Звездите светят над нас

През нощта Лара сънува, че двамата се любят. Пол Мартин бе върху нея, милваше тялото й с ръце и шепнеше на ухото й.

— Знаеш ли, трябва да те имам, само теб… Бог да ми прости хубавице моя, че никога не ти казах колко много те обичам, обичам те, обичам те…

После той проникна в нея и тялото й изведнъж се разтопи. Събуди се от собствените си стонове. Седна разтреперана в леглото си.

Пол Мартин й се обади след два дни.

— Мисля, че има един парцел, който може да ви заинтересува — хладно каза той. — Намира се в Уест Сайд, на Шестдесет и девета улица. Все още не е обявен за продажба. Собственост е на мой клиент, който иска да го продаде.

Същата сутрин Лара и Хауард Келър отидоха да го видят. Беше първокласен имот.

— Как разбра за това? — попита Келър.

— От Пол Мартин.

— А, разбирам. — В гласа му се почувства неодобрение.

— Какво означава това?

— Лара… Поинтересувах се от Мартин. Свързан е с мафията. Стой далеч от него.

Тя възнегодува:

— Няма нищо общо с мафията. Той ми е добър приятел. И изобщо какво общо има това с имота? Харесва ли ти?

— Чудесен е.

— Тогава хайде да го купим.

След десет дни сделката бе сключена.

Лара изпрати на Пол Мартин голям букет цветя, на който бе прикрепена бележка „Пол, моля ви, не ги връщайте. Те са много чувствителни.“

Следобед той й се обади.

— Благодаря за цветята. Не съм свикнат да получавам цветя от красиви жени — гласът му бе по- пресипнал от обичайното.

— Знаете ли какъв ви е проблемът? — попита Лара. — Никой не ви е глезил достатъчно.

— Вие това ли искате — да ме разглезите?

— Ужасно.

Пол се разсмя.

— Говоря съвсем сериозно.

— Знам.

— Защо не го обсъдим по време на обед? — попита Лара.

Пол Мартин не беше в състояние да откъсне мислите си от Лара. Знаеше, че няма да е трудно да се влюби в нея. У нея имаше някаква уязвимост, невинност и същевременно нещо необуздано чувствено. Знаеше, че най-разумно ще бъде никога повече да не я види, но не можеше да се контролира. Нещо много по-силно от волята му го влечеше към нея.

Обядваха в „Клуб 21“.

— Когато се опитваш да скриеш нещо, винаги го прави открито — посъветва я Пол Мартин. — Тогава никой не би се усъмнил, че вършиш нещо лошо.

— А ние опитваме ли се да крием нещо? — тихо запита Лара.

Той я погледна и реши. „Тя е красива и умна, но има хиляди такива жени. По-добре да си отреагирам. Ще легна веднъж с нея и с това ще се свърши.“ Ала се оказа, че се е лъгал.

Когато влязоха в апартамента на Лара, Пол почувства необяснима нервност.

— По дяволите, чувствам се като ученик — каза той. — Изгубил съм тренинга.

— То е като карането на колело — промърмори Лара. — Ще си го припомниш. Остави ме да те съблека.

Тя свали сакото и връзката му и започна да разкопчава ризата му.

— Знаеш, че това никога не може да бъде нещо сериозно, Лара.

— Знам.

— Аз съм на шестдесет и две години. Мога да ти бъда баща.

Тя остана неподвижна за миг, спомняйки си своя сън.

— Знам — продължи да го съблича. — Имаш красиво тяло.

— Благодаря — жена му никога не му го беше казвала.

Лара плъзна ръце по бедрата му.

— Ти си много силен, нали?

Той усети, че се изпъчва.

— Играех баскетбол в…

Нейните устни бяха върху неговите, двамата се намериха в леглото и той преживя нещо, което не бе изпитал в живота си до този момент. Имаше чувството, че тялото му гори. Те се любеха без начало и без край, една река го носеше все по-бързо, а течението го теглеше надолу, поглъщаше го все по-надълбоко в кадифена тъмнина, която избухна в хиляди звезди. А чудото беше, че това се случи отново, и отново, докато накрая те се отпуснаха задъхани и изтощени.

— Беше невероятно — промълви той.

С жена си винаги се бе любил традиционно, рутинно. Ала преживяването с Лара бе невероятно чувствено. Пол Мартин бе имал много жени, но Лара не приличаше на никоя от тях. Тя му даде дар, който никоя друга не бе успяла. Накара го да се почувства млад.

Докато Пол се обличаше, Лара го попита:

— Ще те видя ли пак?

— Да. — „Бог да ми е на помощ.“ — Да.

Осемдесетте години бяха време на промени. Роналд Рейгън бе избран за президент на Съединените щати, а Уолстрийт преживя най-активния период в историята си. Шахът на Иран умря в изгнание, Ануар Садат бе убит. Общественият дълг достигна един трилион, американските заложници в Иран бяха освободени. Сандра Дей О’Конър бе първата жена, назначена във Върховния съд.

Лара винаги бе на подходящото място в подходящото време. Бизнесът с недвижими имоти процъфтяваше. Пари имаше предостатъчно и банките с готовност финансираха проекти, които бяха едновременно и рисковани, и даваха големи преимущества.

Спестовните каси представляваха друг голям източник на средства. Облигациите с висока печалба и висок риск бяха популяризирани от младия финансов гений Майк Милкен, а те се явяваха манна за индустрията на недвижимите имоти. Финансирането лесно се уреждаше, стига да го поискаш.

— На Шестдесет и девета улица ще построя хотел, а не административна сграда.

— Защо? — учуди се Хауард Келър. — Местоположението е идеално за административна сграда. Хотелът трябва да го управляваш по двадесет и четири часа дневно. Гостите идват и си отиват като мравки. А с административна сграда ще имаш грижата за наемането й през пет или десет години.

— Знам, но в хотела имаш неограничена власт, Хауард. Можеш да даваш апартаменти на важни личности и да ги забавляваш в собствения си ресторант. Тази идея ми харесва. Ще бъде хотел. Искам да ми уредиш срещи с най-добрите архитекти в Ню Йорк: Скидмор, Оуингс и Мерил, Питър Айзънман и Филип Джонсън.

Срещите се проведоха през следващите две седмици. Някои от архитектите се държаха снизходително. Досега не бяха работили с жена предприемач.