— Тя е страхотно дете. Имам я от три, четири години — погледна към ония двамата. — Четири години?
Те кимнаха.
Ал Карузо се обърна отново към Тоби.
— Аз го обичам това момиче, Тоби. Луд съм по нея.
Почувства как в лицето му не остава и капка кръв.
— Господин Карузо…
— Ние с Мили имаме уговорка. Аз не й изневерявам, освен със съпругата си, и тя не ми изневерява, освен, ако не ми каже — прониза го е поглед и този път Тоби видя нещо скрито зад ангелската усмивка, което вледени кръвта му.
— Знаеш ли какво, Тоби? Ти си първият мъж, с когото ми изневерява — обърна се към другите двама на масата. — Вярно ли е?
Те кимнаха.
Когато Тоби проговори, гласът му трепереше.
— Кълна се в Бога, не знаех, че Мили е Ваша приятелка. Дори да го бях сънувал, нямаше да я докосна. Щях да минавам на една миля от нея, господин Карузо…
Дядо Коледа го погледна.
— Ал. Викай ми Ал.
— Ал — гласът му хриптеше. Тоби почувства как потта се стича под мишниците му. — Виж, Ал. Никога повече няма да я видя, повярвай ми. Никога. Аз…
Карузо продължаваше да го наблюдава.
— Ей, ама ти май изобщо не ме слушаш.
Тоби преглътна.
— Не е вярно. Слушах те. Чух всяка твоя дума. Не трябва да се тревожиш за…
— Казах, че детето те обича. Ако тя те иска, трябва да те има. Искам да бъде щастлива. Разбираш ли?
— Аз… — мислите му препускаха. В момент на умопомрачение реши, че човекът срещу него търси отмъщение. Вместо това Ал Карузо му предлагаше приятелката си. Тоби почти се засмя от облекчение. — Божичко, Ал, разбира се. Както искаш.
— Както иска Мили.
— Да. Както иска Мили.
— Знаех си, че си хубав човек — каза Карузо и се обърна към другите двама. — Казах ли, че е хубав човек?
Те кимнаха и безшумно отпиха от колите си. Ал Карузо се изправи. Двамата мигновено станаха и заеха местата си от двете му страни.
— Аз ще уредя сватбата. Ще наемем голямата банкетна зала в „Мароко“. Ти нямаш грижа за това. Аз ще оправя всичко.
Думите сякаш идваха към Тоби от много далеч. Когато мозъкът му успя да ги регистрира и обработи, те изглеждаха безсмислени.
— Чакай малко — възрази той. — Аз не мога…
Карузо сложи силната си ръка върху рамото му.
— Ти си късметлия. Имай предвид, че ако Мили не ме беше убедила, че вие двамата се обичате, ако бях решил, че си я забърсал като някаква курва за два долара, всичко това можеше да има съвсем друг край, ясно ли ти е?
Тоби се улови, че неволно гледа към двамата мъже в черно, които му кимнаха.
— В събота приключваш тук — каза Ал Карузо. — Ще направим сватбата в неделя.
Тоби почувства как гърлото му отново пресъхва.
— Аз… Всъщност работата е там, Ал, че… Аз имам някои ангажименти.
— Ще почакат — ангелското лице светна. — Аз лично ще избера сватбената рокля на Мили. Лека нощ, Тоби.
Тоби стоя, загледан към трите фигури, дълго след като те изчезнаха.
Нямаше и най-малко понятие коя бе Мили.
На другата сутрин страховете му се изпариха. Изненадата от случилото се го беше заварила неподготвен. Но това не беше времето на Ал Капоне. Никой не можеше да го застави да се ожени против волята си. Ал Карузо не беше някакъв долнопробен, мускулест негодник, а уважаван собственик на хотел. Колкото повече мислеше за положението, толкова по-забавно изглеждаше то. Започна да го очертава в главата си като разказ и да си представя смеха, който щеше да предизвика. Всъщност той не се бе изплашил от Карузо, но смяташе да представи всичко, все едно че е бил ужасен. „И отивам аз, значи, на оная маса, а там седи Карузо с шест горили, разбираш ли? Всички с подутини под мишницата, където си държат пищовите.“ О, да, това щеше да стане страшна история. Можеше и върховен номер да направи от него.
До края на седмицата Тоби стоеше далеч от басейна и казиното, избягваше всички момичета. Не че го беше страх от Карузо, но защо да поема излишни рискове? По план трябваше да напусне Лас Вегас в неделя следобед със самолет. Вместо това се обади да докарат кола под наем на паркинга на хотела в събота през нощта. Събра нещата си още преди последното представление, така че да може да тръгне към Лос Анджелис веднага след края. За известно време щеше да стои далеч от Лас Вегас. А пък ако Ал Карузо бе упорит, Клифтън Лоурънс можеше да оправи нещата.
Последното представление бе сензация. За пръв път станаха на крака да му ръкопляскат. Стоеше на сцената и чувстваше как вълни от обич прииждат откъм публиката и го обливат с мека, приятна топлина. Направи един бис, извини се и бързо тръгна към стаята си. Това бяха най-великите три седмици в живота, му. За този кратък период той се издигна от никой, който спеше с келнерки и сакати до Звезда, която свали любовницата на Ал Карузо. Красиви жени го молеха да легне с тях, публиката го обожаваше, а големите хотели го искаха. Успя, но знаеше, че това е само началото. Извади ключа и отключи вратата на стаята. Тогава чу един познат глас:
— Влизай, момчето ми.
Тоби бавно влезе вътре. Ал Карузо стоеше там с двамата си приятели. Моментна тръпка пробяга по гърба на Тоби. Но всичко бе наред. Лицето на Ал Карузо отново грееше и той каза:
— Беше страхотен тази вечер. Тоби. Наистина страхотен.
Тоби започна да се отпуска.
— Публиката беше добра.
Кафявите очи на Карузо блеснаха.
— Ти ги
— Благодаря ти, Ал — желаеше да си отидат час по-скоро, за да може да си тръгне.
— Работиш много — Карузо се обърна към двамата си адютанти. — Казах ли, че не съм виждал друг да работи толкова много?
Двамата кимнаха.
Карузо отново се върна към Тоби.
— Хей, Мили беше доста разстроена, че не си се обадил. Казах й, че е защото работиш много.
— Точно така — отвърна Тоби бързо. — Радвам се, че разбираш, Ал.
Ал се усмихна широко.
— Разбира се. Но знаеш ли какво не разбирам? Защо не се обади да попиташ в колко е сватбата?
— Щях да се обадя утре сутрин.
Ал Карузо се разсмя и каза язвително:
— От Лос Анджелис?
Тоби почувства лек прилив на гняв.
— За какво говориш, Ал?
Карузо го наблюдаваше внимателно.
— Стегнал си целия багаж, а? — плесна го леко по бузата. — Нали ти казах, че ще убия онзи, който
