Непознат в огледалото

— Къде е Леонард?

— Някъде в Омаха28 или Окинава. Никога не съм била добра по география.

— И какво ще правиш сега?

— Ще си родя детето.

Заради стройната фигура, бременността на Хариет пролича за няколко седмици и тя бе принудена да напусне работата си като модел. Джил си намери място в супермаркет и започна да изкарва прехраната и на двете.

Един ден се върна от работа и намери бележка от Хариет: „Винаги съм искала да родя детето си в Хобокен. Връщам се у дома при своите хора. Обзалагам се, че там ме чака някой чудесен млад мъж. Благодаря за всичко.“ Отдолу се бе подписала: „Хариет, монахинята“.

Апартаментът изведнъж опустя.

21

Беше времето на Тоби Темпъл. На четиридесет и две години той притежаваше целия свят. Шегуваше се с крале, играеше голф с президенти, но милионите му бирени почитатели знаеха, че бе един от тях. Техният избраник, който доеше свещените крави, осмиваше високопоставените и разклащаше основите на установения ред. Обичаха го и също така вярваха, че той ги обича.

Говореше за майка си във всичките интервюта, все повече я оприличаваше на светица. Само така можеше да сподели успеха си с нея.

Тоби се сдоби с красиво имение в Бел Еър. Къща в стил Тюдор с осем спални, огромно стълбище и ръчно изработена английска облицовка. Вътре имаше киносалон, игрална зала, винарска изба, голям басейн, къщичка за прислугата и две постройки за гости. Купи разкошна къща в Палм Спрингс, стадо състезателни коне и трио лакеи. Тоби ги наричаше и тримата „Мак“, а те го обожаваха. Изпълняваха поръчения, возеха го, намираха му момичета по всяко време на денонощието, пътуваха с него, правеха му масажи. Каквото и да пожелаеше господарят, тримата „Мак“ бяха винаги готови да го доставят. Бяха шутовете на Националния Шут. Тоби имаше четири секретарки, които се занимаваха само с огромния поток писма на почитатели.

Личната му секретарка беше двайсет и една годишна русокоса хубавица на име Шери. Тялото й бе правено от секс маниак. Тоби настояваше тя да ходи е къси поли и нищо под тях. Спестяваше им много време.

Премиерата на първия му филм мина изключително добре. Сам Уинтърс и Клифтън Лоурънс бяха в залата. След прожекцията всички отидоха в „Чейсън“ да обсъдят филма.

Тоби се зарадва на първата си среща със Сам след подписването на договора.

— Щеше да ти излезе по-евтино, ако тогава беше отговарял на обажданията ми — каза Тоби на Сам и обясни как се е мъчил да се свърже.

— Това ми бил късметът — отвърна Сам със съжаление.

Сега в „Чейсън“ Сам се обърна към Клифтън Лоурънс.

— Ако не искаш майка си и баща си, съм готов да направя нов договор за три филма с Тоби.

— Само майка си. Ще ти се обадя утре сутринта — каза агентът и погледна часовника си. — Трябва да бягам.

— Къде отиваш? — попита Тоби.

— Имам среща с друг клиент. Имам още клиенти, драги.

Тоби го погледна странно и каза:

— Разбира се.

Отзивите на другия ден бяха потресаващи. Всички критици предричаха, че Тоби Темпъл ще бъде също толкова голяма звезда в киното, каквато беше в телевизията.

Тоби изчете всичко и се обади на Клифтън Лоурънс.

— Поздравления, драги — каза агентът. — Видя ли „Рипортър“ и „Варайъти“? Това не са статии, а любовни писма.

— Аха. Светът е буца кашкавал, а аз съм голям дебел плъх. Какво повече бих могъл да искам?

— Казах ли ти, че един ден светът ще бъде твой, Тоби? Ето, че стана. Имаш го целия — в гласа на Лоурънс се четеше дълбоко задоволство.

— Клиф, искам да поговорим. Можеш ли да дойдеш?

— Разбира се. В пет съм свободен и…

— Имам предвид сега.

Леко колебание, след което Клифтън каза:

— Имам ангажименти до…

— Е, щом си толкова зает, зарежи — и Тоби затвори.

След минута секретарката на Клифтън Лоурънс се обади и съобщи:

— Господин Лоурънс е на път към вас, господин Темпъл.

Клифтън Лоурънс седеше на дивана в къщата на Тоби.

— За Бога, Тоби, знаеш, че никога не съм толкова зает, щом става въпрос за тебе. Откъде да знам, че искаш да ме видиш днес? Нямаше да поемам други ангажименти.

Тоби мълчеше и го гледаше как се поти. Клифтън прочисти гърлото си и продължи:

— Хайде! Знаеш, че си любимият ми клиент, нали така?

„Това е истина — помисли си Клифтън. — Аз го направих. Той е мое създание. Радвам се на успеха му повече от самия него.“

Тоби се усмихна.

— Наистина ли, Клиф? — виждаше напрежението, което се излъчваше от цялото тяло на агента. — Тъкмо бях започнал да се съмнявам.

— Какво говориш?

— Имаш страшно много клиенти. Понякога ми се струва, че не отделяш толкова внимание за мен.

— Не е вярно. Отделям повече време…

— Искам да работиш само с мен, Клиф.

Клифтън се усмихна.

— Шегуваш ли се?

— Не. Говоря сериозно — видя как усмивката напуска лицето на Клифтън. — Смятам, че съм достатъчно важен да имам собствен агент. И като казвам собствен агент, нямам предвид някой, който няма време за мен, защото трябва да се грижи за дузина други. Това е като групов секс, Клиф — някой винаги артисва надървен.

Клифтън го изгледа за момент и каза:

— Налей по нещо за пиене.

Докато Тоби отиде до бара, Клифтън разсъждаваше. Знаеше къде е истинския проблем. Не беше нито егоизма на Тоби, нито чувството му за собствена значимост.

Всичко се дължеше на самотата. Тоби бе най-самотният човек, когото Клифтън познаваше. Беше го гледал как купува десетки жени, как се опитва да купи приятели с разточителни подаръци. Никой не можеше да вади портфейл в негово присъствие. Клифтън си спомни как един музикант веднъж каза:

— Няма нужда да купуваш любов, Тоби. Всички те обичат и така.

Тоби намигна и отговори:

— Струва ли си да рискувам?

Музикантът никога повече не бе нает за шоуто на Тоби.

Искаше всичко от всички. Имаше потребност, която нарастваше заедно с успеха му.

Клифтън чуваше, че Тоби лягал едновременно с шест момичета, за да удовлетвори жаждата си. Но, естествено, не се получаваше. На Тоби му трябваше едно момиче, което не можеше