Поддръжниците на Финикс също се качиха на сцената и наобиколиха тези от групата на Джагър.
— Една от тези не е написана с крив на вампир — каза Джагър като размахваше купчината във въздуха.
— Ето я! — един от приятелите на Джагър извика така сякаш бе намерил печеливш лотариен билет.
Джагър я издърпа от ръката му.
— Тази е с кръв на смъртен! — обяви той. — Казах ви! Опитайте я, за да се уверите сами!
Смутената група безсмъртни сега разговаряха тихо помежду си.
— Аз знам кой е този смъртен! — заяви Джагър.
Вампирите започнаха подозрително да се оглеждат. Никой не искаше да повярва, че стоящия до него може да не е безсмъртен. За момент и аз не можех да го повярвам. Може би той говореше за някой друг.
Ужасяващата публика от вампири погледна Джагър за отговора му.
Джагър кипеше от гняв.
— Смъртният се крие сред вас. И тя стой ето там! — каза той, сочейки към мен.
Членовете на клуба ахнаха недоверчиво.
Стомахът ми се преобърна. Всеки един момент тълпата от вампири щеше да се нахвърли върху мен.
Дракон си проправи път до микрофона.
— Няма значение! — каза той с бюлетината ми в ръка и поглед впит в Джагър и групичката му. — Финикс има два пъти повече гласове от теб.
И без това бледото му лице стана още по-бледо.
— Финикс спечели честно и почтено! — обяви Дракон.
Тълпата нададе оглушителен радостен рев.
Джагър погледна към тях, след това погледна към мен, а синьото и зеленото му око станаха кърваво червени от гняв. Той захвърли бюлетините на земята и слезе от сцената.
Един от сподвижниците му се приближи до микрофона.
— Сред нас все още има смъртен!
— Успокойте се — каза Дракон, но облечените с бели тениски членове станаха само по нервни.
Цялата тълпа обърна поглед към мен оголвайки зъби.
— Спомнете си защо гласувахте за Финикс — нареди им Дракон.
Скарлет и Оникс изглеждаха напълно озадачени.
— Аз толкова… — умолително започнах аз.
— Мислех, че си ни приятелка — разочаровано ми каза Скарлет.
— Така е. Такава съм. Само защото съм смъртна не означава, че…
Сподвижниците на Джагър все по-плътно затваряха кръга около нас.
— Ти ни излъга — заспори Скарлет.
— Така ли? Никога не съм твърдяла, че съм вампир.
— Тя е права — защити ме Оникс. — Харесахме я защото е готина. И това не се е променило. Всъщност тя е смела. Преди да бъда преобразена никога не бих излизала с вампири.
— Не исках да… — казах аз на Скарлет.
След малко изражението й се смекчи.
— За мен няма значение, че си смъртна — съгласи се и тя. — Харесах те заради самата теб.
Останалата част от клуба бе далеч по-злопаметна от тях. Привържениците на Джагър ме наобиколиха.
— Тя може да разкаже всичко на останалия свят — каза един.
— И да унищожи анонимността ни! — изрева друг.
— Тя трябва да реши!
— По-добре да бъде преобразена сега! — настоя трети.
— Трябва да решиш веднъж завинаги — ми каза друг изкусително. — Няма да съжаляваш.
— Има само един възможен начин да станеш член на този клуб! — убедено каза един, а зъбите му проблясваха.
— Нашият живот е най-добрият — добави друг.
— Предлагаме ти шанса да станеш безсмъртна. Да не би да предпочиташ да бъдеш погребана в гроб вместо само да спиш в такъв?
— Присъедини се към нас. Ние не хапем… — каза някой със смях.
Скарлет здраво ме хвана за едната ръка, а Оникс за другата.
— Назад! — изкрещя им Оникс.
Двете момичета се държаха за мен сякаш бях някаква скъпоценност, а аз се чувствах по-скоро сякаш съм някакво лакомство. Те не можеха да се мерят с ядосаната сбирщина на Джагър щеше да им коства само миг, за да успеят ни разделят.
Стоях сама, заобиколена от жадни за кръв вампири. Останалата част от клуба не помръдваше. Дори благовъзпитаните поддръжници на Финикс, които искаха само да имат безопасно място където да разпускат, сега бяха в конфликт със себе си. Бях ли по-голяма заплаха жива — или безсмъртна?
Винаги си бях представяла как ставам вампир, с отпуснато тяло да лежа в ръцете на моя съблазнителен обичан вампир. Бях единствената, която можеше да внесе смисъл във вечното му съществуване. Без мен той не би съществувал и щеше да стой погребан в ковчега си дори през лунните нощи. Щяхме да заживеем подземния си живот заедно — загърнати в мистерия. Това беше картината, която си представях и откакто се срещнахме с Александър. Към него бях почувствала такава нестихваща любов — мечтата ми беше на път да се сбъдне.
Но да бъда съблазнена от група от сподвижниците на Джагър не беше точно това, за което си мечтаех. Изживявах кошмара, който сънувах преди няколко нощи. Не бях готова да се откажа от смъртния си живот заради наложения ми в момента натиск. Чаках толкова много Александър да се появи и да ме направи вампир — а не някаква сбирщина непознати от подземния свят. Винаги съм искала да стана вампир, но под лунната светлина на подготвена церемония, а не при свада в нощен клуб. Сърцето ми запрепуска лудо. Надявах се всеки един момент да се събудя останала без дъх на канапето на Леля Либи. Не се случи.
— Не я докосвай! — изкрещя Оникс, когато няколко злобно изглеждащи вампира я хванаха.
— Значи си се забавлявала тук… — каза един облечен с бяла тениска и плавно се плъзна до мен. — За това ли винаги си си мечтала?
Поддръжниците на Джагър се приближиха още малко кръжейки около мен като ято лешояди.
— Да! Само че не по този начин.
— Има само един начин да станеш член на този клуб — каза друг, а кръга пак се стесни.
Обърнах се към новите си приятелки, Оникс и Скарлет. И към всички в клуба, в който бях безусловно приета и от който исках да остана част. Въпреки че бях привлечена, омаяна и съблазнена от Тъмницата дали бях готова да взема решение и да се откажа от живота си на смъртна, за да се присъединя? Каква цена бях готова да платя, за да стана пълноправен член на истинския Клуб Ковчег?
Надявах се само след момент, точно както някакъв екшън герой, Александър да влети през вратите на Тъмницата.
Но Александър не се виждаше никъде. Той и Джеймсън сега сигурно си опаковаха багажа без дори да подозират, че след миг щях вече да съм вампир.
Дори Дракон не се мяркаше никъде. Трябваше сама да се измъквам от тази каша. Само дето не знаех как. Входа беше блокиран и нямаше как да се промъкна през всичките с надпис „ПРИТЕЖАВАМ“.
— Винаги съм искала да бъда като вас. Точно затова съм тук. Затова се промъкнах тук! — извиках аз. — Не разбирате ли?
— Тогава се присъедини! — каза някой.
— Ще ни бъдеш вечно благодарна — заяви друг. Втренчиха се в мен с хипнотизиращите си очи. Почувствах се замаяна и извърнах поглед.
— Не сега, не по този начин! — заплаках аз.
Двама вампира облечени с бели тениски с надпис ПРИТЕЖАВАМ ме сграбчиха за китките и отметнаха косата от рамото ми.
