компанията в немарливост и безразличие към страданията на хората. Цялата история се бе отразила доста зле върху репутацията на компанията.
Следващият раздел на доклада разглеждаше главните научноизследователски проекти, разработвани в продължение на години от учените на „Рофи и синове“. Изброени бяха четири проекта, като за всеки един оценката бе, че притежава изключителни потенциални възможности. Общата сума за разработките им бе над петдесет милиона долара. Във всеки един от случаите конкурентна фармацевтична фирма е патентовала продукта малко преди „Рофи и синове“ да изпрати документите за патент, като е била използвана същата формула. И докладът продължаваше: „Един изолиран случай би могъл да се приеме като случайно съвпадение. Приемаме, че няколко компании могат да разработват един и същ продукт в област, в която десетки компании работят по подобни проблеми. Но наличието на четири такива случая в продължение на няколко месеца ни води до заключението, че някой от служителите на «Рофи и синове» е дал или продал на конкурентните фирми научноизследователски материал. Поради секретния характер на експериментите, както и поради факта, че те са били извършвани в съвсем отдалечени лаборатории и при най-строги охранителни мерки, настоящото разследване достига до извода, че лицето или лицата, стоящи зад деянието, вероятно имат достъп до най-секретните документи. Ето защо заключението на нашия екип е, че който и да е извършителят, същият е човек от най-висшия ешелон на «Рофи и синове»“.
Посочваха се и други факти.
Голяма партида от отровни вещества е била погрешно етикирана и експедирана. Преди да успеят да ги върнат обратно, химикалите са причинили смъртта на няколко души, а реномето на компанията е пострадало още повече. Никой не е можел да разбере откъде са дошли грешните етикети.
От строго охраняваната лаборатория изчезнали смъртоносни токсични вещества. Само след час някакво анонимно лице съобщило за инцидента на вестниците и с това започнало сензационно журналистическо проучване.
Следобедните сенки отдавна бяха изчезнали и бе настъпила вечер, а въздухът бе станал неприятно студен. Елизабет бе седяла на стола, изцяло погълната от документа в ръцете й. Когато в кабинета вече стана тъмно, тя запали лампата и продължи да чете, като изпитваше все по-голям ужас.
Ужасяващата драма не можеше да бъде скрита дори от сухия и стегнат стил на доклада. Едно беше ясно. Някой методически се опитваше да унищожи „Рофи и синове“.
„Човек от най-висшия ешелон на компанията.“ В полето на последната страница имаше бележка, написана със ситния и четлив почерк на баща й: „Допълнителен натиск, за да разреша продажбата на акции? Да се открие негодникът.“
Спомни си колко разтревожен бе Сам и колко потаен бе станал изведнъж. Не е знаел на кого може да вярва.
Елизабет погледна отново първата страница на доклада: „ЕДИНСТВЕН ЕКЗЕМПЛЯР“.
Сигурна бе, че докладът е на независима детективска агенция. Така че най-вероятно бе никой друг да не знае за него освен Сам. А сега вече и тя. Виновникът няма представа, че е заподозрян. Дали Сам е знаел кой е той? Дали се е срещнал с него преди нещастния случай? Нямаше кой да й каже. Знаеше само, че има предател.
„Човек от най-висшия ешелон на компанията.“
Никой друг не можеше да има възможността или способността за извърши толкова много злини на толкова различни нива. Дали защото Сам бе отказал да продадат акциите на борсата? Опитвал ли се е първо да открие виновника? Ако компанията се разпродаде, щеше да е невъзможно да се проведе тайно разследване, защото всичко ще бъде докладвано на хора извън фамилията.
Елизабет си спомни за заседанието на съвета и как настояваха да продадат акциите на борсата. Всички до един.
Изведнъж се почувства съвсем самотна. Силното позвъняване на телефона я накара да подскочи. Стана и вдигна слушалката.
— Ало?
— Лиз, ти ли си? Рийс се обажда. Току-що ми предадоха, че си ме търсила.
Зарадва се, че чува гласа му, но изведнъж си спомни защо го бе търсила. За да му каже, че ще подпише документите, че ще разреши да разпродадат компанията. Всичко се бе променило само за няколко часа. Елизабет погледна към портрета на стария Самуел в коридора. Основал бе компанията си и се бе борил за нея. Баща й беше я доизградил и превърнал в гигант, бе живял за нея, бе й се посветил докрай.
— Рийс — каза тя, — искам да свикам съвета във вторник. В два часа. Ще можеш ли да съобщиш на всички да дойдат?
— Вторник, в два часа — потвърди Рийс. — Има ли нещо друго?
— Не. Това е всичко. Благодаря ти — отвърна тя след кратко колебание.
Остави бавно слушалката. Нямаше да им се остави.
Изкачваше се по високата планина рамо до рамо с баща си. „Недей да гледаш надолу“ — повтаряше Сам, но тя не го послуша и в продължение на хиляди стъпки надолу нямаше нищо друго освен празно пространство. Чу се силният трясък на гръмотевица, а срещу тях се затъркаля кръгла мълния. Тя се удари във въжето на Сам и го запали, а той започна да пада в бездната. Елизабет гледаше как тялото на баща й се премята надолу и започна да пиши, но писъците й бяха заглушено от шума на бурята.
Събуди се внезапно, нощницата й бе мокра от пот, а сърцето й биеше лудо. Разнесе се силен гръмотевичен тътен, вдигна очи към прозореца и видя, че навън се лее като из ведро. Дъждът плющеше в стаята през отворената стъклена врата, подгонен от вятъра. Елизабет бързо скочи от леглото, изтича до вратата и я затвори плътно. Вдигна поглед към изпълнилите небето буреносни облаци и към проблясващите на хоризонта светкавици, но сякаш не виждаше нищо.
Сънят й не я напускаше.
До сутринта бурята бе отминала острова, оставяйки след себе си само ситен дъждец. Елизабет се надяваше, че времето няма да попречи на Алек да дойде. Чувстваше остра нужда да поговори с някого след като бе прочела доклада. Помисли си междувременно, че няма да е зле да го скрие на безопасно място. В горната стая имаше вградена каса. Ще го скрие там. Елизабет се изкъпа, сложи си някакви стари панталони и пуловер, а после слезе в библиотеката, за да прибере доклада. Той бе изчезнал.
ГЛАВА 19
Стаята изглеждаше така, като че ли през нея е минал ураган. През нощта бурята бе отворила стъклената врата, а вятърът и дъждът бяха преобърнали и разпръснали всичко. На килима бяха останали няколко откъснати страници от доклада, но повече явно са били отнесени от вятъра.
Елизабет се приближи до стъклената врата и погледна навън. Не видя никакви хартии по тревата навън, но вятърът лесно би могъл да ги отнесе отвъд скалата. Сигурно така е станало.
„ЕДИНСТВЕН ЕКЗЕМПЛЯР“. Ще трябва да открие името на наетия от Сам детектив. Кати Ерлинг вероятно ще знае. Но Елизабет вече не можеше да бъде сигурна, че Сам е имал доверие на Кати. Всичко се бе превърнало в някаква ужасна игра, в която никой не вярваше на никого. Налагаше й се да действа много внимателно.
Изведнъж си спомни, че в къщата няма нищо за ядене. Можеше да напазарува в Кала ди Волпе И да се върне преди Алек да е пристигнал. Отвори стенния гардероб в хола и извади шлифера си, а за косата си взе шал. Когато дъждът спре, ще претърси навън за липсващите страници. Отиде в кухнята и взе ключа на джипа от закачалката. После излезе през задната врата, водеща към навеса.
Елизабет запали двигателя и внимателно изкара колата на заден ход извън навеса. Направи завой и се насочи към тясната алея, като намаляваше скоростта със спирачките заради мократа настилка. В края на алеята зави надясно по тесния планински път, водещ към сгушеното в ниското селце Кала ди Волпе. По това време по пътя нямаше никакво движение, а пък и наоколо рядко се движеха коли, защото имаше много малко къщи. Елизабет погледна вляво от себе си, надолу към морето, и видя, че е потъмняло и бурно от придошлите през нощта потоци вода.
Караше бавно, защото тук пътят бе коварен. Тясното с две платна шосе бе прокопано от снагата на
