и побърза към капитанската маса.
— А, Десар — каза капитанът добродушно. Понижи глас и смени тона си. — Какво е станало с госпожа Темпъл и господин Кениън?
Десар огледа другите гости и прошепна:
— Както знаете господин Кениън напусна кораба с пилотния катер при фара Амброуз. Госпожа Темпъл е в каютата си.
Капитанът изпсува под мустак. Той бе методичен човек, който не обичаше смущения в програмата.
—
— Знам, капитане — Десар сви рамене и завъртя очи нагоре. — Американци.
Джил седеше сама в тъмната каюта, свита на стола, колената й опрени в гърдите, загледана в нищото. Тя тъгуваше, но не заради Дейвид Кениън или Тоби Темпъл, а зароди едно малко момиче на име Джоузефин Чински. Джил искаше да направи толкова много за това момиченце, а сега всичките й чудни вълшебни мечти за нея бяха свършени.
Джил седеше, невиждаща, занемяла от неописуема омраза. Само преди няколко часа тя притежаваше света, имаше всичко, което желаеше, а сега нямаше нищо. Усети как главоболието й бавно се връща. Не бе го забелязала преди, заради другата болка, убийствената агония, раздираща вътрешностите й. Сега усети как ремъкът около слепоочията й се затяга. Дръпна колената си по-близо до гърдите, зае положението на плода в утробата, опита се да заглуши всичко. Бе толкова уморена, толкова страшно уморена. Единственото й желание бе да седи тук вечно и да не мисли. Може би така болката щеше да престане поне за малко.
Джил допълзя до леглото, легна и затвори очи.
Тогава го почувства. Вълна студен, миришещ на гнило въздух, прииждаше към нея, обвиваше я, милваше я. Тя чу неговия глас, викащ името й. „Да — помисли си. — Да.“ Бавно, като в транс, Джил се изправи и излезе от каютата. Тръгна към гласа, който я зовеше.
Когато Джил излезе, беше два през нощта и палубата бе празна. Тя погледна надолу към морето, загледана във вълните, нежно плискащи кораба, режещ водната повърхност. Слушаше гласа. Главоболието бе станало още по-страшно, неудържим пристъп на агония. Но гласът й казваше да не се тревожи, всичко щеше да бъде наред. „Погледни надолу“ — каза той.
Джил се вгледа във водата и видя нещо да плава там. Лице. Лицето на Тоби, усмихнато. Удавените сини очи гледаха към нея. Леденият ветрец отново повя, блъскаше я по-близо до перилата.
— Трябваше да го направя, Тоби — прошепна тя. — Виждаш, че трябваше, нали?
Главата във водата кимаше, бълбукаше, подканяше я да иде при нея. Вятърът стана по-студен и Джил започна да трепери. „Не се страхувай — каза гласът. — Водата е дълбока и топла… Ще бъдеш с мен… Завинаги. Ела, Джил.“
Тя затвори очи за миг, а когато ги отвори, лицето бе все още там. Движеше се наравно с кораба. Неподвижните крайници се поклащаха. „Ела при мен“ — каза гласът.
Тя се наведе да обясни на Тоби, че трябва да я остави на мира, но изведнъж студеният вятър я блъсна отзад и тя политна в нежната кадифена нощ като правеше пируети във въздуха. Лицето на Тоби приближаваше, идваше да я посрещне. Тя почувства парализираните ръце как се обвиват около тялото й в прегръдка. И бяха заедно. Во веки веков.
Останаха само нежният нощен ветрец и вечното море.
И небесата, където всичко това е било писано.
Искам да изкажа благодарността си за щедрата помощ, оказана ми от следните кино и телевизионни продуценти:
Сеймур Бърнс, Лари Гелбарт, Бърт Гранет, Харви Оркин, Марти Ракин, Дейвид Суифт, Робърт Уайтман
И дълбоката си благодарност към тези, които споделиха преживяванията и спомените си с мен:
Марти Алън, Милтън Бърл, Ред Бътънс, Джордж Бърнс, Джек Картър, Бъди Хакет, Гручо Маркс, Джан Мъри
Информация за текста
© 1976 Сидни Шелдън
© 1993 Александър Ванчев, превод от английски
Sidney Sheldon
A Stranger in the Mirror, 1976
Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2008
Издание:
ЕТ Едно Плюс-Перо, София
ISBN 954–448–014–5
Първо издание
Корица: Христо Алексиев
Редактор: Светлозар Жеков
Формат: 32/84?108. 19 печ. коли.
Печат: ДФ Полипринт, Враца
Warner Books, 1981
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9412]
Последна редакция: 2008-11-07 08:00:00
1
благородна (фр.) — бел.пр.
2
Very Important Person — много важна личност (англ.) — бел.пр.
3
приемлива (фр.) — бел.пр.
4
