— … и да си направим пикник.
Той се вгледа в очите й и разбра, че го е чула.
— Та седим си на плажа, появява се онзи човек и казва: „Дайте ми парите си.“ Сам му отвръща: „Я да ти видя патлака.“
Шериф Даулинг я остави да говори. Тя бе в шоково състояние и в момента не можеше да приеме истината.
— … такъв си беше Сам. Разкажи ми за онази жена, с която е избягал. Хубава ли е? Сам постоянно ми казва, че съм хубава, ама аз знам, че не съм. Казва ми го, за да ми стане приятно, защото ме обича. Никога няма да ме напусне. Ще се върне. Ще видиш. Той ме обича. — И тя продължи да бъбри.
Шериф Даулинг отиде до телефона и набра номера на участъка.
— Доведете сестра. — После се върна при нея и я прегърна. — Всичко ще е наред.
— Разказах ли ти как веднъж ние със Сам…
Сестрата пристигна петнайсет минути по-късно.
— Погрижете се за нея — каза шерифът.
В кабинета на шериф Даулинг се провеждаше съвещание.
— Търсят ви на първа линия.
Той вдигна слушалката.
— Да?
— Шерифе, тук е специален агент Рамирес от вашингтонската централа на ФБР. Имаме информация за вас по случая със серийния убиец. Не разполагаме с отпечатъците на Ашли Патерсън, защото няма досие, а преди осемдесет и осма в щата Калифорния не се изискваха отпечатъци за издаване на шофьорска книжка.
— Продължавайте.
— Отначало помислихме, че трябва да е компютърна грешка, но проверихме и…
През следващите пет минути шерифът само слушаше невярващо. Накрая каза:
— Сигурни ли сте, че няма грешка? Не ми се струва… Всичките ли… Разбирам… Много ви благодаря.
Той затвори слушалката и дълго мълча. После вдигна поглед.
— Обадиха се от лабораторията на ФБР във Вашингтон. Проверили са отпечатъците по труповете на жертвите. Когато е бил убит, Жан-Клод Парен от Квебек е излизал с англичанка на име Тони Прескот.
— Да.
— Когато е бил убит, Ричард Мелтън от Сан Франциско е излизал с италианка на име Алет Питърс.
Те кимнаха.
— А снощи Сам Блейк е бил при Ашли Патерсън.
— Точно така.
Шериф Даулинг дълбоко си пое дъх.
— Ашли Патерсън…
— Да?
— Тони Прескот…
— Да?
— Алет Питърс…
— Да?
— Всички те са един и същи човек.
КНИГА ВТОРА
Единадесета глава
Робърт Кроудър, агент по недвижими имоти от „Брайънт & Кроудър“, със замах отвори вратата и съобщи:
— Това е терасата. Оттук се вижда Коит Тауър.
Младата двойка излезе навън и отиде до парапета.
Гледката беше великолепна — пред тях се разкриваше целият Сан Франциско. Робърт Кроудър видя, че двамата си разменят погледи и тайни усмивки. Стана му забавно. Опитваха се да скрият вълнението си. Винаги бе едно и също: клиентите смятаха, че ако покажат колко им харесва жилището, цената му ще се повиши.
„За този мезонет — кисело си помисли Кроудър — цената и без това е достатъчно висока.“ Безпокоеше се дали ще могат да си я позволят. Мъжът бе адвокат, а младите адвокати не печелеха чак толкова много.
Бяха привлекателна двойка и очевидно много се обичаха. Дейвид Сингър беше трийсетинагодишен, рус и интелигентен. От него се излъчваше момчешки чар. Жена му Сандра изглеждаше прелестна и добра.
Робърт Кроудър бе забелязал издутия й корем и подхвърли:
— Втората гостна е много подходяща за детска стая. На една пресечка от тук има детска площадка и в района има две училища. — После видя, че двамата отново крадешком си разменят усмивки.
Мезонетът се състоеше от голяма спалня с баня на втория етаж и стая за гости. Долу имаше просторна дневна, трапезария, библиотека, кухня, втора спалня за гости и две бани. Почти от всяка стая се разкриваше чудесна гледка към града.
Робърт ги наблюдаваше, докато повторно обикаляха апартамента. После спряха в ъгъла и зашушнаха.
— Харесва ми — каза Сандра. — И ще е страхотен за бебето. Но, скъпи, можем ли да си го позволим? Струва шестстотин хиляди долара!
— Плюс поддръжката — добави той. — Лошото е, че не можем да си го позволим още днес. Хубавото е, че ще можем да си го позволим в четвъртък. Духът излиза от бутилката и животът ни ще се промени.
— Зная — щастливо отвърна тя. — Нали е прекрасно!
— Ще го наемем ли?
Сандра дълбоко си пое дъх.
— Хайде.
Дейвид широко се усмихна, махна с ръка и каза:
— Добре дошла у дома, госпожо Сингър.
Хванати за ръка, двамата отидоха при Робърт Кроудър.
— Ще го вземем — каза съпругът.
— Поздравления. Това е един от най-хубавите квартали в Сан Франциско. Ще бъдете щастливи тук.
— Сигурен съм в това.
— Имате късмет. Трябва да ви кажа, че от апартамента се интересуват още няколко души.
— Каква първоначална вноска ще искате?
— Депозит от десет хиляди долара сега. Ще наредя да подготвят документите. Когато подпишете, ще искаме още шейсет хиляди долара. Вашата банка може да състави график за месечни вноски по двайсет или трийсетгодишна ипотека.
Дейвид погледна към Сандра.
— Добре.
— Ще наредя да изготвят документите.
— Може ли да поразгледаме още веднъж? — нетърпеливо попита жената.
Кроудър добродушно се усмихна.
— Колкото искате, госпожо Сингър. Апартаментът вече е ваш.
— Всичко ми се струва като прекрасен сън, Дейвид. Не мога да повярвам, че е наистина.
— Наистина е — прегърна я той. — Искам да направя така, че всичките ти мечти да се сбъднат.
— Ти го правиш, скъпи.
