— Да. О, да, Дейвид.
Обратно на брега, той беше върху нея, вътре в нея, двамата се сляха в едно — бяха част от звездите, от земята и кадифената нощ.
Лежаха дълго, прегърнати. Малко след като я откара у дома, Джоузефин се сети, че той не й направи предложение. Но вече нямаше значение. Това, което споделиха, бе по-обвързващо от всяка брачна церемония. Щеше да й предложи на другия ден.
Джоузефин спа до обяд. Събуди се усмихната. Така я завари майка й, когато влезе в стаята, понесла красива стара булчинска рокля.
— Веднага отивай до „Брубейкър“ и ми донеси единайсет метра тюл. Госпожа Топинг току-що остави сватбената си рокля. Трябва да я преправя за Сиси до събота. Тя и Дейвид Кениън се женят.
Дейвид Кениън отиде да види майка си, веднага след като закара Джоузефин. Тя лежеше в стаята си, дребна, крехка жена, която някога е била много красива.
Майка му отвори очи, когато Дейвид влезе в слабо осветената спалня. Усмихна се като го видя.
— Здравей, синко. Закъсняваш.
— Бях с Джоузефин, мамо.
Тя не каза нищо. Гледаше го с проницателните си сиви очи.
— Ще се женя за нея — продължи Дейвид.
Тя бавно поклати глава.
— Не мога да те оставя да направиш такава грешка, Дейвид.
— Ти не познаваш Джоузефин, тя е…
— Сигурно е красиво момиче. Но не става за жена на Кениън. Сиси Топинг ще те направи щастлив. А и аз ще бъда щастлива, ако се ожениш за нея.
Той хвана крехката и ръка и каза:
— Аз много те обичам, майко, но мога сам да вземам решенията си.
— Наистина ли? — попита спокойно тя. — Винаги ли постъпваш както трябва?
Той я погледна и тя продължи:
— Винаги ли може да ти се вярва, Дейвид? Никога ли не вършиш глупости? Никога ли не правиш ужасни…
Той бързо отдръпна ръката си.
— Винаги ли знаеш какво правиш, сине? — гласът й бе още по-спокоен.
— Майко, за Бога!
— Достатъчно направи за това семейство, Дейвид. Не ме затруднявай още повече. Не мисля, че ще го понеса.
Лицето му бе пребледняло.
— Знаеш, че не… Не можех да…
— Твърде възрастен си, за да си губиш ума отново. Вече си мъж и се дръж като такъв.
Гласът му се изпълни с мъка:
— Аз… Аз я обичам.
Тя се сви от спазъм. Дейвид позвъни на лекаря. По-късно докторът му каза:
— Страх ме е, че на майка ти не й остава много, Дейвид.
Решението бе взето вместо него. Отиде да види Сиси Топинг.
— Влюбен съм в друга — каза Дейвид. — Майка ми смята, че ти и аз…
— И аз така смятам, скъпи…
— Знам, че звучи ужасно, но би ли се омъжила за мен, докато майка ми почине, а после да се разведем?
Сиси го погледна.
— Щом така искаш, Дейвид…
Той почувства непоносимата тежест да се свлича от раменете му.
— Благодаря ти, Сиси, не мога да ти кажа…
Тя се усмихна и каза:
— Нали за това са приятелите?
Единственото нещо, което не очакваше, бе, че Джоузефин ще научи за сватбата преди да й обясни всичко. Когато пристигна в дома й, бе посрещнат на вратата от госпожа Чински.
— Искам да говоря с Джоузефин.
Тя го погледна с очи, изпълнени със злорад триумф.
— Бог Исус ще се възнесе и ще помете враговете Си, а порочните ще бъдат проклети навеки.
Дейвид търпеливо повтори:
— Бих искал да видя Джоузефин.
— Замина — каза госпожа Чински — Замина далече!
18
Прашният „Грейхаунд“26 по линията Одеса — Ел Пасо — Сан Бернардино — Лос Анджелис пристигна в Холивуд и спря на улица „Вайн“ точно в седем сутринта. Някъде посред хиляда и петстотинте мили, по време на двудневното пътуване Джоузефин Чински стана Джил Касъл. Външно бе същата. Сам отвътре нещо се бе променило. Нещо си бе отишло. Смехът бе мъртъв.
В мига, в който научи новината, Джоузефин разбра, че трябва да избяга. Без да разсъждава започна да хвърля дрехите си в куфара: Нямаше представа къде щеше да иде, нито какво щеше да прави там. Знаеше само, че трябва да се махне незабавно.
Едва когато излизаше от стаята си, тя видя снимките на филмовите звезди на стената и разбра къде отива. Два часа по-късно се качи на автобуса за Холивуд. Град Одеса и всички в него потъваха все по-бързо и по-бързо в мозъка й, докато автобусът я отвеждаше към новата й съдба. Застави се да забрави за жестокото главоболие. Вероятно трябваше да отиде на лекар за ужасните болки в главата си. Но вече не я интересуваше. Те бяха част от миналото и трябваше да си отидат заедно с него. Оттук нататък животът щеше да бъде приказка. Джоузефин Чински бе мъртва.
Да живее Джил Касъл.
ВТОРА КНИГА
19
Тоби Темпъл стана суперзвезда по съвпадение от процес за бащинство, спукан апендикс и Президента на Съединените Щати.
Вашингтонският прес-клуб организираше ежегодната си тържествена вечеря. Почетен гост беше Президентът. Престижно събрание, на което присъстваха вицепрезидентът, членове на кабинета, сенатори, върховни съдии и всеки, който можеше да купи, да вземе на заем или да открадне покана. Поради неизменното отразяване на срещата в международен мащаб, мястото на конферансие бе страшно ценен залък. Тази година бе избран един от водещите комедийни актьори на Америка. Седмица след като прие да участва, той бе призован като обвиняем в процес за бащинство на петнайсетгодишно момиче. По съвет на адвоката си актьорът напусна незабавно страната за безсрочна ваканция. Организационният комитет се обърна към резервния вариант — популярна филмова и телевизионна звезда. Той пристигна във Вашингтон в нощта преди вечерята. На другия ден агентът му се обади да съобщи, че актьорът е в болница, поради неотложна операция на спукан апендикс.
Оставаха едва шест часа до вечерята. Организаторите трескаво прехвърляха всички възможни замени.
