тропическият пороен дъжд едва не отнесе палатката…
Три денонощия още лодката плува нагоре по течението на Куара. Експедицията мина покрай няколко големи негърски селища. Лодката се промъкваше край тях нощем и по средата на реката. Рядко срещаха туземни ладии. През далекогледа можеше да се види, че са натоварени с глинени съдове, пълни очевидно с кокосово масло. В пресъхнали речни корита и в блатата близо до главното русло ловците вдигаха много патици и бекасини. В горите гукаха гълъби. Веднъж, при един вечерен престой, след като навлязоха в гората и прехвърлиха няколко хълма, пътниците пресякоха слонова пътека и чуха в далечината тръбния рев на вожда на слоново стадо.
Антонио се беше поправил и участвуваше в малки ловни излети. При един от тях той се натъкна на висока купа на термити и я показа на другите ловци. Термитникът — жилището на африканските крилати мравки — се оказа по-висок от два човешки боя и по формата си приличаше на канара или шуплеста скала, изсечена сякаш из вкаменен сюнгер.
Вечерта на четвъртото денонощие от плаването пътниците забелязаха недалеч от брега ивици червеникава обработена земя и малко селище. Двадесетина кръгли конусообразни колиби обкръжаваха малък площад с дълга постройка в средата. Селището беше оградено с бодлив плет. Две момчета пазеха една кошара, в която пасяха кози. Край блатистата рекичка, вливаща се в Куара, лежаха в калта биволи. На поляната край брега се разтъпкваха три четири спънати коня, прилични на берберийските. И това беше почти всичко. Смъртоносната болест, разнасяна от отровната муха цеце, унищожаваше тукашния домашен добитък. Оцеляваха само най-устойчивите, чиито поколения си бяха изработили имунитет срещу ужилването на мухата.
Лодката се приближи до брега късно вечерта и остана незабелязана. Цялото население на селището беше вече завършило дневната си работа и тихо почиваше в колибите.
Грели се оживи, дори се развесели. „Дивечът“, за който роботърговецът мислеше толкова много, беше пред него. Наистина откритото разбойничество беше опасно, но близостта на корабите, готови да приемат „товара“, мирният изглед на селището и предимството на внезапното нападение подбуждаха пирата да се осмели на този лов, обещаващ му голяма печалба.
Той разполагаше с малко хора. Антонио беше още млад и слаб след раняването. Патерсън не беше боец, и на това отгоре съвсем се бе „разкиснал“; оставаха само петима, единият от които — негър.
Въпреки това, без още да си е съставил какъвто и да било план, Грели старателно скри лодката в храстите, замаскира мястото на лагеруването под една разклонена рафиева палма в гората и не разреши да се кладе огън. Грели и спътниците му оставиха Антонио и Патерсън да пазят лодката, а те с оръжие в ръка се промъкнаха към края на гората. Тихо, за да не вдигнат кучетата, ловците на хора се изкачиха на едно високо дърво, откъдето селището се виждаше много добре.
Изглежда, че тука живееха хора от твърде бедно горско племе. Бяха навярно не повече от двеста души; значи, възрастни мъже — около петдесет шестдесет. Дневният живот вече бе замрял, семействата заспиваха. Само пред една колиба две жени чукаха нещо в една голяма дървена чутура. На гърба на едната беше привързано детенце. Най-сетне и те се скриха. Всичко затихна и само две тъмни сенки — двамата пазачи, въоръжени с тояги — крачеха безшумно около плета на селището…
Докато Грели обмисляше, начина на нападение, Джозеф Лорн оглеждаше местността. Изведнъж той забеляза, че в близките храсти някой се промъква към тях. Като се вгледа, позна Антонио. След минута юношата беше при дървото и тихо прошепна:
— Салове!
Грели заповяда на останалите да не напущат засадата, скочи безшумно от дървото и заедно с момчето се отправи към реката. От брега през припадащия здрач той ясно видя с далекогледа салове, съпровождани от лодки. От такова разстояние цялата флотилия изглеждаше неподвижна.
— Антонио — проговори Грели, без да откъсва очи от тръбата, — земи лодката, трябва да пресрещнеш саловете колкото се може по-нагоре по течението. Патерсън ще ти помогне, да гребеш. Предай на О’Хири саловете да се спуснат още на десетина мили по-надолу и там да спрат до брега. Съпровождат ги десетина лодки. Нека О’Хири да слезе тук с въоръжени хора. Кажи му, че на брега има работа… Доведи лодките до този бряг, покажи им къде могат незабелязано да спрат и докарай момчетата право при нашата засада. Сигналът е крясък на чапла. Нека Патерсън да остане да пази лодките. Щом доведеш при мен О’Хири с хората, ти се върни при Патерсън.
Антонио се спусна тичешком към храсталака. Двамата с Патерсън изтласкаха лодката от брега и я вкараха в талвега на реката. Грели се върна при засадата. В гората вече цареше мрак. Откъм северозапад се надигаха буреносни облаци. Повея хлад. Първите светкавици прорязаха хоризонта. Гръмотевиците приближаваха и ставаха все по-оглушителни. Така измина един час.
В далечината провлачено закряска чапла. Грели скочи от дървото, сложи ръце на устата си и майсторски издаде също такъв крясък.
Първите редки дъждовни капки затропаха по коравите палмови листа и скоро тропически порой с прави като водопад струи се изля върху ловците. В непрогледната тъма на гората, непрекъснато озарявана от светкавиците, Грели се сблъска под дървото с един широкоплещест американец. Човекът му протегна своята корава, здрава като дъска длан.
— Добре дошъл, О’Хири! — оздрави Грели началника на своята експедиционна част. — всичко ли е благополучно? Колко въоръжени момчета има с вас?
— Двадесет. Останалите се спуснаха надолу със саловете. Какво готвите вие тук, мистър Райланд? Проклето време! С няколко думи Грели изясни на американеца задачата. О’Хири се изкачи на дървото заедно със своя шеф и при честите прорези на светкавиците разгледа селището. Хората, които бе довел, се бяха струпали под дървото. Като ги погледна, Грели различи разбойнически лица, обрасли с бради до очите; в мрака студено проблясваха цеви на пушки, кинжали и сребърните инкрустации на пищовни дръжки. О’Хири побутна шефа си по рамото.
— Постройката в средата на селището е храм на прадедите и жилище на жреца или на старейшината на рода — каза той. — то там на стълба виси ероро — ритуална камбана под дървен идол. Идолът е бог Олокун, покровител на моретата и реките. С камбаната жрецът събира жителите. Мисля, че посредством него ние именно трябва да действува ме. Аз имам негър преводач от племето йоруба, който разбира английски. Един хитър нехранимайко, също жрец, но е бил изгонен от своето племе заради някакво мошеничество. Този субект сега е готов да отмъщава на чернокожите си братя до края на живота си. Ето, не желаете ли да хвърлите поглед на тази черна свиня с гердан?
Грели видя един тлъст прегърбен старец с къси подпухнали ръце и забита между раменете глава. Сребърен обръч стягаше челото му. Събраните в сноп къдрави коси бяха намазани с мас и напъхани под обръча. Негърът беше облечен с туника, достигаща до коленете му и прихваната на рамото с медна тока. На раменете му се люлееше петниста кожа на пантера, вратът му беше украсен с гердан от зъбите на същия звяр. За разлика от босите жители на тази местност той беше обут със сандали. Злобният и лукав израз на лицето му го правеше приличен на хиена.
— Нарича се Урикон. Отдавна ми служи като вярно куче за черния дивеч. Сега ще поговоря с него. Ей, любезни Урикон, качи се при нас и се поклони на господаря.
Бившият жрец се изкачи на дървото с маймунска ловкост и угоднически целуна ръката на Грели с дебелите си червени устни.
През това време дъждът бе престанал, но цялото небе си оставаше покрито с тежки облаци. Стана по- студено. Скоро щеше да се развидели. Трябваше да се действува по-бързо. След като си пошепнаха нещо с Урикон, О’Хири посвети Грели в своя план и отиде да нарежда хората около плета. Те бяха задължени да убиват всеки туземец, който се опита да търси спасение чрез бягство. О’Хири и Грели считаха, че след засадата от селището и населението му не трябва да останат никакви следи.
Скоро стрелците бяха поставени по продължение на целия плет.
О’Хири, Урикон, Грели и неговите четирима ловци се отправиха право към жилището на жреца в средата на селището.
— Мистър Райланд, Урикон пита не сте ли забелязали някакви пресни ловджийски трофеи у жителите на селището — осведоми се О’Хири.
— Няколко слонови зъба… Поставени са на две или три колиби…
— Добре! Вие ще видите едно извънредно забавно представление. Това е най-добрият номер на нашия
