— Добре, сега ще можеш да поспиш — рече Келър.
— Да спя? Шегуваш ли се? Избрала съм си нов терен. Още щом отворят банките, искам да започнеш преговори за заема…
Нюйоркският „Камерън Плаза“ бе триумф. Хотелът беше пълен, имаше резервации за месеци напред.
— Това е само началото — каза Лара на Келър. — В града има десет хиляди строители, но големите са една шепа — Тиш, Рудин, Рокфелър, Стърн. Е, независимо дали им харесва и ние ще се включим в играта. Ще променим силуета на града. Ще градим бъдещето.
Различни банки започнаха да й се обаждат и да й предлагат заеми. Лара се сприятели с важните посредници в областта на недвижимите имоти, като ги канеше на вечеря или на театър. Даваше големи закуски в „Риджънси“ и получаваше информация за обекти, които все още не бяха обявени на пазара. Сдоби се с още два парцела в центъра на града и започна строителство.
Пол Мартин й позвъни в службата:
— Видя ли „Бизнес Уик“? Ти си сензацията на деня. Говори се, че няма нещо, с което да не можеш да се справиш.
— Старая се.
— Свободна ли си за вечеря?
— Ще се освободя.
Лара се съвещаваше с шефа на една от водещите проектантски фирми. Изучаваше плановете и чертежите, които й бяха представили.
— Ще ви хареса — уверяваше я главният архитект. — Притежава изящество, симетрия и размах точно както искахте. Нека да ви обясня някои детайли…
— Не е необходимо — отвърна Лара. — Разбирам ги — вдигна поглед към него. — Дайте плановете на художник.
— Какво?
— Искам големи цветни рисунки на сградата. Рисунки на фоайето, на коридорите, на канцелариите. Банкерите нямат въображение. Ще им покажа как ще изглежда сградата.
— Чудесна идея.
Появи се секретарката на Лара.
— Съжалявам, че закъснях.
— Срещата бе обявена за девет часа, Кати. Сега е девет и петнадесет.
— Извинете ме, мис Камерън, но будилникът ми не звънна и…
— После ще говорим за това.
Тя се обърна към архитектите.
— Искам да се направят някои промени…
След два часа приключиха обсъждането на желаните промени. Лара се обърна към Кати.
— Ти остани. Седни.
Кати седна.
— Харесваш ли работата си?
— Да, мис Камерън.
— Тази седмица закъсняваш вече трети път. Повече няма да търпя това.
— Страшно съжалявам, аз… аз не се чувствам добре.
— Какво ти е?
— Всъщност — нищо.
— Но то очевидно ти пречи да идваш навреме. Какво има?
— Напоследък не мога да спя. Честно казано, аз… се страхувам.
— От какво се страхуваш? — нетърпеливо попита Лара.
— Аз… имам бучка.
— О! — Лара замълча за миг. — Какво каза лекарят?
Кати преглътна.
— Не съм ходила на лекар.
— Не си ходила!? — избухна Лара. — За бога, на щраус ли се правиш? Непременно трябва да отидеш на лекар.
Тя вдигна телефона.
— Свържи ме с доктор Питърс — остави слушалката и каза: — Вероятно не е нещо сериозно, но не можеш да го оставиш така.
— Майка ми и брат ми умряха от рак — отчаяно рече Кати. — Не искам да ми кажат същото.
Телефонът иззвъня и Лара го вдигна.
— Ало… Какво?… Не ме интересува. Кажете му, че искам да говоря с него сега.
Тя отново затвори. След миг телефонът пак звънна.
— Здравей, Алън… Не, аз съм добре. Изпращам при теб секретарката ми. Казва се Кати Търнър. Ще дойде след половин час. Искам да я прегледаш лично още тази сутрин… Знам… Оценявам го… Благодаря ти.
Тя остави слушалката.
— Отивай в болницата „Слоун Кетъринг“. Доктор Питърс те очаква.
— Не знам какво да кажа, мис Камерън…
— Кажи ми, че утре ще дойдеш навреме.
В кабинета й влезе Хауард Келър.
— Имаме един проблем, шефе.
— Давай.
— Става дума за имота на Четиринадесета улица. Всички наематели в квартала се изнесоха с изключение на една кооперация — „Апартаменти Дорчестър“. Шестима наематели отказват да напуснат и от градския съвет не ни разрешават да ги изгоним.
— Предложете им повече пари.
— Въпросът не е в парите. Живеят там отдавна и не искат да се местят. Там им е по-удобно.
— Тогава да ги накараме да се почувстват неудобно.
— Какво искаш да кажеш?
Лара стана.
— Хайде да идем да видим сградата.
По пътя срещнаха жени, които ровеха в боклуците, и бездомници, които просеха милостиня.
— В такава богата страна това е истински позор — рече Лара.
„Апартаментите Дорчестър“ беше шестетажна тухлена сграда в средата на парцел от стари постройки, очакващи булдозерите. Лара я разгледа.
— Колко наематели живеят там?
— Шестнадесет се преместиха, но шестима все още се инатят.
— Значи имаме шестнадесет свободни апартамента?
— Да, защо? — озадачен я погледна Келър.
— Хайде да ги населим.
— Да ги дадем под наем? Какъв е смисълът да…
— Няма да ги даваме под наем. Ще ги дарим на бедняците. В Ню Йорк има хиляди бездомни. Ще се погрижим за част от тях. Подслонете колкото е възможно повече. И се погрижете да им дадат храна.
Келър се намръщи:
— Струва ми се, че това не е от най-добрите ти хрумвания.
— Хауард, ще станем благотворители. Ще направим нещо, което не е по силите на кметството — ще
