Непознат в огледалото

Има някаква мистика около раждането на нова звезда. Все едно, че изведнъж се изпраща телепатично послание към четирите краища на света на шоу бизнеса. Чрез някаква магическа алхимия, новината се разнася до Лондон и Париж, до Ню Йорк и Сидни. Където има театър, за това се говори.

Пет минути след като Тоби Темпъл излезе на сцената на хотел „Оазис“, се понесе мълвата за нова звезда на хоризонта.

Клифтън Лоурънс долетя за премиерата на Тоби и остана за вечерното представление. Тоби бе поласкан. Клифтън пренебрегваше другите си клиенти заради него. Когато Тоби завърши, двамата се отправиха към денонощното кафене на хотела.

— Видя ли ги всичките тия знаменитости? — попита Тоби. — Без малко да пукна, когато дойдоха в гримьорната да ме поздравяват.

Клифтън се усмихна на неговия ентусиазъм. Толкова приятна разлика от всичките останали разглезени клиенти. Тоби бе котенце. Сладко, синеоко котенце.

— Те познават таланта като го видят — каза Клифтън. — „Оазис“ също. Искат да подновят договора с теб. От шестстотин и петдесет на хиляда на седмица.

Тоби изпусна лъжичката.

— Хиляда на седмица? Това е фантастика, Клиф!

— Освен това имам и две предложения от „Тъндърбърд“ и „Ел Ранчо“.

— Вече? — Тоби вече летеше.

— Хайде, не се подмокряй. Искат те за малката зала — той се усмихна. — Започва старата песен, Тоби. За мен вече си име, за себе си вече си име, но за имената — име ли си?

Изправи се.

— Трябва да хвана самолета за Ню Йорк. Утре летя, за Лондон.

— Лондон? Кога се връщаш?

— След няколко седмици. — Надвеси се над него и каза: — Слушай сега, момчето ми. Имаш още две седмици тук. Все едно си на училище. Искам всяка вечер, когато застанеш на тая сцена да мислиш как да бъдеш по-добър. Досега навивах О’Ханлън и Рейнгър да останат. Готови са да работят с теб ден и нощ. Използвай ги. Ландри ще идва всяка седмица да види как вървят нещата.

— Добре — каза Тоби. — Благодаря ти, Клиф.

— О, щях да забравя — каза нехайно Клифтън Лоурънс.

Извади от джоба си малък пакет и го подаде на Тоби.

Вътре имаше чифт диамантени копчета за ръкавели с формата на звезда.

Когато имаше свободно време, Тоби почиваше край огромния басейн на гърба на хотела. В програмата участваха двайсет и пет момичета и десет-петнайсет от тях винаги ходеха да се пекат там по бански. В следобедната жега изглеждаха като късно разцъфтели цветя, кое от кое по-хубаво. Тоби никога не бе имал проблем с момичетата, но сега за него това бе напълно ново преживяване. Те никога не бяха чували за Тоби Темпъл преди, но името му бе изписано с големи букви над входа. Това бе достатъчно. Той бе Звезда и те се състезаваха една с друга за привилегията да легнат с него.

Последвалите две седмици бяха чудесни. Тоби се събуждаше по обяд, закусваше в трапезарията, където раздаваше автографи и после час-два репетираше. Накрая взимаше една-две дългокраки красавици от басейна и се качваше да се потъркаля с тях в леглото.

Той научи нещо ново. Заради оскъдните костюми, които носеха, те бръснеха цялото си окосмяване отдолу, като оставяха само малка къдрава ивица по средата и по този начин отворът бе по-достъпен.

— Това е като любовен еликсир — сподели с Тоби едно от момичетата. — Няколко часа в тесни панталони и ставаш буйстваща нимфоманка.

Тоби не се мъчеше да запомни имената им. Всички бяха „мила“ или „скъпа“ и се сливаха в чудна, чувствена смесица от бедра, устни и тръпнещи тела.

През последната седмица на Тоби в „Оазис“ при него дойде посетител. Тъкмо бе завършил първото шоу и сваляше грима от лицето си, когато на вратата в гримьорната се почука, камериерът влезе и каза приглушено:

— Господин Ал Карузо ви кани на масата си.

Ал Карузо беше едно от големите имена в Лас Вегас. Притежаваше изцяло един хотел, а се носеха слухове, че има дял и в един-два други. Говореше се, че е свързан с мафията, но това не засягаше Тоби. Важното бе, че ако се хареса на Ал Карузо, ще може да разчита на твърди ангажименти в Лас Вегас до края на живота си. Набързо се облече и влезе в салона да се срещне с него.

Ал Карузо беше нисък, около петдесетгодишен човек със сива коса, блестящи топли кафяви очи и коремче. Напомняше някакъв миниатюрен Дядо Коледа. Когато Тоби приближи масата, Карузо стана, протегна ръка, усмихна се сърдечно и каза:

— Ал Карузо. Просто исках да ти кажа какво мисля за теб, Тоби. Вземи си стол.

На масата седяха още двама мъже в тъмни костюми. Изглеждаха еднакво безлично, пиеха кока кола и не обелиха дума през цялото време.

Тоби така и не научи имената им. Обикновено вечеряше по това време, но Карузо току-що бе привършил с яденето, а той, въпреки стържещия глад, не искаше да изглежда като че ли храната го интересува повече от срещата с големеца.

— Дълбоко съм впечатлен от теб, момче — каза Карузо и погледна Тоби с игривите си кафяви очи. — Наистина.

— Благодаря, господин Карузо — каза щастливо Тоби. — Това означава много за мен.

— Наричай ме Ал.

— Да, сър… Ал.

— Имаш бъдеще, Тоби. Виждал съм много други да идват и да си отиват, обаче талантливите остават. Ти имаш талант.

Почувства как приятна топлина залива тялото му. За момент се поколеба дали да не каже на Карузо да обсъди деловите въпроси с Клифтън Лоурънс, но после реши, че е по-добре сам да направи сделката. „Ако Карузо е толкова впечатлен от мен, — помисли Тоби — аз мога да се оправя по-добре от Клиф.“ Реши да остави Ал Карузо пръв да направи предложение, а после здраво да се пазари.

— Почти се напиках от смях — каза Карузо. — Оня маймунският номер е най-смешното нещо, което съм чувал.

— От вашите уста това е истински комплимент — каза Тоби с искрен глас.

Очите на малкия Дядо Коледа сълзяха от смях. Избърса ги с копринена кърпа и се обърна към придружителите си.

— Казах ли, че е страшно смешен?

Двамата кимнаха.

Ал Карузо отново погледна Тоби.

— Та да ти кажа защо дойдох да те видя.

Това бе вълшебен момент — той прекрачваше прага към славата. Клифтън Лоурънс бе някъде из Европа, зает с разни сделчици за така наречените си клиенти, а трябваше да бъде тук за тази сделка. Е, голяма изненада щеше да го чака като се върне.

Тоби се наведе напред, усмихна се заинтригувано и каза:

— Слушам те, Ал.

— Мили те обича.

Примигна, зачуден да не е пропуснал нещо. Възрастният мъж го гледаше с искрящи очи.

— Извинявай — рече Тоби смутено. — Какво каза?

Ал Карузо се усмихна топло.

— Мили те обича. Тя ми каза.

Мили? Това съпругата на Карузо ли беше? Или дъщеря му? Тоби отвори уста, но бе прекъснат.