да открие. Затова играеше с количество.
Постоянно имаше изгаряща нужда от хора около себе си.
Самотата. Нямаше я само, когато се изправеше пред публиката, когато слушаше аплодисментите и чувстваше любовта. „Всичко е толкова просто, наистина — помисли Клифтън“. Когато не бе на сцената, Тоби мъкнеше публиката със себе си. Постоянно бе заобиколен от музиканти, клоуни, писатели, танцьорки, пропаднали комици — всички, които успееше да привлече в орбитата.
Сега желаеше Клифтън Лоурънс.
Клифтън имаше десетина други клиенти, от които не печеше общо толкова, колкото от участието на Тоби в нощни клубове, телевизионни предавания и кино, тъй като договорите, които успя да сключи бяха феноменални. Въпреки това, той не взе решението си заради парите. Направи го, защото обичаше Тоби Темпъл, който имаше нужда от него. Същата нужда изпитваше и Клифтън. Спомни си колко еднообразен бе животът му преди Тоби да влезе в него. Нямаше никакви нови предизвикателства от години. Осланяше само на стари величия. Мислеше за електричеството около Тоби, за веселието и смеха, за дълбоката дружба, която ги свързваше.
Когато Тоби се върна с чашите, Клифтън вдигна своята и каза:
— За нас двамата, драги.
Настъпи сезон на успехи, веселие и забави. Тоби бе вечно „на линия“. Хората очакваха от него да ги забавлява. Актьорът може да се скрие зад думите на Шекспир, Шоу или Молиер, певецът може да разчита на помощ от Гершуин, Роджърс, Харт или Коул Портър. Но комедиантът бе гол. Единственото му оръжие бе собственото остроумие.
Импровизациите на Тоби Темпъл скоро станаха известни в цял Холивуд. На парти, посветено на един от най-старите основатели на студио, някой попита Тоби:
— Наистина ли е на деветдесет години?
Тоби отвърна:
— Да. Когато стане на сто, ще го разделят на двама по петдесет…
На друга вечеря, известен лекар, обслужващ много от звездите разказа дълъг и скучен виц пред група комедианти.
— Докторе — примоли се Тоби, — не ни забавлявай, спасявай ни!
Един ден в студиото докараха лъвове за някакъв филм. Когато Тоби ги видя в камиона, се провикна:
— Християни, имате още десет минути!
Номерата му станаха легенда. Негов приятел католик попаднал в болница за дребна операция. Докато се възстановявал, красива сестра спряла до леглото му и го погалила по челото.
— Изглеждате толкова добре. Такава нежна кожа.
— Благодаря ви, сестро.
Тя се навела над него и започнала да оправя възглавниците. Гърдите й се търкали в лицето му. Човекът пряко волята си започнал да получава ерекция. Когато стигнала до одеалата, сестрата го докоснала с ръка. Щял да умре от срам.
— Какво е това? — казала тя. — Боже!
Отметнала завивките и извадила твърдия му пенис.
— Ужасно съжалявам, сестро — започнал да заеква той. — Аз…
— Няма защо да съжалявате. Това е страшен кур — казала тя и се плъзнала надолу.
След шест месеца разбрал, че курвата била пратена от Тоби.
Като слизал от асансьора един ден, се обърнал към един от големите шефове в телевизията с думите:
— А, между другото, Уил, как се оправи с онова обвинение за разврат?
Вратата се затворила и шефът останал вътре с пет души, които го изгледали мрачно.
Когато дойде време за преговори по новия договор, Тоби взел една дресирана пантера със себе си. Отворил вратата на Сам Уинтърс по средата на някаква среща.
— Агентът ми иска да говори с теб — казал, набутал пантерата вътре и затворил вратата.
Когато по-късно разправяше историята, каза:
— Трима от пичовете вътре почти получили инфаркт. Цял месец се бориха с миризмата на пантерска пикня в стаята.
Разполагаше с екип от десет автори, работещи за него. Шефове им бяха О’Ханлън и Рейнгър. Постоянно се оплакваше от текстовете. Веднъж назначи курва в авторския екип. Когато разбра, че писателите прекарват повече време в спалнята, отколкото на работа, я уволни. Друг път докара латернаджия с маймунка на работно съвещание. Това бе унизително и обидно, но О’Ханлън и Рейнгър го преглъщаха, защото Тоби превръщаше материала им в чисто злато. Бе най-добрият в бизнеса.
Щедростта му бе безбожна. Подаряваше на служителите и приятелите си златни часовници и запалки, пълни гардероби и пътувания до Европа. Винаги мъкнеше огромни суми със себе си, плащаше всичко в брой, включително и за двата Ролс-Ройса. Имаше лека ръка. Всеки петък пред къщата му се редяха десетки начинаещи, за да се ръкуват. Веднъж Тоби каза на един от редовните:
— Какво правиш тук? Тъкмо прочетох във „Варайъти“, че са ти дали филм.
Човекът го погледна и каза:
— По дяволите, не изпращат ли известие две седмици преди това?
Милиони истории се разказваха за него, почти всички бяха истина. Веднъж един от авторите закъснял за съвещание — непростим грях.
— Съжалявам за закъснението — извинил се той. — Детето ми бе прегазено от кола тази сутрин.
Тоби го погледнал и казал:
— Донесе ли вицовете?
Всички били шокирани. След съвещанието един от авторите споделил с О’Ханлън:
— Това е най-студенокръвното копеле на света. Огън да те гори — вода ще ти продава.
Тоби изпратил самолет за най-голямото светило в мозъчната хирургия да оперира момчето и платил всички болнични сметки. На бащата казал:
— Ако споменеш за това пред някого, излиташ моментално.
Работата единствена помагаше на Тоби да забрави самотата. Само тя му носеше истинска радост. Ако представлението вървеше добре, Тоби бе най-забавната компания на света. Обратно — ако нещо не вървеше, той бе демон, нападаше всичко, което му попаднеше, с изригвания на дивашкото си остроумие.
Имаше ужасно чувство за собственост. На едно съвещание хвана главата на Рейнгър с две ръце и каза:
— Това е мое. Принадлежи на мен.
В същото време мразеше писателите, защото имаше нужда от тях, а не искаше да изпитва нужда от никого. Отнасяше се към тях с презрение. На заплата правеше ракетки от чековете им и ги хвърляше във въздуха. Уволняваше ги при най-малкото провинение. Веднъж един от тях влезе загорял от слънцето. Тоби го уволни незабавно.
— Защо го направи? — попита О’Ханлън. — Той е един от най-добрите.
— Ако беше работил както трябва, нямаше да има време да почернее.
Друг донесе вицове за майката и изхвърча веднага. Ако някой гост в предаването му получеше големи овации, Тоби казваше:
— Ти си страхотен! Искам те всяка седмица в това предаване — после поглеждаше към продуцента. — Чу ли?
Продуцентът разбираше, че този актьор не бива да се появява никога повече там.
Тоби беше кълбо от противоречия. Бе ревнив към успеха на другите комици, докато не се случи
