Непознат в огледалото

— Тя иска нов продуцент.

Сам изкрещя в слушалката.

— Тя какво?

— Ралф Дастин не я разбира.

— Дастин е един от най-добрите продуценти в бизнеса. Трябва да бъде щастлива, че го има.

— Аз мога само да се съглася с теб, Сам. Тук, обаче химията е объркана. Тя няма да играе във филма, ако той не си отиде.

— Тя подписа договор, Бари.

— Знам, бе, скъпи. И ако щеш вярвай, Теси е напълно готова да го изпълни. Стига да е в състояние. Когато е нещастна, става нервна и не може да си спомни репликите.

— Ще ти се обадя пак — каза Сам подивял.

Трясна слушалката.

Проклетата кучка! Нямаше причина да уволнява Дастин от филма. Сигурно е отказал да спи с нея или нещо още по-смешно. Каза на Люсил:

— Помоли Ралф Дастин да дойде.

Ралф Дастин беше симпатичен петдесетгодишен мъж. Започна като писател и изведнъж стана продуцент, филмите му излъчваха добър вкус и очарование.

— Ралф — започна Сам, — не знам как да…

Дастин вдигна ръка.

— Няма нужда да го казваш, Сам. Тъкмо бях тръгнал да ти кажа, че напускам.

— Какво, по дяволите, става там?

Дастин сви рамене.

— Нашата звезда я сърби нещо и иска някой друг да го начеше.

— Искаш да кажеш, че вече ти е избрала заместник? Боже, ти от Марс ли падаш? Не четеш ли клюкарските рубрики?

— Ако мога, не ги чета. Кой е той?

— Не е той.

Сам бавно се свлече на стола.

— Какво?

— Това е дизайнерката на костюмите във филма на Теси. Нарича се Барбара Картър — като хапчетата за черния дроб.

— Сигурен ли си?

— Ти си единственият в цялото Западно полукълбо, който не го знае.

Сам поклати глава.

— Винаги съм мислил, че Теси е нормална.

— Сам, животът е сладкарница, а Теси е гладно момиче.

— Добре, ама аз не мога да туря някакъв проклет женски дизайнер да отговаря за филм, струващ четири милиона долара.

Дастин се намръщи.

— Току-що каза нещо, което не бива да казваш.

— Това пък защо?

— Теси освен всичко друго смята, че на жените не се дава равен шанс в тоя бизнес. Малката ти звезда е станала голям феминист.

— Няма да го направя — каза Сам.

— Ти си решавай. От мен имаш един безплатен съвет — това е единственият начин да стане тоя филм.

Сам телефонира на Бари Хърман.

— Кажи на Теси, че Ралф Дастин напуска филма.

— Ще й бъде приятно да го чуе.

Сам стисна зъби и процеди:

— Тя има ли предвид някой друг за продуцент?

— Всъщност, да — каза безстрастно Хърман. — Теси е открила едно много талантливо младо момиче. Смята, че тя е готова да поеме предизвикателството. Под ръководството на такъв брилянтен като теб…

— Рекламите ги отрежи — каза Сам. — Това ли е последната й дума?

— Страхувам се, че да, Сам. Съжалявам.

Барбара Картър имаше красиво лице и хубава фигура. Сам я намираше съвсем женствена. Гледаше я как сяда на коженото канапе в кабинета му и съблазнително кръстосва дългите си, добре оформени крака. Когато проговори, гласът й звучеше възбуждащо приглушен, но това вероятно се дължеше на факта, че самият той търсеше някакъв знак. Тя го огледа с нежносивите си очи и каза:

— Изглежда съм в ужасно положение, господин Уинтърс. Нямах никакво намерение да измествам когото и да било. А сега — тя вдигна безпомощно ръце — госпожица Бранд казва, че просто нямало да направи филма, ако аз не го продуцирам. Какво бихте ме посъветвали да направя?

За миг Сам се изкуши да й каже. Вместо това обаче попита:

— Имате ли някакъв опит в шоу бизнеса? Освен като дизайнер на костюми?

— Учила съм се. Гледала съм много филми.

Страшно!

— Какво кара госпожица Бранд да смята, че вие можете да продуцирате филм?

Все едно бе докоснал някаква скрита струна. Барбара Картър изведнъж се въодушеви.

— Теси и аз говорихме много за този филм — нямаше вече „госпожица Бранд“, отбеляза Сам. — Чувствам, че има много сгрешени неща в сценария и когато казах на Теси, тя се съгласи с мен.

— Смятате ли, че знаете повече за сценариите от един носител на Оскар, който има половин дузина успешни филми и Бродуейски постановки зад гърба си?

— О, не, господин Уинтърс. Просто смятам, че знам повече за жените. — Сивите очи вече гледаха по-строго, а тонът бе станал по-твърд. — Не мислите ли, че е смешно мъже да пишат женските роли? Само ние наистина знаем какво чувстваме. Това не ви ли се струва разумно?

Сам се умори от играта. Знаеше, че ще я наеме, ненавиждаше себе си за това, но управляваше студия и работата му беше да прави така, че филмите да стават. Ако Теси Бранд желаеше катеричката й да продуцира филма, той щеше да поръчва лешници, филм на Теси Бранд с лекота носеше двайсет-трийсет милиона долара печалба. Освен това Барбара Картър не можеше да навреди сериозно. Не и сега. Снимките започваха толкова скоро, че не можеха да се правят големи промени.

— Убедихте ме — каза Сам с ирония. — Получавате работата. Поздравления.

На следващата сутрин „Холивуд Рипортър“ и Варайъти обявиха на първа страница, че Барбара Картър е продуцент на новия филм на Теси Бранд. Докато изхвърляше вестниците в кошчето, вниманието на Сам бе привлечено от малка бележка в дъното на страницата: „ТОБИ ТЕМПЪЛ ПОДПИСВА ЗА ЗАЛАТА в ХОТЕЛ «ТАХУ»“.

Тоби Темпъл. Сам си спомни за амбициозния млад комик в униформа и се усмихна. Мислено отбеляза да отиде да го види как играе, ако се появи в града.

Чудеше се защо Тоби Темпъл не се е обадил досега.

13

По странен начин именно Мили допринесе за издигането на Тоби Темпъл като звезда. Преди брака той бе само един от дузината изгряващи комици. Сега се прибави още нещо; омраза. Тоби бе принуден да се ожени за момиче, което ненавиждаше, и това изпълни живота му с такава ярост, че можеше да я убие с голи ръце.

Въпреки че Тоби не го осъзнаваше, Мили бе чудесна, предана съпруга. Тя го обожаваше и правеше