— Чувствам, че сте напрегнати до краен предел — каза Муди. — Искам да си вземете малко отпуск.
— Кога?
— Утре сутринта.
— Но това е невъзможно — запротестира бурно Джад. — Имам планиран график c пациенти…
Муди махна нетърпеливо c ръка.
— Отменете го.
— Но каква полза…
— Давам ли ви акъл как да си вършите работата? — запита Муди. — Веднага щом си тръгнете оттук, искам да отидете в някоя туристическа агенция. Направете си резервация в … — той се замисли за момент — в Гросинджър. Това е едно хубаво крайпътно мотелче оттатък Катскилс. Има ли гараж в жилищния блок, където живеете?
— Да.
— Чудесно. Кажете им да ви подготвят колата за път. Не е желателно да получите някоя повреда по пътя.
— Не може ли да го направя следващата седмица? Утре ми е зает целият ден…
— След като направите резервацията, се връщате право в кабинета си и предупреждавате по телефона пациентите си. Кажете им, че ви се е случило нещо много неотложно и ще се върнете след седмица.
— Наистина не мога — каза Джад. — Направо е немислимо…
— Добре ще е да известите също така и Анджели — продължи Муди. — Не искам полицията да хукне да ви търси докато ви няма.
— Защо е необходимо всичко това? — запита Джад.
— За да си оправдая вашата петдесетачка. А, за малко щях да забравя. Трябват ми още двеста като предварителен хонорар. Плюс петдесет долара на ден за разноски.
Муди измъкна туловището си от грамадния стол-люлка.
— Искам утре всичко да тръгне добре — каза той, — така че да бъдете там преди да се смрачи. Можете ли да потеглите към седем сутринта?
— Аз… аз мисля, че мога. Какво ще открия, когато се добераедотам?
— Ако имаме късмет, отчет за нечия дейност.
Пет минути по-късно Джад се качваше в колата със замислено изражение. Беше заявил на Муди, че не може така изведнъж да зареже пациентите си. Но дълбоко в себе си знаеше, че ще изпълни нарежданията му. Той буквално поверяваше живота си в ръцете на един Фалстаф от света на частните детективи. В момента, в който колата му потегли, окото му отново се закачи за фирмата на Муди върху прозореца.
Дано да се окаже прав, помисли си мрачно Джад.
Планът за пътуването тръгна гладко. Той се отби в една туристическа агенция на Мадисън Авеню. Запазиха му стая в мотела Гросинджър и го снабдиха c карта на пътя и цяла купчина цветни брошури за Катскилс. Следващата стъпка беше да телефонира в служебната централа на сградата, където работеше и уреди да уведомят всичките му пациенти, че часовете му се отменят до второ известие. Накрая позвъни в Деветнадесети полицейски участък и поиска детектив Анджели.
— Анджели е болен и си е у дома — заяви нечий безплътен глас от другата страна. — Искате ли телефонния му номер?
— Да.
След малко вече разговаряше c Анджели. Беше го нагазил тежък грип, ако се съдеше по гласа му.
— Реших, че имам нужда малко да сменя обстановката за няколко дни — каза Джад. — Тръгвам утре сутринта. Исках да го съгласувам c вас.
Последва тишина, докато Анджели го обмисли.
— Мисля, че не е лоша идея. Къде ще ходите?
— До мотела в Гросинджър.
— Добре — каза Анджели. — Не се тревожете. Ще го съгласувам c Макгрийви. — Той се поколеба. — Научих какво е станало в кабинета ви предната нощ.
— Искате да кажете, че сте чули версията на Макгрийви — каза Джад.
— Успяхте ли да зърнете мъжете, които са се опитали да ви убият?
Поне Анджели му вярваше.
— Не.
