Целият екипаж на шхуната със заредени карабини се беше притаил на фалшборда. Джозеф Лорн, с пищов във всяка ръка, наблюдаваше туземците в ладията.
Патерсън се разхождаше по палубата в мъчително очакване на по-нататъшните събития. Тихият плясък на веслата, едносричните думи на командата, произнасяни с шепот, далечните крясъци на някакви нощни птици по брега — всички тези звуци му се струваха зловещи. Някъде далеч по брега блещукаха светлинки — навярно туземни рибари бяха запалили огньове, но на корабостроителя зад тези слаби светлинки се привиждаха коварни врагове, в чийто капан той неминуемо щеше да попадне… От капи галското мостче Грели тихо извика своя съдружник.
— Ето там — посочи той с ръка по посока на най-западния ръкав на делтата, — съвсем близо, на стотина мили от нас, се намира столицата на Едо — великият Бенин. Мистър Патерсън, някой учен географ май би ви позавидял. Да си толкова близо до недостъпното царство! Може би и вие тайно мечтаете да се изправите утре пред лицето на негово царско величество — ба. Кълна се във всички богове на Едо, той би ви приготвил весело посрещане!
Патерсън искаше да изругае, но не успя: от мостчето за голям ужас на мирния бълтънски джентълмен, внезапно проехтя отвратителен задъхващ се кикот. Това беше негърът лоцман, който твърде изкусно възпроизведе нощния крясък на хиената. Преди още Патерсън да се опомни, от близкия вече бряг се раздаде ответният кикот на хиената. Това беше сигналът на притаилите се в брегова засада тайни охранители на експедицията. Той означаваше, че пътят нагоре по течението на реката е свободен.
На сутринта корабът се бе изкачил вече десет мили нагоре по реката. В блатистата низина, където сушата се вдаваше на зелени езици в разлялата се водна шир, сред ширните мангрови гори и непроходимия гъсталак на яркозелените крайбрежни папрати, хвощове и тръстики, виеха гнезда хиляди птици. Корабът сякаш бе стигнал столицата на царството на пернатите. Пеликани, щъркели, чапли, рибари, фламинго, баклани, много крилати хищници на облаци летяха из въздуха, плуваха край бреговете или неподвижно стояха досам водата. Пътешествениците видяха как от зелената ивица суша се хвърли във водата, като изплаши някакви бели птици, голям хипопотам. След като се потопи в реката, тежкото животно дълго не се показа. После от водата се измъкна само огромната, подобна на китара глава с розови ноздри и изпъкнали полуотворени очи. Хипопотамът се прозя, като разтвори широко чудовищната си уста и не обърна никакво внимание на кораба, който премина край него на разстояние половин кабелтов.
Най-сетне през далекогледите, минаващи от ръка на ръка, пътешествениците видяха села, пръснати от двете страни на реката, сред безбройните затънтени ръкави на Куара.
Измежду кръглите тръстикови колиби с жълти покриви от маисови стъбла се виждаха и доста сложни постройки от глина и камък. Няколкото полуразрушени къщички в европейски стил очевидно са принадлежали някога на португалската фактория и мисионерите. Селищата се губеха в гъстата, необикновено ярка за очите на европейците крайбрежна зеленина. Зад тях се виждаха малки парчета обработена земя — ниви с пролетни кълнове на маис, ямс и маниока85. По пясъчните места край брега кокосови палми издигаха към небето вечно зелените си корони. Около палмите край колибите се валяха камари черупки от орехи.
Множество малки плавателни съдове — платноходки, туземни рибарски лодки и пироги — плуваха в различни посоки по спокойната повърхност на съседните ръкави на Куара Водачите ненапразно бяха избрали именно този тих, безлюден ръкав: от него човек можеше да наблюдава околната местност и съседните ръкави на много мили околовръст, оставайки скрит зад избуялата крайбрежна растителност. Така, без каквито и да било произшествия, „Глория“ преодоля още много мили нагоре по течението на Куара.
3
Шхуната плуваше в мастиления мрак на влажната тропическа нощ. На носа и на кърмата на кораба горяха фенери. Тяхната светлина изтръгваше от тъмнината няколко ярда черна като въртоп вода, фигурата на моряка, измерващ с прът дълбочината на фарватера, и призрачните рояци нощни пеперуди, кръжащи около светлината.
Едри, ярки, сякаш мъхнати звезди величаво и загадъчно блещукаха в синкаво черната мъгла. Нейде на брега кряскаше нощна чапла. Воят на чакали ту се чуваше наблизо, ту заглъхваше в далечината. Някъде навътре от гъсталаците му пригласяха хиени. Цареше дълбок мрак, луната още не беше изгряла. Влажната задуха наподобяваше въздуха в оранжерия.
Патерсън го обзе страх. Той извади пура и искаше да запуши, но си спомни, че няма огън у себе си. Направи няколко крачки в тъмнината и щеше почти да се сблъска с Грели и Джозеф Лорн. Те разговаряха полугласно, застанали до гротмачтата, и не чуха стъпките на корабостроителя. Лулата в ръката на Грели чертаеше в мрака огнени зигзаги и пръскаше искри. Патерсън се вслуша в думите на лъжевиконта.
— По дяволите! От тези глупаци Райландовци ми се падна само една забравена титла и просяшко имение. Милорд ме наричаха само собствените ми слуги! А отначало съседите и „сър“ дори ми казваха през зъби. Но нищо, тепърва те ще полазят по корем пред виконт Ченсфилд, когато стана пер на Англия, кълна се в сатаната! Това ще ми даде власт, това ще ми отвори пътя към правителството, към сандъците на тези търгаши и фабриканти.
— Не хвърчиш ли много нависоко, Джакомо? Внимавай да не паднеш — дочу Патерсън гласа на Лорн. — раничко извади ти от сметките си оня там, на острова. Той е готов да води отчаяна война с теб.
— Глупости, Джузепе! Аз или ще го направя по-сговорчив, или… целият екипаж ще тръгне на лов за „прокажени“ по острова. Такава война не може да продължи дълго.
— Той познава острова по-добре, отколкото ти своя Ченсфилд.
— Да допуснем, седмица, месец ще се задържат, ще пречукат двама-трима от моите хора. Но така или иначе аз ще им превия вратовете и тогава… ще може да се диша по-свободно и да не се страхуваме, че ще бъдем разобличени. Казвам ти: трябва ми перско кресло, карамба!
— Стига ти и твоето виконтство. Ами че ти си вече лорд, дявол да го вземе! Според мене всичко това е глупост! Лордове, перове… Не разбирам аз твоите планове. Я да поговорим по-добре за работата. За какъв дявол си дотътрил тука Патерсън? Искаш да го изпратиш в Америка ли?
— Отначало исках да изпратя Патерсън с вас в Америка, но май че на острова ще ми бъде по-нужен. Експедицията за Америка ще се наложи да ръководите Макрайл и ти, стари ми Джузепе. Не мога да поверя на моите капитани продажбата на стоката. Те са добри моряци, но там ще трябва търговски нюх. Моите условия са: да се вземат по четиридесет фунта на глава. Ако съумеете да дигнете цената, остатъкът е за тебе и Мак. Аз отдавна познавам Макрайл. Той е обиграна лисица и се изхитряше да мами дори Бернардито. Ти ще трябва да гледаш в ръцете му, Джузепе! Парите ще ми донесеш в Бълтън и ще ги предадеш в банката на Ленди. Пет процента от донесената сума ще отстъпя на тебе. Става ли?
— Това е кучешка задача, Джакомо.
— Не ме наричай със старото ми име, Джузепе. Защо се колебаеш?
— Първо, ние нямаме на борда още чернокожите; делим кожата на неубита мечка, седнали в бърлогата й и намирайки се в нейните лапи. Второ, струва ми се, че ти определяш твърде висока цена на едро. За захарните плантатори в Ямайка или в Куба е по-евтино да взимат малайци от тихоокеанските острови.
— Негрите струват по-скъпо! Те лесно свикват с работата и не мрат толкова скоро като индийците или малайците. Мак има приятели прекупвачи по пазарите за роби в Луизиана и Виржиния. Там е осигурен добър пласмент на цялата партида. Ти ще ги продадеш по петдесет суверена парчето, чуваш ли?
— Жените и децата вървят по-евтино, шефе.
— Плантаторите взимат всички. Там, където расте памук, и петгодишното детенце е работник. Ти ли ще ме учиш, Джузепе? На красивите майки ще отнемеш сукалчетата и ще продадеш красавиците тройно по- скъпо. За тях има купувачи по всички части на света. А дечурлигата ще дадеш на грозните жени и ще ги пробуташ на плантаторите заедно с децата: в големите плантации охотно ги взимат с подрастващия приплод. Но цената не смъквай! Ако против очакванията за дребосъка не се намери пазар, по-добре ги удави, само не ги давай на безценица, това вреди на търговията. Докато ние не разполагаме със собствено подходящо местенце, не е изгодно да се занимаваме с дечурлигата. По-късно аз ще уредя на нашия остров цял развъдник… Ние ще създадем там свои плантации и едновременно ще развъждаме стока за продан, защото ловът на чернокожи или купуването им от князчета става все по-рудно и по-скъпо.
Следващия въпрос на Лорн Патерсън не дочу, но разбра, че става дума за самия него. Грели мисли
