Лара вдигна телефона:
— Здравей, Алън.
Исках просто да ти кажа, че направихме операцията. Мисля, че изчистихме всичко. Кати ще се оправи.
— Това е чудесна новина. Кога мога да я посетя?
— Днес следобед.
— Добре. Благодаря, Алън. Нали ще имаш грижата да ми изпратиш всички сметки?
— Дадено.
— Кажи, че правя дарение на болницата — петдесет хиляди долара.
На Триша Лара нареди:
— Напълни стаята й с цветя.
После погледна програмата си.
— Ще ида да я видя в четири часа.
Тери Хил влезе в кабинета.
— Изпратена е заповед за арестуването ти.
— Какво?
— Нали те предупредиха да опразниш сградата от бездомниците?
— Да, но…
— Това няма да ти се размине, Лара. Има стара поговорка — „Не се бори с градската управа, няма да спечелиш.“
— Наистина ли ще ме арестуват?
— И още как. Нали са те предупредили?
— Добре — рече Лара, — махнете бездомниците. Но не ги оставяйте на улицата. Не е редно… Имаме празни жилищни сгради, които ще преустройваме на Западна двайсета улица. Да ги настаним там. Вземете хора, колкото са ви нужни. Искам след час вече да ги няма.
Тя се обърна към Тери Хил.
— Аз няма да съм тук, така че няма да могат да ми връчат заповедта. А после проблемът вече ще бъде уреден.
Уредбата избръмча:
— Дошли са двама господа от прокуратурата.
Лара даде знак на Хауард Келър. Той се приближи към уредбата и каза:
— Мис Камерън не е тук.
Тишина.
— Кога я очаквате?
Келър я погледна, тя поклати глава.
— Не зная — отвърна той и натисна бутона.
— Ще мина през задния вход — рече Лара.
Лара мразеше болниците. Напомняха й за баща й — проснат на леглото, блед и внезапно остарял.
Лара влезе в стая, пълна с цветя. Кати седеше в леглото.
— Как се чувстваш? — попита я Лара.
Кати се усмихна.
— Лекарят каза, че ще се оправя.
— Постарай се. Работата ти се трупа. Имам нужда от теб.
— Аз… не знам как да ви благодаря за всичко.
— Недей.
Лара вдигна телефона до леглото и се обади на Тери Хил.
— Още ли са там?
— Тук са. Имат намерение да чакат, докато се върнеш.
— Свържи се е Хауард. Щом той освободи сградата от бездомниците, ще се върна.
Лара затвори телефона.
— Ако имаш нужда от нещо, просто ми кажи. Утре пак ще мина да те видя.
Следващата спирка на Лара беше проектантската фирма „Хигинс, Олмънт и Кларк“. Поканиха я в кабинета на мистър Кларк. Той стана при влизането й.
— Каква приятна изненада. С какво мога да ви бъда полезен, мис Камерън?
— При вас ли са плановете на строежа на Четиринадесета улица?
— Да, разбира се.
Той се приближи към чертожната дъска.
— Ето ги.
Тя видя скица на красив многоетажен комплекс с апартаменти и магазини около тях.
— Искам да го пречертаете — каза Лара.
— Какво?
Тя посочи средата на терена.
— На това място все още стои една сграда. Искам да запазите същата концепция, но да направите чертежа така, че сградата да остане.
— Искате да кажете, че ще строите, запазвайки една от старите сгради? Нищо няма да излезе. Първо, ще изглеждм ужасно и…
— Моля ви, просто го направете и ми го изпратете днес след обед.
Лара си тръгна. От колата се обади на Тери Хил:
— Свърза ли се с Хауард?
— Да, сградата е празна.
— Хубаво. Обади се на прокурора. Кажи му, че още преди два дни съм наредила на бездомниците да освободят сградата, но се е получило някакво недоразумение. Днес веднага щом съм разбрала това, съм изпразнила зданието. Сега се връщам в службата. Разбери дали все още иска да ме арестува.
Тя се обърна към шофьора:
— Карай през парка и не бързай.
След тридесет минути, когато Лара се върна в кабинета си, мъжете със заповедта за задържането й си бяха отишли.
Лара се съвещаваше с Хауард Келър и Тери Хил.
— Наемателите са все така непреклонни — каза Хауард. — Предложих им още пари. Не искат да напуснат. Имаме само пет дни преди булдозерите да започнат работа.
— Помолих мистър Кларк да пречертае проекта — рече Лара.
— Видях го — отвърна Келър. — На нищо не прилича. Не можем да оставим тая стара сграда по средата на новия гигантски строеж. Трябва да се свържем с банката и да поискаме отлагане на датата за започване на строителните работи.
— Напротив — рече Лара, — искам да я изтеглим по-напред.
— Какво?
— Свържи се със строителната фирма и им кажи още утре да започнат работа с булдозерите.
— Утре? Лара…
— Рано сутринта. Вземи тези планове и ги дай на техническия ръководител на строежа.
— Каква полза от това? — попита Келър.
— Ще видим.
На другата сутрин наемателите, останали в „Апартаменти Дорчестър“ бяха събудени от рева на булдозери. Погледнаха през прозорците си и видяха механичните чудовища, които сриваха всичко по пътя си. Наемателите се смаяха. Мистър Хърши, който живееше на последния етаж, се втурна навън и закрещя на техническия ръководител:
