Непознат в огледалото

посмее да нарани Мили.

— Чакай малко. Честно, за Бога, аз не…

— Ти си добро момче, обаче си глупав, Тоби. Предполагам, че такива са всички гении, а?

Тоби гледаше закръгления, развеселен мъж без да знае какво да каже.

— Повярвай ми — каза сърдечно Ал Карузо. — Аз съм ти приятел. Не искам нищо лошо да ти се случи. Заради Мили. Но щом не ме слушаш, кажи какво да правя? Знаеш ли как се кара магаре да слуша?

Тоби поклати безмълвно глава.

— Първо го удряш с юмрук по главата.

Тоби почувства как страхът се надига в гърлото му.

— Коя ти е по-добрата ръка? — попита Карузо.

— Д-дясната — процеди Тоби.

Карузо кимна мило и се обърна към двамата.

— Счупете я.

Сякаш от въздуха в ръката на единия се появи желязо. Двамата се приближиха до Тоби. Страхът вече го заливаше като река и караше цялото му тяло да трепери.

— За Бога — чу се как казва, обезумял. — Не можеш да направиш това.

Единият го удари силно в стомаха. В следващата секунда Тоби изпита разкъсваща болка, когато автомобилната щанга се стовари върху дясната ръка и строши костите му. Свлече се на пода в непоносима агония. Опита се да извика, но не можа да си поеме дъх. През сълзящите си очи той видя Ал Карузо да се навежда над него, усмихнат.

— Е привлякох ли ти вниманието?

Тоби мъчително кимна.

— Добре — каза Карузо и се обърна към един от мъжете. — Отвори му панталона.

Той се наведе и свали ципа. Взе щангата и извади пениса му.

Карузо за миг спря погледа си на него.

— Късметлия си, Тоби. Наистина важиш.

Тоби бе обладан от непознат дотогава ужас.

— Боже… моля… недей… недей прави това… — изхриптя.

— Няма да ти сторя нищо — каза Карузо. — Докато си добър към Мили, аз съм твой приятел. Но ако някога чуя, че си я обидил с нещо — с каквото и да е, разбираш ли?

Настъпи леко счупената ръка с върха на обувката си и Тоби изкрещя силно.

— Радвам се, че се разбираме — Карузо отново грееше. — Сватбата е в един часа.

Гласът на Карузо изплуваше и потъваше. Тоби почувства как изпада в безсъзнание, но се мъчеше да издържи.

— Не м-мога… Ръката ми…

— Не се притеснявай — каза Карузо. — Докторът е тръгнал насам. Той ще се погрижи за ръката и ще ти даде нещо да не те боли толкова. Момчетата ще дойдат утре да те вземат. Ще се приготвиш, нали?

Тоби лежеше в кошмарна агония, гледаше усмихнатото лице на Дядо Коледа и не вярваше, че всичко това се е случило. Забеляза кракът на Карузо да тръгва отново към ръката му.

— Д-да — изстена. — Ще се приготвя…

И загуби съзнание.

11

Сватбата беше гала-събитие. Състоя се в балния салон на хотел „Мароко“. Изглеждаше, сякаш половината Лас Вегас бе там. Имаше актьори, собственици от всички хотели, танцьорки. А в центъра на всичко това седеше Ал Карузо с двайсетина приятели, тихи, консервативно облечени хора, повечето от тях не пиеха. Пищна украса от цветя покриваше всичко, музиканти ходеха по масите, а до гаргантюанския бюфет имаше два фонтана, от които се лееше шампанско. Ал Карузо се бе погрижил за всичко.

Всички съчувстваха на младоженеца, чиято ръка бе гипсирана поради падане по някакви стълби. Но всички коментираха каква чудесна двойка са с булката и каква великолепна сватба е това.

Тоби бе като замаян от опиатите, които му даде докторът. Цялата церемония сякаш мина покрай него, но когато ефектът от лекарствата започна да отслабва, болката се върна и той отново бе залят от гняв и омраза. Искаше да стане и да крещи пред всички на какво унижение е подложен.

Обърна се към младоженката, застанала в другия край на стаята. Спомни си я. Беше красиво двайсетгодишно момиче с медноруса коса и хубава фигура. Припомни си, че тя се смееше по-високо от другите на неговите истории и го следваше навсякъде. Сети се и за нещо друго. Тя бе една от малкото, които отказаха да легнат с него. Това само изостри апетита му. Вече си спомняше всичко.

— Луд съм по теб — каза й той. — Не ме ли харесваш?

— Разбира се, че те харесвам — отвърна тя. — Но аз си имам приятел.

Защо не я послуша тогава! Вместо това я заведе в стаята си на чашка и започна да й разказва весели истории. Мили се смя толкова много, че не забелязваше какво прави Тоби, докато не се озова в леглото съблечена.

— Моля те, Тоби, недей. Приятелят ми ще се разсърди.

— Забрави го. После ще се погрижа за тоя тъпак. Сега ще се грижа за теб.

Прекараха умопомрачителна любовна нощ. На сутринта, когато Тоби се събуди, я видя да седи на леглото и да плаче. В прилив на благоразположение той я прегърна и попита:

— Ей, скъпа, какво има? Не ти ли хареса?

— Знаеш, че ми хареса, но…

— Хайде, стига — каза Тоби. — Обичам те.

Тя се подпря на лакти, погледна го в очите и каза:

— Наистина ли, Тоби? Искам да кажа наистина?

— Наистина, по дяволите — на нея й трябваше само онова, което щеше да получи след малко. Оказа се истински освежител.

Тя го гледаше как излиза от банята, как бърше косата си и тананика песента от неговото шоу. Искреше от щастие, когато каза:

— Мисля, че те обикнах от първия миг, в който те видях, Тоби.

— Ей, ами това е чудесно. Да си поръчаме закуска.

И така всичко свърши… Докато не започна пак.

Заради тъпата курва, която бе чукал само една нощ, целият му живот стана на гъз.

Сега, изправен там, гледаше как Мили върви усмихната към него в дългата си бяла рокля и се псуваше, псуваше си кура, псуваше и деня, в който бе роден.

Човекът на предната седалка на лимузината цъкна с език и каза възхитено:

— Трябва да ти кажа, че страхотно го изигра, шефе. Тъпото копеле така и не разбра откъде му дойде.

Карузо се усмихна широко. Всичко стана както трябва. Откакто жена му, която имаше амазонски нрав, научи за връзката с Мили, той знаеше, че трябва да открие начин да се отърве от русата танцьорка.

— Напомни ми да проверя дали се отнася добре с нея — каза Карузо меко.

Тоби и Мили се преместиха в малка къща в Бенедикт Кениън. В началото Тоби прекарваше часове да прави планове как да се отърве от брака. Мислеше да направи Мили толкова нещастна, че тя да поиска развод. Или да я натопи с някой друг и сам да поиска развод. Или просто да я остави и да предизвика Карузо да направи нещо. Но един разговор с Дик Ландри промени намеренията му.

Обядваха в хотел „Бел Еър“ няколко седмици след сватбата и Ландри попита:

— Колко добре познаваш Ал Карузо?

Тоби го погледна.

— Защо?