Непознат в огледалото

Бърт Файърстоун бе навън. Играеше баскетбол с хората от екипа на гърба на Сцена 23. Бяха си направили игрище с прясно боядисани линии и два коша.

Сам застана за момент, загледан в играта. Тя костваше на студията две хиляди долара на час.

— Бърт!

Файърстоун се обърна, видя Сам, усмихна се и продължи. Топката попадна в него, той дриблира, скочи и заби кош. След това тръгна към Сам.

— Как върви? — попита все едно, че нищо не се бе случило.

В момента, в който погледна детински ухиленото младежко лице, Сам разбра, че Бърт Файърстоун е психо. Талантлив, гений може би, но доказуем луд. А петте милиона долара на компанията бяха в ръцете му.

— Чух, че има някакъв проблем с новия декор — каза Сам. — Дай да го оправим.

Бърт Файърстоун се усмихна лениво и каза:

— Нищо няма за оправяне, Сам. Просто не става.

Сам избухна:

— Какви ги плещиш, по дяволите! Получи точно каквото искаше, скиците бяха твои. Казвай сега какво му има!

Файърстоун примигна.

— Нищо му няма, защо? Просто си промених решението. Не ми трябва замък. Не е подходяща среда. Разбираш ли? Това е прощалната сцена на Елен и Майк. Бих искал Елен да отиде при Майк на палубата на неговия кораб, точно преди да отплава.

Сам го изгледа.

— Ние нямаме корабен декор, Бърт.

Бърт Файърстоун разпери ръце, усмихна се лениво и каза:

— Хайде, Сам, направи ми един.

— Разбира се, и аз съм скапан — каза Рудолф Хергерсхорн от другата страна на линията, — но ти не можеш да го смениш, Сам. Вече сме много вътре. Нямаме никакви звезди във филма. Бърт Файърстоун е звездата.

— Знаеш ли колко сме над бюджета заради…

— Знам. И както казва Голдуин: „Никога няма да използвам това копеле, докато не ми потрябва.“ На нас той ни трябва, за да завърши филма.

— Това е грешка — възрази Сам. — Не бива да му угаждаме и този път.

— Сам, на теб харесва ли ти това, което е заснел досега?

— Страхотно е — Сам трябваше да бъде искрен.

— Направи му кораба.

Декорът бе готов за десет дни и Бърт Файърстоун продължи да работи, филмът стана абсолютен рекордьор за годината.

Следващият проблем беше Теси Бранд.

Теси бе най-нашумялата певица в шоу бизнеса. Сам направи истински удар, когато я уговори да подпише договор за три филма на „Пан Пасифик Студиоус“. Докато другите студии преговаряха с агентите й, Сам отлетя за Ню Йорк, отиде на едно от представленията й и след това я заведе на вечеря, която продължи до седем на другата сутрин.

Теси Бранд бе едно от най-грозните момичета, които Сам бе виждал някога. И може би най- талантливото от тях. Това беше всепобеждаващият талант. Дъщеря на бруклински шивач, Теси не бе взела и един урок по пеене. Но когато излезе на сцената и започна да извива песента си с глас, от който се тресяха полиците, публиката полудя. Теси започна като резерва в един провален бродуейски мюзикъл, който издържа едва шест седмици. На последното представление титулярката направи грешката да позвъни, че е болна и да остане в къщи. Теси дебютира тази вечер, пееща с цялото си сърце пред малобройната публика. Сред нея се оказа Пол Варик, продуцент. Той покани Теси в следващия си мюзикъл. От общо взето приличен, тя го направи хит. Критиците се скъсаха да сипят хвалебствия за невероятната, грозничка Теси и нейния великолепен глас. Записа първия си сингъл, който за една нощ стана номер едно. Направи албум, който се продаде в два милиона тираж само през първия месец. Беше Кралица Мидас — всичко, до което се докосваше, ставаше златно. Продуценти от Бродуей и звукозаписни компании натрупаха състояние от Теси Бранд и Холивуд искаше да влезе в оборота.

Ентусиазмът им бе помрачен като видяха лицето й, но касовите отчети бързо му придадоха неустоима красота.

След първите пет минути, прекарани с нея, Сам знаеше как да я спечели.

— Изнервя ме само това — призна Теси пред Сам, — как ще изглеждам на тоя огромен екран. Без това съм достатъчно грозна в естествен ръст, нали така? Всички студии ми казват, че могат да ме направят красива, но за мен това са дивотии.

— Наистина са дивотии — каза Сам. Теси го погледна изненадано. — Не им позволявай да те променят, Теси. Ще те съсипят.

— Да?

— Когато MGM сключи договор с Дани Томас, Луи Майер поиска от него да си направи операция на носа. Вместо това, Дани напусна студията. Той знаеше, че трябва да продава себе си. Това трябва да продаваш и ти — Теси Бранд, а не някаква чужда пластика.

— Ти си първият, който ми допада — каза Теси. — Ти си истински Mensch.17 Женен ли си?

— Не.

— Сваляш ли ме?

— Певици не мога, нямам слух — засмя се Сам.

— Не ти трябва слух — усмихна се Теси. — Харесваш ми.

— А харесвам ли ти достатъчно, за да направиш няколко филма с мен?

Тя го погледна и каза:

— Да.

— Чудесно. Ще направя договора с твоя агент.

Тя погали Сам по ръката и каза:

— Сигурен ли си, че не ме сваляш?

Първите два филма на Теси Бранд свалиха покрива на касата. За първия бе номинирана за Оскар, а на втория го получи. Публиката по целия свят се редеше на опашка да види Теси и да чуе невероятния й глас. Имаше всичко. Беше забавна, можеше да пее и можеше да играе. Грозотата й се превърна в предимство, защото публиката се идентифицираше с нея. Теси Бранд стана нарицателно за всички непривлекателни, необичани, нежелани.

Теси се омъжи за звездата от първия си филм, разведе се по време на снимките и се омъжи за звездата от втория. Сам чуваше да се говори, че и този брак се разпада, но Холивуд беше люлка за клюки. Не им обърна внимание, защото мислеше, че не му влиза в работата.

Оказа се, че не е така.

Сам говореше по телефона с Бари Хърман, агентът на Теси.

— Какъв е проблемът, Бари?

— Новият филм на Теси. Тя е нещастна.

Сам повиши тон:

— Чакай, чакай! Теси одобри режисьора, продуцента и сценария. Направихме декорите и сме готови да въртим. Не може да се откаже. Аз…

— Тя не иска да се откаже, Сам.

Удар изотзад.

— Какво, по дяволите, иска тогава?