ъгъла на окото си и се намръщи. „Не е честно — помисли. — Мъжът може да не се грижи изобщо. Може да има сива коса, шкембе и лице като пътна карта, но никой няма да му каже нищо. Но ако жената има само една малка бръчица…“
Започна да се гримира. Боб Шифър, най-големият гримьор на Холивуд, я бе научил на някои от техниките си. Джил нанесе подложка с фон дьо тен, вместо с пудра, както правеше някога. Пудрата изсушава кожата, а фон дьо тенът я държи влажна. После се спря на очите, гримът на долния клепач трябваше да бъде с три-четири тона по светъл от останалия грим, по този начин сенките се омекотяваха. Сложи съвсем малко сенки, за да придаде повече цвят на очите си. След това постави изкуствените мигли върху собствените си, като зави крайчетата им под четиридесет и пет градуса. Съвсем лек слой лепило „Дуо“ крепеше изкуствените мигли, които правеха очите да изглеждат по-големи. За да им придаде по-завършен вид, нарисува малки точици под естествените си мигли. После си сложи червило, напудри устните си и постави втори слой червило. Бузите си покри с руж, напудри лицето си, като избягваше местата около очите, където пудрата щеше да подчертае бръчките.
Джил се облегна назад и огледа ефекта в огледалото. Изглеждаше красива. Някой ден щеше да прави номера с лентата, но слава Богу, имаше още години дотогава.
Джил познаваше по-възрастни актриси, които го използваха. Залепваха парчета скоч точно под линията на косата. Към тях прикрепваха конци, които връзваха около главата и прикриваха под косата. Ефектът беше, че набръчканата кожа на лицето изглеждаше изпъната без скъпите и болезнени пластични операции. Друг вариант се използваше за увиснали гърди. Скоч, залепен в единия край под гърдата, а в другия горе, на по-здравата кожа, осигуряваше просто временно решение на проблема. Гърдите на Джил бяха все още твърди.
Привърши с ресането на меката си черна коса, хвърли последен поглед в огледалото, после към часовника и осъзна, че трябва да побърза.
Имаше прослушване за „Шоуто на Тоби Темпъл“.
25
Еди Бериган, директор на продукция 6, „Шоуто на Тоби Темпъл“, бе женен. Уговаряше си апартамента на един приятел три пъти седмично. Един ден бе запазен за любовницата на Бериган, а другите два — за това, което наричаше „стари таланти“ и „нови таланти“.
Джил Касъл беше нов талант. От неколцина приятели чу, че тя прави страхотно „пътешествие около света“ и разкошен минет. Еди бе навит да я опита. Тъкмо се бе появила роля в скеч точно за нея. Всичко, което се искаше, беше да изглежда секси, да каже няколко изречения и да излезе.
Джил прочете ролята пред Еди и той остана доволен. Не беше Кейт Хепбърн, но и ролята не го изискваше.
— Взимаш я — каза той.
— Благодаря ти, Еди.
— Ето ти сценария. Репетициите започват утре сутрин, десет нула нула. Бъди на време и си научи думите.
— Разбира се — тя чакаше.
— Ъ-ъ… Какво ще кажеш да се видим днес следобед за по едно кафе?
Джил кимна.
— Един приятел има апартамент на „Аргайл“ 9513. Алертън.
— Знам го къде е — казва Джил.
— Апартамент шест О. В три часа.
Репетициите минаха гладко. Щеше да стане добро предаване. Тази седмица сред дарованията бяха ефектен танцов състав от Аржентина, популярна рок група, фокусник, който караше всичко наоколо да изчезва и една голяма певица. Липсваше само Тоби Темпъл. Джил попита Еди Бериган за отсъствието му.
— Да не е болен?
Еди изсумтя.
— Болен като лисица. Селяндурите да репетират, докато старият Тоби купонясва. Ще дойде в събота, ще запише предаването и ще изчезне.
Тоби Темпъл се появи в събота сутринта. Развяваше се из студиото като крал. От ъгъла на сцената Джил гледаше как влиза; следван от тримата си лакеи, Клифтън Лоурънс и двама-трима стари комици. Спектакълът я изпълваше с напрежение. Знаеше всичко за Тоби Темпъл. Беше егоист, който, според слуховете, се хвалеше, че е спал с всяка по-красива актриса в Холивуд. Никоя не му бе отказала. О, да, Джил бе слушала за Великия Тоби Темпъл.
Режисьорът, нисък, нервен човек на име Хари Дъркин, запозна участниците с Тоби. Той бе работил с повечето от тях. Холивуд бе малко селце и лицата скоро ставаха познати. Тоби не бе срещал Джил Касъл. Изглеждаше красива в бежовата ленена рокля, хладна и елегантна.
— Ти какво играеш, скъпа? — попита Тоби.
— Аз съм в космонавтския скеч, господин Темпъл.
Той я удостои с топла усмивка и каза:
— Приятелите ме наричат Тоби.
Актьорите започнаха работа. Репетицията вървеше необичайно гладко и скоро Дъркин разбра защо. Тоби се фукаше пред Джил. Беше спал с всички останали момичета в шоуто, а Джил беше предизвикателство.
Скечът, който направи Тоби, беше върхът на шоуто. Той даде на Джил още две изречения и набързо й изработи още една смешна част. Когато репетицията приключи, Тоби й каза:
— Какво ще кажеш за едно питие в моята гримьорна?
— Благодаря, не пия — Джил се усмихна и се отдалечи. Имаше среща с директора на продукция, която бе по-важна от Тоби Темпъл. Тоби беше само един изстрел. Директорът на продукция означаваше стабилна работа.
Когато записаха предаването на вечерта, то стана страхотен успех. Едно от най-добрите шоута на Тоби Темпъл.
— Още един хит — каза Клифтън на Тоби. — Космонавтският скеч беше върхът на всичко.
Тоби се ухили.
— Да. Харесва ми малката. В нея има нещо.
— Хубавка е — каза Клифтън.
Всяка седмица беше различно момиче. Всички имаха по нещо, всички лягаха с Тоби и се превръщаха във вчерашен повод за разговор.
— Уреди да дойде да вечеря с нас, Клиф.
Това не беше молба. Беше заповед. Преди години Клифтън щеше да каже на Тоби да си го направи сам. Но в тези дни, когато Тоби искаше нещо от теб, ти беше длъжен да го направиш. Той бе крал, това бе неговото кралство, и ако не искаш да бъдеш в изгнание, трябваше да си на услугите му.
— Разбира се, Тоби — каза Клифтън. — Ще го уредя.
Клифтън слезе долу в съблекалните, където танцьорките и жените участнички се преобличаха. Почука веднъж на вратата и влезе. Вътре имаше десетина момичета в различни фази на събличане, които изобщо не му обърнаха внимание, освен да го поздравят. Джил бе свалила грима и тъкмо си слагаше всекидневните дрехи. Клифтън се приближи и каза:
— Беше много добра.
Джил го погледна в огледалото с безразличие.
— Благодаря.
Едно време щеше да се развълнува от такава близост с Клифтън Лоурънс. Той би могъл да отвори пред
