искал вампир да се крие сред местното население, или да се изолира, заедно с тези от своя вид?
Разочарована легнах на леглото си с ботушите и се загледах в етажерката с романи на Брам Стокър, постери на филмите Изгубени момчета и Дракула 2000, и горната част на скрина ми, украсен със „Здравей, прилепче“ фигурки. Но не получих прозрение къде можеше да е той.
Пресегнах се, за да изключа лампата си на Едуард с ръцете ножици, когато забелязах на нощното си шкафче предмета, който ме въвлече в тази бъркотия: огледалото на Руби!
Защо не се бях сетила по-рано за нея? На партито Джеймсън я покани на среща.
Никой не се изправя срещу Руби — дори и немъртвите!
Глава 2. Силата на цветята
На следващата сутрин изтичах до Армстронг Травел още преди да са отворили. Зад мен чух дрънкане на ключове и тропане на токчета. Беше Джанис Армстронг, собственичката.
— Къде е Руби? — попитах, останала без въздух.
— В четвъртък не идва преди следобед, — каза тя, отваряйки вратата.
— Четвъртък? — изстенах аз.
— Между другото, — каза тя, приближавайки се, — знаеш ли нещо за иконома на Александър?
— Зловещия? — попитах. — Имам предвид, Джеймсън?
— Трябваше да имат среща, — призна тя, докато палеше лампите в офиса.
— Как е минала? — попитах наивно.
Джанис сложи чантата си на най-високия шкаф, включи компютъра си и ме погледна.
— Още ли не знаеш? Той не се появи, — каза тя. — А с прекрасен човек като Руби, той е късметлия, че изобщо го е погледнала!
— Каза ли защо е отменил срещата? — настоях.
— Не. Мислех, че Александър е казал на теб, — каза тя.
— Не съвсем.
Тя поклати глава.
— Знаеш, че добър мъж се намира трудно. Но ти имаш Александър.
Захапах черната си устна.
— Ей, ти не закъсняваш ли за училище? — запита тя, докато гледаше часовника в Армстронг Травел.
— Аз винаги закъснявам! Джанис, можеш ли да ми дадеш адреса на Руби?
— Защо не се отбиеш в края на деня?
— Тя си забрави джобното…
— Можеш да го оставиш тук, — предложи Джанис.
Входната врата се отвори и вътре влезе Руби.
Представих си измъчена жена, носеща дънки, държаща цигара и бира, но дори и зарязана, Руби беше стилна. Носеше цялостен грим, бял пуловер с подхождащи към него тесни бели панталони.
— Подраняваш, — каза Джанис.
— Имам доста да наваксвам, — отвърна Руби с въздишка. — Какво правиш тук? — попита, изненадана да ме види.
— Имам нещо твое.
— Ако идваш тук от името на Джеймсън, — каза, — можеш да му кажеш, че съжалявам, но трябваше да отменя срещата.
— Ти? Но той беше… — започнах аз.
Руби се настани на бюрото си и включи компютъра си, като без да иска бутна чашата си с химикалки.
— Мамка му! — каза, опитвайки се да събере химикалките, докато падат по пода.
Джанис и аз се затичахме да й помогнем да ги събере.
— Това не се е случвало никога досега! — Каза Руби ядосано. — Сега всички ще разберат.
— Аз събарям неща постоянно, — признах.
— Не, имаше предвид за Джеймсън, — прошепна ми Джанис. — И мен са ме зарязвали няколко пъти преди да срещна моя Джо. Но трябва да призная, че съм изненадана от иконома. Беше изненадващо грубо, след като дойдохме на партито да подкрепим семейство Стерлинг. — Джанис ме погледна така, сякаш аз бях виновна за не-появяването на Джеймсън. — Имам чувството, че все едно е зарязал и мен.
— Не е толкова важно, — каза Руби. — Както и да е, той е по-… повърхностен, бих казала, егоцентричен, от мен.
— Той е глупак — каза Джанис.
— Това наистина ме изненада. Той беше такъв джентълмен — оплака се Руби. — И този акцент. Предполагам, че това в него ме е привлякло.
— И той те харесва, — казах. — Само че…
Двете жени ме погледнаха така, сякаш щях да разкрия национална тайна.
— Само че какво? — попита Джанис.
— Само че… е трябвало да се обади.
— Напълно си права! Надявам се, че не си казала на никого за това, — каза Руби притеснена. — В малък град като този, да бъда зарязана може да развали репутацията ми.
— Би трябвало да знаеш нещо, Рейвън, — натърти Джанис.
— Да, Александър казвал ли ти е нещо? — попита Руби.
Трябваше да утеша бившата си началничка. Все пак аз бях тази, заради която се бе наложило Джеймсън да не отиде на срещата им. Не можех да оставя Руби да го приеме лично.
— Само че причината да не дойде няма нищо общо с теб, — казах.
— Обзалагам се, че има приятелка, — размишляваше Руби. — Прочетох в Космополитън…
— Разбира се, че няма приятелка — подкрепих казаното със смях. — Но и аз трябва да знам нещо. Джеймсън планирал ли е някакво пътуване?
— Знаеш ли нещо, което аз не знам?
— Купувал ли е някакви самолетни билети? Искал ли е някаква пътна карта?
— Защо не ни казваш?
Руби и Джанис ме зяпаха напрегнато. Нямаше да им кажа истината — че Александър не се бе отразил в огледалото й.
Огледалото на Руби! За малко да забравя.
Започнах да го вадя от чантата си, когато мъж, облечен в униформа и червено поло, влезе в офиса с букет цветя. Разсеяна, оставих огледалото и затворих чантата си.
— Руби Уайт? — попита той.
— Аз съм Руби, — каза тя, махайки във въздуха, сякаш току-що е спечелила игра на Бинго.
Той подаде на Руби букет от бели рози. Тя се изчерви и пое цветята.
Цветя за Руби? Можеха да са от всеки един костюмар в Дулсвил.
— Какво пише на картичката? — попита Джанис припряно. — Чудя се дали са от Кайл, професионалният играч по голф.
— Съжалявам, че тези трябва да те поздравят вместо мен, — прочете Руби. Тя погледна нагоре учудена. — Фондли, Джеймсън.
— Джеймсън? — попитах, изведнъж ококорила очи.
— Колко мило! — каза Джанис, докато пълнеше една ваза с вода от автомата за вода. — Казах ти, че е страхотен.
— Можеш ли да повярваш? — учуди се Руби на глас, притискайки букета към себе си.
— Какво друго пише? — попитах.
— Това не е ли достатъчно? — каза Джанис, миришейки цветята и слагайки ги във вазата. — Красиви са!
— Няма информация откъде е поръчана доставката? — попитах.
Руби поклати разсеяно глава.
