Боят се от непознатите, във всеки слабак подозират силния и любезничат пред него, а не разпознават силните и им се надсмиват, за което често получават по муцуната; мнимите обиди помнят през целия си кратък живот, затова пък смъртните оскърбления веднага забравят — ако, разбира се, нещо им обещаят — макова плантация например. Ужасно се страхуват да се разболеят и затова на едни целият живот минава в грижи за собственото здраве, пък други по същата причина унищожават своето здраве насъщите тези плантации. Има наистина и по-умни особи — те, както се вижда, са се пазели в центъра на склада и зародишът не е чак толкова премръзнал — за сметка на топлината на другите, разбира се. Такива са още по-страшни! Те са много активни и нещо подразбират. Захванали са да водят античовешка война, глупаците! Ако разберат, че истинските дракони отдавна са измрели, с невиждана жестокост ще унищожат по драконовски целият разумен живот на Земята. А виждали ли са това?
Тук Хилядоглавият дракон някак хитро огънал шия, а главата си промушил в кръга — получило се нещо, много напомнящо фигура от пръсти, каквато понякога, след разгорещени спорове, показвал на Горинич дърварят философ.
— Това е всичко — казала Главата. — Най-накрая се появи истински дракон и сега съм спокоен за своята дъщеря. Тя не ми е подарък… ти още ще потанцуваш на нейната свирка и ще съчиняваш стихове на зададена тема. Тази истеричка е решила да спаси драконовия род — похвално желание! — дори може да роди с твоя помощ наследник, но въпросът е къде ще се намери невеста за него? Каквото и да стане, аз съм спокоен. Ето ти координатите на малкия остров… лети, не се оглеждай, представи й се и й кажи, че съм умрял. А сега ще взривя инкубатора.
— Не правете това! — възкликнал Горинич. — Това е жестоко… безсмислено!
— Ние пречим, ние не сме нужни — отвърнала Главата и потръпнала. Таванът се затресал. — Това е всичко… Няма вече инкубатор. Аз държах там най-добрата от главите си. Лети, не се оглеждай! Ще бъде тежко зрелище, не е за твоето меко сърце. Обещай ми да не се оглеждаш!
Наложило се да обещае.
Главата прибутала Горинич към отвора, измъкнала се на повърхността и тъжно погледнала след него. Горинич литнал в небето.
— Не се оглеждай! — чул той глас от зеленчуковия склад.
Горинич не разбирал това, което замислял Хилядоглавият дракон, и затова решил да се изхитри — не се огледал, но направил кръг над Дракопол. Над града отново се сгъстявали облаци. Пияните доброволни женихи се събирали след съревнованието при димящите развалини на инкубатора и викали:
— Гледай какъв майтап! Взривиха инкубатора!
По целия Дракопол проблесвали избухвания, гърмели изстрели, горели живи клади — доброволните команди се разправяли с тези, които не си били подрязали крилете. Стотици дожи вече паднали, но пред стената заставали все нови и нови. В мъглата се разнасяли уради на брадви, трясък на огради — оградите се разпадали на дърва за ограмния огън върху площада на измрелите дракони: там били хванали самия Протозавър.
Когато Горинич започнал втория кръг, Дракопол се разтресал. Залюлели се леговищата, изстреляли се капаците на канализационните шахти, пропукали се настилките.
Под земята започнал да се изправя Хилядоглавият дракон.
Дим, мъгла и прах обгърнали центъра на столицата, кълбетата покривали и покрайнините. Хилядоглавият дракон се надигнал от складовете, от хангарите, от канцелариите и всевъзможните заведения; той напрягал всички сили, твърде много тежести били застроени над главите му. Хилядата му окървавени глави се извивали, пробивали покриви, стеени, фундаменти и с прерязани от прозорците шии се опитвали преди смъртта си да направят още едно движение, да развалят още една канцелария, да запалят или обърнат още една цистерна с бензин, да смачкат още един инкубаторен дож.
А дожите си били подрязали крилете и никой не можел да излети!
Горинич се хвърлил надолу с надежда да спаси който и да е. Той кацнал накрая на града, където имало по-малко пожари. Някъде съвсем наблизо се извисила Поредната глава с пробит череп над развалините.
— Изчезвай! — ревнала Поредната глава, като видяла Горинич.
— Остави ги на мира! — извикал Горинич. — Сами ще измрат след две години!
— Пречиш ми! — простенала Поредната глава. — Те са опасни, трябва да се унищожат!
Поредната глава се замятала в предсмъртна агония и умряла сред камарите строшени тухли.
Горинич се понесъл по улицата с името на Всички влечуги. Улицата се люлеела, Горинич се хвърлил към падащите стени. На разрушения кръстопът той изведнъж налетял на треперещото котило на инкубаторните дракони и се ужасил — те един на друг си били подрязали крилете!
— Какво правите, глупаци?! — изревал Горинич. — Отлитайте! Градът се руши!
— Погледни, не си е подрязал крилете… — тъпо се учудил един от глупаците.
— Мини отдясно! — извикал втори.
Глупашката шайка се нахвърлила върху Горинич, но в настилката се отворила огромна цепнатина и ги погълнала.
— Отлитай! — чула се въздишка от недрата на Дракопол.
Горинич излетял и се отправил към океана.
Хилядоглавият дракон одобрително въздъхнал и се изправил в цял ръст.
Столицата рухнала.
Невестата на Горинич се оказала съвсем същата като на портрета. Те се обикнали не само защото нямало друг избор. Отлетели в своята гъста гора до Горин река, живели дълго и щастливо и родили наследник. Но жена за него вече не се намерила.
Информация за текста
© Борис Щерн
© Кремена Кадийска, превод от руски
Борис Штерн
Горыныч,
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/113]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48
