— Доктор Юргенсън е много способен лекар.
— Знам, иначе нямаше да му дам да ме докосне. Кой е анестезиологът?
— Мисля, че е доктор Милър.
— Този некадърник? Не го ща. Намерете ми някой друг.
— Доктор Франклин…
— Намерете ми някой друг. Вижте дали Халибъртън е свободен.
— Добре.
— И ми донесете имената на сестрите, които ще асистират в операционната. Искам да съм сигурен.
Кет го погледна право в очите.
— Може би предпочитате сам да направите операцията?
— Какво? — Той я зяпна за момент, после се усмихна неловко. — Мисля, че не.
— Тогава защо не ни оставите да си свършим работата? — каза Кет внимателно.
— Знаете ли какво? Харесвате ми.
— И вие ми харесвате. Даде ли ви сестрата успокоително?
— Да.
— Добре. След няколко минути ще сме готови. Има ли нещо, което мога да направя за вас?
— Да. Да обясните на глупавата сестра къде са ми вените.
В Четвърта зала мозъчната операция на д-р Мървин Франклин вървеше като по вода. Той не спря да мрънка през целия път от стаята до операционната.
— Не забравяйте — каза, — минимално количество упойка. Мозъкът не чувства нищо, стигнете ли дотам, няма да ви трябва много.
— Съзнавам това — рече Кет търпеливо.
— И следете температурата да не надхвърля пет градуса.
— Добре.
— И пуснете някаква бърза музика. Да ви раздвижи.
— Добре.
— И гледайте да осигурите най-добрата операционна сестра.
— Добре.
И още, и още.
След като пробиха отвора в черепа на д-р Франклин, Кет каза:
— Виждам съсирека. Не изглежда чак толкова зле. — Тя се залови на работа.
След три часа, когато започваха да затварят разреза, в операционната влезе главният хирург Джордж Инглънд и се приближи към Кет.
— Кет, привършваш ли тук?
— Съвсем накрая сме.
— Остави доктор Юргенсън да продължи. Трябваш ни бързо. Имаме спешен случай.
Кет кимна.
— Идвам. — Тя се обърна към Юргенсън: — Ще довършиш ли?
— Няма проблеми.
Кет излезе с Джордж Инглънд.
— Какво се е случило?
— По график трябваше да оперираш по-късно, но пациентът ти има кръвоизлив. Карат го в момента в Трета операционна зала. Май няма да го бъде. Ще се наложи да оперираш веднага.
— Кой е?
— Някой си мистър Динето.
Кет го погледна ужасена.
— Динето?
„Ако мистър Динето умре, ти и шибаното ти семейство ще бъдете изтрити от лицето на земята.“
Кет забърза по коридора към Трета операционна зала. Срещу нея крачеха Райно и Шадоу.
— Какво става? — попита Райно.
Устата на Кет бе толкова пресъхнала, че й бе трудно да говори.
— Мистър Динето има кръвоизлив. Трябва да оперираме веднага.
Шадоу я сграбчи за ръката.
— Оперирай тогава! Но помни какво ти казахме. Да остане жив на всяка цена.
Кет си издърпа ръката и се втурна в операционната.
Поради промяната в графика с Кет щеше да оперира д-р Ванс. Той беше добър хирург. Кет започна ритуалното миене с четка — по половин минута за всяка ръка, отделно по половин минута за всяка длан. Повтори процедурата, а после изми ноктите си.
Д-р Ванс застана до нея и започна и той да се мие.
— Как се чувстваш?
— Добре — излъга Кет.
Вкараха Лу Динето в операционната на количка в полусъзнание и внимателно го преместиха на масата. Обръснатата му глава бе измита и дезинфекцирана с разтвор, който светеше в ярко оранжево под операционните лампи. Беше блед като смъртта.
Екипът бе на мястото си — д-р Ванс, още един стажант-лекар, анестезиологът, две операционни сестри и помощник-хирургическата сестра. Кет провери дали всичко, което можеше да й потрябва, е на мястото си. Погледна мониторите на стената — кислородно насищане, въглероден двуокис, температура, мускулни стимулатори, предсърдечен стетоскоп, ЕКГ, автоматично кръвно налягане и алармените сигнали за разпадане на връзката. Всичко беше наред.
Анестезиологът закачи маншона за кръвно налягане на ръката на Динето, после сложи на лицето му гумена маска.
— Хайде сега. Дишайте дълбоко. Поемайте дълбоко дъх.
Динето заспа преди третото вдишване. Операцията започна.
Кет изреждаше на глас.
— Контузия в средата на мозъка, причинена от съсирек, който е преминал през клапата на аортата. Блокира малък кръвоносен съд отдясно на мозъка и леко засяга лявата половина. — Бръкна по-надълбоко. — Намира се в долния край на мозъчния водопровод. Скалпел.
Пробиха малък отвор с размер на монетка с електрическата дрелка, за да открият твърдата мозъчна обвивка. След това Кет отвори обвивката, за да открие сегмент от кората на мозъка под нея.
— Форцепс!
Операционната сестра й подаде електрическия форцепс.
Разрезът остана отворен с помощта на малък самоподдържащ серетрактор.
— Има страхотно много кръв — каза Ванс.
Кет взе каутеризатора и започна да каутеризира кървящите кръвоносни съдове.
— Ще го овладеем.
Д-р Ванс започна да изсмуква през меки памучни тампончета, които се поставяха върху мозъчната обвивка. Кървящите вени по повърхността й веднага бяха коагулирани.
— Върви добре — каза Ванс. — Ще прескочи.
Кет въздъхна с облекчение.
В този миг Лу Динето се вдърви и тялото му се сгърчи от спазъм.
— Кръвното пада! — обади се анестезиологът.
— Прелейте му още кръв! — нареди Кет.
Всички гледаха монитора. Кривата застрашително се изправяше. Два бързи сърдечни удара, следвани от вентрикулно мъждукане.
— Дайте шок! — изкомандва остро Кет.
Веднага закачи електрическите възглавнички за тялото му и включи машината.
Гръдната клетка на Динето се издигна, после спадна.
