Звездите светят над нас

един милион долара. Ще присъстват толкова много знаменитости…

Той вдигна ръце.

— Добре, добре.

Две седмици преди откриването сякаш всичко се струпа наведнъж. Пристигнаха тапетите, поставяха мокет, боядисваха коридорите, окачваха картини. Лара, придружавана от петима служители, инспектираше всеки апартамент.

Влезе в една стая и каза:

— Завесите са неподходящи. Сменете ги с тези в съседната стая.

В друга пробва пианото.

— Не е акордирано. Погрижете се за това.

В трета електрическата камина не работеше.

— Поправете я.

Изтормозеният персонал имаше усещането, че Лара се опитва сама да направи всичко. Тя беше и в кухнята, и в пералнята, и в килерите. Беше навсякъде — изискваше, оплакваше се, уреждаше.

Управителят на хотела, който сама бе назначила, й каза:

— Не се вълнувайте толкова, мис Камерън, винаги има дребни неуредици при откриването на нов хотел.

— Не и в моите хотели — отвърна Лара. — Не и в моите.

В деня на откриването Лара беше толкова неспокойна, че стана в четири часа сутринта. Ужасно й се искаше да поговори с Пол Мартин, но бе невъзможно да му се обади по това време. Облече се и излезе да се поразходи.

„Всичко ще бъде наред, казваше си тя. Ще оправят компютъра за резервациите. Третата пещ ще проработи. Ще поправят ключалката на седми апартамент. Ще намерим заместнички на камериерките, които напуснаха вчера. Климатичната инсталация в надстройката ще работи…“

В шест часа вечерта поканените гости започнаха да пристигат. На всеки вход униформени пазачи проверяваха поканите им, преди да ги пуснат. Имаше най-различни знаменитости, прочути спортисти, шефове на корпорации. Лара внимателно бе прегледала списъка, зачерквайки имената на авантаджиите и хрантутниците.

Тя посрещаше пристигащите в просторното фоайе.

— Аз съм Лара Камерън. Много мило, че дойдохте… Моля, чувствайте се свободни да разгледате всичко.

Тя дръпна настрана Келър.

— Защо кметът няма да дойде?

— Ами, нали знаеш, много е зает и…

— Искаш да кажеш, че не съм достатъчно важна според него.

— Някой ден той ще промени мнението си.

Пристигна един от помощниците на кмета.

— Благодаря, че се отзовахте на поканата — каза Лара, — това е чест за хотела ни.

Лара неспокойно се оглеждаше за архитектурния критик на „Ню Йорк Таймс“ Тод Грейсън, който беше поканен. „Ако той го хареса, значи ще имаме успех“, мислеше си тя.

Пол Мартин дойде с жена си. За първи път Лара се срещаше с мисис Мартин, която бе привлекателна, елегантна жена. Лара изпита внезапно чувство на вина.

Пол дойде при нея.

— Мис Камерън, аз съм Пол Мартин. Това е жена ми Нина. Благодаря ви за поканата.

Лара задържа ръката му секунда по-дълго от необходимото.

— Много се радвам, че сте тук. Моля, чувствайте се като у дома си.

Пол огледа фоайето. Беше го виждал поне пет-шест пъти досега.

— Красиво е — възкликна той. — Мисля, че ще имате голям успех.

Нина Мартин втренчено гледаше Лара.

— Сигурна съм в това.

А Лара се питаше дали тя знае.

Гостите започнаха да прииждат.

След час Лара все още стоеше във фоайето. Келър се спусна към нея.

— За бога, всички питат за теб. Всички са в балната зала и похапват. Защо не си там?

— Тод Грейсън все още не е дошъл. Чакам го.

— Архитектурният критик на „Таймс“? Видях го преди час.

— Какво?

— Да. Обикаляше хотела заедно с другите.

— Защо не ми каза?

— Мислех, че знаеш.

— Какво каза той? — нетърпеливо заразпитва Лара. — Как изглеждаше? Впечатлен ли беше?

— Нищо не каза. Изглеждаше добре. Но не знам дали е бил впечатлен, или не.

— Нищо ли не каза?

— Не.

Лара се намръщи.

— Ако хотелът му харесва, щеше да каже нещо. Това е лош знак, Хауард.

Тържеството има невероятен успех. Гостите ядоха, пиха, вдигаха наздравици за хотела. В края на вечерта Лара бе засипана от комплименти.

— Чудесен хотел, мис Камерън…

— Със сигурност ще отсядам тук, когато идвам в Ню Йорк…

— Великолепна идея е това да има пиано във всеки хол…

— Много ми харесаха камините…

— Непременно ще го препоръчам на всичките си приятели…

„Е, дори да не хареса на «Ню Йорк Таймс», пак ще има успех“, рече си Лара.

Тя видя Пол Мартин и жена му, когато си тръгваха.

— Мисля, че това наистина е голям успех, мис Камерън. Цял Ню Йорк ще говори за този хотел.

— Много сте любезен, мистър Мартин — отвърна Лара, — благодаря ви, че дойдохте.

Нина Мартин тихо рече:

— Лека нощ, мис Камерън.

— Лека нощ.

Когато излизаха от фоайето, Лара я чу да казва:

— Нали е много красива, Пол?

В четвъртък в четири часа сутринта Лара беше на будката за вестници на ъгъла на Четиридесет и втора улица и Бродуей. Грабна един брой на „Ню Йорк Таймс“ и бързо отвори на вътрешните новини. Статията на Грейсън започваше така:

„Манхатън отдавна имаше нужда от хотел, който да не напомня на гостите си, че се намират в хотел. Апартаментите в «Камерън Плаза» са просторни и изискани, обзаведени с отличен вкус. Лара Камерън най-после даде на Ню Йорк…“

Тя изпищя от радост. Обади се на Келър и го събуди.

— Успяхме! „Таймс“ много ни е харесал!

Замаян, той седна в леглото.

— Чудесно. Какво пише?

Лара му прочете статията.