С тях можеше да купи на майка си някаква хубава английска вълна за зимно палто и пак щяха да й останат достатъчно за кожена чанта.
— Това е малко независимо студио. Снимат зад някакъв гараж.
Джил каза:
— Какво губим? Нали е роля.
Гаражът беше на юг от Лос Анджелис в зона, преминала за едно поколение от лукса на висшата класа, през невзрачността на средната, за да стигне накрая до бордеите.
На вратата ги посрещна нисък, мургав мъж, който се здрависа с Алън и каза:
— Браво, приятел. Това е.
Обърна се към Джил и подсвирна одобрително.
— Баш, както го каза, мой човек. Пълни окото.
Алън ги запозна:
— Джил, това е Питър Тералио. Джил Касъл.
— Здравейте! — каза Джил.
— Пит е режисьорът — обясни Алън.
— Режисьор, продуцент, главен мияч на бутилки. По малко от всичко. Влизайте.
Поведе ги през гаража към коридор, в който някога са живели слугите. Имаше две спални. Вратата на едната бе отворена. Когато наближиха, чуха гласове. Джил погледна през вратата и се спря. Не можеше да повярва на очите си. В средата на стаята четирима голи се въргаляха на леглото: негър, мексиканец и две момичета — бяло и черно. Операторът държеше прожектора, докато едното момиче правеше минет на мексиканеца. Момичето спря за момент, останало без дъх и каза:
— Хайде бе, хуй такъв, надървяй се.
На Джил и премаля. Обърна се да излезе през вратата, когато почувства, че краката й омекват. Алън я подхвана с ръка.
— Добре ли си?
Не можеше да отговори. Главата й изведнъж се разцепи, а стомахът и сякаш бе пълен с ножчета.
— Чакай тук — нареди Алън.
Върна се след минута с шишенце червени хапчета и бутилка водка. Изсипа две таблетки и ги даде на Джил.
— Това ще те оправи.
Джил сложи хапчетата в уста. Главата й се късаше.
— Прекарай ги с това — каза Алън.
Послуша го.
— Ето — Алън й даде още едно хапче. Изпи го с водка. — Трябва да полегнеш малко.
Заведе я в една празна спалня. Тя легна на леглото с много бавни движения. Хапчетата започваха да действат. Почувства се по-добре. Горчивата каша спря да се катери нагоре по гърлото й.
След петнайсет минути главоболието престана. Алън й даде друго хапче. Джил го глътна без да мисли. Изпи още една глътка водка. Бе цяло чудо, че болката изчезна. Алън се държеше странно, обикаляше леглото.
— Седни мирно — каза тя.
— Аз съм седнал.
Джил сметна, че е много забавно и се засмя. Смя се, докато сълзите започнаха да текат по лицето й.
— Какво… Какви бяха тези хапчета?
— За главоболието ти, скъпа.
Тералио надникна в стаята и подхвърли:
— Как сме? Забавляват ли се всички?
— Всички… Всички се забавляват — промърмори Джил.
Тералио погледна към Алън и кимна.
— Пет минути — каза и излезе.
Алън се наведе над Джил и започна да я гали по гърдите и бедрата. Вдигна полата и плъзна пръстите си между краката й. Беше страшно възбуждащо. Джил изведнъж поиска да влезе в нея.
— Виж, скъпа — каза той. — Не искам да правиш нищо лошо. Само се люби с
Тя поклати глава. Стори й се, че мина цяла вечност между тези две движения.
— Не мога да го направя — каза замаяно.
— Защо не?
Трябваше да се съсредоточи и да си спомни.
— Защото… Ще ставам звезда. Не мога да правя порно филми.
— Искаш ли да те еба?
— О, да! Искам те, Дейвид.
Алън отвори уста да каже нещо, но после се усмихна.
— Разбира се, скъпа. И аз те искам. Хайде — хвана я за ръката и я изведе от стаята. Джил усещаше, че лети.
Минаха през коридора и влязоха в спалнята.
— О’кей — каза Тералио, като ги видя. — Същия декор. Свежи сили пристигат.
— Да сменя ли чаршафите? — попита един от екипа.
— Ти за какви ни мислиш, бе, да ти го… Да не сме „MGM“?
Джил се притисна към Алън.
— Дейвид, тук има хора.
— Ще се махнат — увери я Алън. — Ето тук.
Извади още едно хапче и го даде на Джил. Поднесе бутилката с водка към устните й, тя го изгълта. От този миг всичко бе като в мъгла. Дейвид я събличаше и говореше нежно, за да я предразположи. След това се оказаха в леглото. Той приближи голото си тяло до нея. Ярка светлина я заслепи.
— Вземи го в устата си — говореше Дейвид.
— О, да — тя го погали с любов, и го поднесе към устата си.
Някой в стаята каза нещо, което Джил не разбра. Дейвид се отдръпна, и тя извърна глава към ослепителната светлина. Усети как някой я слага по гръб и после Дейвид влезе в нея, любеше я, докато пенисът му бе все още в устата й. Толкова го обичаше. Светлините я смущаваха, говорът отзад… Искаше да му каже да ги спре, но бе в делириум, в екстаз. Получаваше оргазъм след оргазъм, докато почувства как тялото й ще се разкъса на парчета. Дейвид любеше нея, а не Сиси. Беше се върнал, бяха женени. Прекарваха такъв великолепен меден месец.
— Дейвид… — каза тя.
Отвори очи и видя мексиканеца върху себе си. Минаваше с език по цялото й тяло. Помъчи се да попита къде е Дейвид, но думите не искаха да излизат. Отново затвори очи, докато мъжът правеше приятни неща по тялото й. Когато отново погледна, мъжът се бе превърнал в момиче с дълга червена коса и огромни гърди, което се спускаше към корема й. Жената започна да прави нещо с език, Джил затвори очи и изпадна в безсъзнание.
Двамата мъже гледаха фигурата на леглото.
— Ще се оправи ли? — попита Тералио.
— Разбира се — отвърна Алън.
— Много те кльопат — каза Тералио с възхищение. — Страхотна е. Най-готината досега.
— Удоволствието беше мое — Алън протегна ръка.
Тералио извади дебела пачка от джоба си и отдели две банкноти.
— На. Ще се отбиеш ли за малка коледна вечеря? Стела ще ти се зарадва.
— Не мога — каза Алън. — Ще прекарам коледа с жената и децата. Хващам следващия самолет за Флорида.
— Жестоко филмче ще стане — Тералио кимна към безчувственото момиче. — Как да я пишем?
