доведеш някого, ти ще си виновна за онова, което ще се случи с Кемал.
— Роджър…
— Ще те чакам след половин час. — Връзката прекъсна.
Дейна все още не можеше да помръдне. „Нищо не бива да се случи с Кемал. Нищо не бива да се случи с Кемал.“ Тя с треперещи пръсти набра номера на Мат Бейкър. Включи се телефонният му секретар.
— Тук е кабинетът на Мат Бейкър. В момента ме няма, но ако оставите съобщение, ще ви потърся при първа възможност.
Разнесе се сигнал. Дейна дълбоко си пое дъх.
— Мат, аз… току-що ми се обади Роджър Хъдсън. Кемал е у тях. Отивам там. Моля те, побързай преди с Кемал да се случи нещо. Доведи полиция. Побързай!
Изключи клетъчния си телефон и се запъти към вратата.
Аби Ласман оставяше пощата на бюрото на Мат Бейкър, когато забеляза светещата лампичка на телефона. Тя набра паролата и изслуша съобщението на Дейна. После се усмихна и натисна бутона за изтриване.
Веднага щом кацна на летище „Дълес“, Джеф се обади на Дейна. По време на целия полет беше мислил за странните нотки в гласа й, за онова смущаващо „ако ми се случи нещо“. Тя не отговаряше на клетъчния си телефон. Джеф опита в апартамента й. Същият резултат. Взе такси и даде адреса на УТН.
Когато влезе в офиса на Мат, Аби го посрещна с думите:
— Джеф! Радвам се да те видя.
— Благодаря, Аби. — Той се запъти към вътрешния кабинет.
— Е, значи се върна — изправи се от бюрото си Мат. — Как е Рейчъл?
— Добре е — безизразно отвърна Джеф. — Къде е Дейна? Не отговаря на телефона си.
— Боже мой, ти не знаеш какво става, нали?
— Разказвай — напрегнато рече Джеф.
Аби подслушваше, долепила ухо до затворената врата. Чуваше само откъслечни изрази от разговора.
— … опити да я убият… Саша Жданов… Красноярск двайсет и шест… Кемал… Роджър Хъдсън…
Беше чула достатъчно. Бързо се върна на бюрото си и вдигна слушалката. Секунди по-късно разговаряше с Роджър Хъдсън.
Джеф смаяно слушаше Мат.
— Не мога да повярвам!
— Всичко е вярно — увери го Бейкър. — Дейна е у Аби. Ще кажа на Аби пак да опита да се свърже с нея. — Той натисна бутона на интеркома, ала преди да успее да каже нещо, чу гласа на секретарката си.
— … И Джеф Конърс е тук. Търси Дейна. Мисля, че е най-добре да се махнете оттам. Те ще проверят у вас… Ясно. Ще се погрижа за това, господин Хъдсън. Ако…
Аби чу някакъв шум и се обърна. Джеф Конърс и Мат Бейкър стояха на вратата и я наблюдаваха.
— Кучка! — изсумтя Мат.
Джеф се обърна към него.
— Трябва да отида у Хъдсънови. Дай ми кола.
Мат Бейкър погледна през прозореца.
— Няма да успееш навреме. Улиците са задръстени.
В този момент чуха двигателя на хеликоптера на УТН, който кацаше на покрива, и се спогледаха.
Глава 25
Дейна успя да спре такси пред блока на Аби Ласман, ала пътуването до дома на семейство Хъдсън сякаш продължи цяла вечност. Колите едва се влачеха по хлъзгавите улици. Тя се страхуваше, че ще закъснее.
— Побързайте, моля ви.
Шофьорът я погледна в огледалото.
— Аз не съм самолет, госпожо.
Дейна се отпусна назад и се замисли за онова, което я очакваше. Мат вече трябва да бе получил съобщението й. „Когато стигна у Хъдсънови, полицията вече ще е там. Ако още ги няма, ще се опитам да задържа положението, докато пристигнат.“ Флаконът със сълзотворен газ все още беше в чантата й. „Чудесно.“ Нямаше намерение да улеснява живота на Роджър и Памела.
Когато таксито наближи дома на Хъдсън, наоколо нямаше и следа от полиция. Колата спря на пустата отбивка. Дейна си спомни за първото си идване тук. Тогава Роджър и Памела й се бяха сторили чудесни хора, а сега се оказваха предатели, чудовищни убийци. Бяха отвлекли Кемал. Мразеше ги.
— Искате ли да ви изчакам? — попита шофьорът.
— Не. — Тя му плати, качи се по стъпалата и с разтуптяно сърце натисна звънеца.
Отвори й Сизър. Когато я видя, лицето му грейна.
— Госпожице Евънс!
Внезапно я изпълни възбуда. Икономът й бе съюзник. Дейна протегна ръка.
— Сизър.
Той стисна дланта й.
— Радвам се да ви видя, госпожице Евънс.
— И аз се радвам да те видя — сериозно отвърна тя. Беше сигурна, че Сизър е на нейна страна. Единственият въпрос бе кога да го помоли за помощ. Дейна се огледа. — Сизър…
— Господин Хъдсън ви очаква в кабинета, госпожице Евънс.
— Добре. — Сега не беше моментът.
Тя последва гиганта по дългия коридор. Роджър седеше на бюрото си и събираше някакви документи.
— Госпожица Евънс — съобщи Сизър.
Сенаторът вдигна глава. Икономът се оттегли.
— Е, Дейна, влизай.
Тя гневно изгледа Хъдсън.
— Къде е Кемал?
— А, сладкото ви момче.
— Полицията пристига, Роджър. Ако направиш нещо на някой от нас…
— Няма нужда да се тревожим за полицията, Дейна. — Той се приближи до нея и преди тя да се усети, грабна чантата й и започна да я претърсва. — Памела ми каза, че имаш сълзотворен газ. Не си губиш времето, а, Дейна? — Сенаторът извади флакона, насочи го към лицето й и натисна бутона. Тя изкрещя.
— О, ти още не знаеш какво е болка, скъпа, но ще научиш, уверявам те.
По лицето й се стичаха сълзи. Дейна се опита да избърше парещата течност. Роджър любезно я изчака да свърши, после пак я напръска.
— Искам да видя Кемал! — изхълца тя.
— Ще го видиш, разбира се. И Кемал иска да те види. Момчето е ужасено, Дейна. Никога не съм виждал толкова ужасен човек. Той знае, че ще умре, и аз му казах, че ще умрете заедно. Мислиш се за много умна, а, Дейна? Истината е, че си адски наивна. Ние те използвахме. Усещахме, че някой от руското правителство е разбрал какво вършим и че ще ни разкрие. Но нямахме представа кой. Ти го намери вместо нас.
Споменът за окървавените трупове на Саша Жданов и приятелката му я накара да се разтрепери още по-силно.
— Саша Жданов и брат му бяха много умни. Още не сме хванали Борис, но и това ще стане.
— Роджър, Кемал няма нищо общо с тази история. Пусни го…
