Мат Уелс живееше на добрата страна на града, на ръба на Оукли Уудс. Беки и аз пристигнахме късно и влязохме на партито сякаш бяхме кино звезди, влизащи на премиера. Или може би аз бях. Горката Беки висеше здраво за ръката ми, сякаш щеше да посети зъболекар.
— Всичко ще бъде наред — уверих я. — Това е парти!
Но аз знаех, защо е нервна. Бяхме изложени на присмех, когато можеше да сме в къщи и да гледаме телевизия, както каза Тревър. Но защо снобите трябва да получават цялото забавление? Само, защото спалнята на Мат беше с размера на хола ни? Само, защото не носехме дрехи, които са „на мода“? Това значеше ли, че трябва да стоя вкъщи на шестнадесетия си рожден ден?
Почувствах се като Мойсей, разсичащ Червено Море, докато тълпа от сноби се изместваха един по един при нашето влизане. Съучениците ни ме огледаха, впили поглед в обикновеното ми Готическо облекло. Жалко, че Томи Хилфигер не беше тук. Той щеше да се поласкае. Всички носеха неговите дрехи като училищна униформа. Музиката на Аеросмит се носеше от дневната на Мат. Плътна ивица дим се носеше над диваните, а миризмата на бира се бе наситила във въздуха като евтина есенция. Двойките, които не ни зяпаха неодобрително, зяпаха себе си влюбено. Щеше да бъде напразно да се опиташ да говориш с някой.
— Не мога да повярвам, че дойдохте — каза Майк, забелязвайки ни в коридора. — Бих ви снимал, но не знам дали ще сте видими на снимката! — И все пак, въпреки дразненето, Мат не беше толкова жесток колкото Тревър. — Бирите са отзад — добави. — Искате ли да ви покажа пътя?
Беки изпитваше страхопочитание към Мат. Тя поклати глава и се заключи в тоалетната. Мат се засмя и се насочи към кухнята. Аз изчаках я дневната до огромна тонколона, разглеждайки CD-тата. Майкъл Болтън, Селин Дион, и няколко анимационни мелодийки. Не бях изненадана.
Върнах се да проверя Беки и заварих вратата на тоалетната отворена. Тя не беше в коридора, затова минах през тълпата от пияни съученици към кухнята. Група от кукли с хиляда-доларови-прически впиха поглед в мен и напуснаха, оставяйки ме сама. Или поне така си мислех.
— Хей, секси Чудовищно Маце — каза глас зад мен. Принадлежеше на Тревър.
Беше се подпрял на стената до мен, с кутийка Будуайзър в ръце.
— Да не би тази реплика да минава на всяко парти?
Той се усмихна с съблазняваща усмивка.
— Никога не съм целувал момиче с черни устни.
— Никога не си целувал момиче — казах и минах покрай него.
Той хвана ръката ми и ме придърпа към себе си. Погледна ме със сините си очи и ме целуна по устата! Трябва да призная, беше си добър целувач, и не болеше, че беше прелестен.
Тревър Мичъл никога дори не ме бе докосвал, да не говорим за целувал, освен когато ме ухапа в детската градина. Най-много получавах потупване по главата, когато минавах покрай него. Трябваше да е пиян. Може би беше шега — може би просто се опитваше да се гаври с мен. Но начина, по който устните му се усещаха срещу моите, изглеждаше сякаш и на двама ни ни харесваше. Не знаех какво да си мисля, когато ме дръпна през задната врата, покрай пияна двойка, размазала се на стълбите, покрай кофи за боклук и фонтан, под високи дървета и тъмнина.
— Страх ли те е от тъмното, Чудовищно Момиче? — дърветата пропускаха толкова малко светлина, че беше трудно да се различат червените райета на пуловера му.
— Не, всъщност го харесвам.
Избута ме към едно дърво и започна да ме целува наистина. Ръцете му бяха навсякъде — по мен, по дървото.
— Винаги съм искал да целуна вампир! — каза, поемайки си дъх.
— Винаги съм искала да целуна неандерталец.
Той се засмя и продължи да ме целува.
— Та, това значи ли, че сме заедно? — попитах. Сега аз бях тази, която си поемаше дъх.
— Какво?
— Като например, когато отиваме на училище? Ще се държим за ръце по коридорите и ще седим заедно на обяд? Ще гледаме филми през уикендите?
— Да, все тая.
— Значи ходим?
— Да — засмя се той. — Можеш да ме гледаш как играя мач, а аз мога да те гледам как се превръщаш в прилеп. — Започна нежно да ме хапе по врата. — Обзалагам се, че ти харесва, нали, Чудовищно Момиче?
Сърцето ми потъна. Разбира се, че не исках да съм гадже на Тревър. Не беше сякаш той е Марс, а аз Венера — дори не бяхме от еднаква вселена! И аз дори не го харесвах. Знаех, защо ме доведе тук, знаех какво искаше да направи и знаех на кого ще каже. И накрая ще може дори да спечели десет долара от цялото това залагане с приятели за „сваляне на Готическото Маце“. Надявах се да ме опровергае. Въпреки това, той ме убеждаваше, че съм права.
Време беше да се залавям за работа.
— Искаш ли да видиш защо не нося бяло? Искаш ли да летиш с мен?
— Да — усмихна се той, нещо като уплашена усмивка, но много настоятелна. — Обзалагам се, че летиш като Супергърл!
Избутах го през оградата, към гората. Очевидно можех да виждам по-добре от него. Нощните ми навици ме правиха чудесен наблюдател в мрака. Не толкова добър като котка, но близо. Чувствах се сигурна и обезопасена, водена от красивата луна. Погледнах нагоре и видях няколко прилепа, носейки се от дърветата. Никога не бях виждала прилепи в Дулсвил. Но също не ходех и на много партита.
— Не виждам — каза Тревър, махайки клон от косата си.
Докато вървяхме, той разперваше ръцете си сякаш щеше да удари нещо. Някои хора са злобни, когато са пияни; някои са трезви пияници. Но Тревър беше страхлив пияница. Наистина беше доста отблъскващ.
— Да спрем тук — каза той.
— Не, още малко по-нататък — казах, следвайки прилепите, докато летяха през гората. — Шестнадесетият ми рожден ден е. Искам това да е нощ, която никога няма да забравя! Имаме нужда от абсолютно уединение.
— Това е достатъчно уединено — каза той, обръщайки се в опит да ме целуне.
— Почти стигнахме — казах аз. Светлините от къщата не можеха да се видят вече, и ние нямаше как да направим пет крачки без да се ударим в някое дърво.
— Това е перфектно! — отсякох накрая.
Той ме притисна силно, не защото ме обичаше, а защото го беше страх. Беше толкова жалко.
Имаше нежен ветрец през дърветата, и миризмата на есенни листа. Чух скърцане на прилепи над нас. Пълната луна осветяваше крилата им. Щеше да е романтично, ако имах истинско гадже с мен.
Тревър беше напълно сляп в мрака, опипвайки всичко с ръцете си и устните си. Целуна ме навсякъде по лицето и докосна гърба ми. Дори и сляп, не му отне много време да напипа копчетата на блузата ми.
— Не, ти пръв — казах.
Вдигнах му пуловера, толкова не-непохватно, колкото успях. Никога не бях правила това преди. Носеше V-образна тениска отдолу и още една под нея.
„Това ще отнеме цяла вечност“, помислих си.
Усетих голата му гръд. Защо не? Беше точно пред мен. Беше нежна и гладка и мускулеста.
Той ме придърпа по-близо, моята дантелена, черна, копринена блуза, докосвайки голото му тяло.
— Сега ти, скъпа.
Въздъхнах, подбелвайки очи.
Наклоних го надолу бавно на коравата земя. Махнах обувките и чорапите му. Той бързо махна останалото.
Застана облегнат на ръцете си, чисто гол. Зяпнах го на бледата светлина, запаметявайки момента. Колко момичета бяха оставили Г-н Перфектен до дърво, само за да ги проклина на другия ден? Нямаше да съм първата, нямаше и да съм последната. Просто щях да съм различна.
