колегата ми — нагоре, значи. Като се наплюят до насита, бягат към онова място, където се спуска въжето, за да купят от пътуващия търговец този книжен дракон. А търговецът съм аз! Привет, граждани! Те се вцепеняват от ужас, нали съм страшен, а аз започвам да обядвам и изяждам тези, които са по-близо — ахмаците, тичащи най-бързо от всички. Моят колега казва, че по този начин способстваме за подобряването на тяхната порода — най-глупавите не оцеляват. Останалите ги подреждам в колона и с маршова песен към къщи! Който не пее, него за вечеря! Пристигаме, а там книжният дракон — тоест моят колега — вече причаква своята порция. Още един ден закусваме и обядваме, но не изяждаме всички, оставяме и за разплод. Колегата казва, че законите на еволюцията са непоклатими и ако сега не оставим за разплод, утре ще останем без обяд. После отлитаме за друго селище и там правим нов трик. Аз отново се крия в тръстиковите храсти…
— Достатъчно — прекъснал го Протозавър, виждайки, че Горинич се готви да откъсне и последната глава на Приятелчето. — Лично аз не одобрявам този жесток лов, но какво да се прави, като Хилядоглавият дракон се е побъркал? Ние решихме да го убием и да завладеем трона. И започнахме да го убиваме и вече постигнахме добри резултати…
— Вече сте постигнали? — поразил се Горинич. — Не разбирам… Убили сте го или не сте го убили?
— О, не всичко е така просто! При Хилядоглавия дракон обичайната логика не минава. Ние през цялото време все го убиваме, а той още е жив. Да знаехме координатите на всяка негова глава! Но това никой не знае, дори снимка от самолет не помогна. Никой друг не го е виждал. Сякаш го няма никъде… но в същото време той е навсякъде.
— Излиза, че… това е алегоричен дракон, що ли? — предположил Горинич. — Така да се каже, обобщен образ…
— Не, не! Той действително съществува. Той е биологичен обект, там е и работата! Не забравяйте, че има хиляда глави, всичките са хитри и се укриват. Ние дълго не можехме да решим тази задача с хиляда неизвестни и ето аз… от скромност ще кажа „ние“… и ето че ние я решихме. Какво попитахте?
— Не, нищо. Чакам развръзката.
— Той се крие под земята — тихо казал Протозавър, а най-предпазливата му глава се огледала.
— Как така под земята? — също тихо попитал Горинич. — Там не може да се диша!
— Той се е закопал на голяма дълбочина в земята, а главите си е оставил отвън.
— Че къде са тези глави? Щяха да се виждат!
— Замаскирал ги е.
— Как?
— Отгатнете сам — отвърнал Протозавър с онова особено удоволствие, с което се предвкусва неправилният отговор.
— Сега ще опитам. Така. Така е твърде просто. Хилядоглавият дракон живее в канализацията. Нощем неговите глави отварят люковете и дишат свеж въздух.
— Вие сте мислител! — възхитен го похвалил Протозавър, измъкнал бележник и нещо записал. — За канализацията не помислихме. Утре ще се наложи да взривим градската канализация.
— Почакайте с взривяването! Аз се пошегувах!
— Ние ще я взривим, какви ти шеги… Е, а останалите глави къде са според вас?
— Стига вече! Аз пак ще се пошегувам, а вие ще почнете да взривявате!
— Хилядоглавият дракон живее на съседната улица — казал Протозавър и направил многозначителна пауза. Чувало се как в мазилката шуми уплашеното зелено драконче. Едноглавецът му шътнал: — Ей, ти, тихо!
— Където и да се намираме, той ще живее на съседната улица, в съседната къща, в съседната стая — продължил Протозавър. — Той е винаги до нас. Той е разселил своите глави из цялата столица и ги е покрил с държавните учреждения.
Горинич сдържал смеха си, но насмешливата Средна глава чувствала, че няма да изтрае дълго.
— Неговите глави се крият на борсата, в хотелите, в офисите, в малките магазинчета, в инкубатора, дори в римската баня… да, да, да, не се смейте! Във всяко здание с фирма може да се крие глава на Хилядоглавия дракон. Той вижда и чува всичко, което става в Дракопол. Започва работният ден, драконите пристигат в службата — а той е вече там, никъде не е мърдал. Свършва работният ден, всички се разотиват по леговищата и смятат, че са останали сами — а той вече е тук, зад стената на бараката за въглища. Затова ние, проливайки кръв за прогреса на драконовата цивилизация… методично взривяваме, взривяваме, взривяваме и когато бъде взривено и последното имперско учреждение, Хилядоглавият дракон ще загине. Само така! Нека под отломките на сградите загинат стотици невинни! Инкубаторът ще ги възпроизведе. Само вие можете да спрете това кръвопролитие, ако се ожените за неговата дъщеря. Тогава навярно Хилядоглавият дракон ще се опомни и ще се заеме със спасяването на нашата цивилизация. Трябва да поставим санитарен кордон, да се запасим с продоволствия…
— Струва ми се, че всички вие тук сте леко побъркани — тъжно казал Горинич. — Няма полза от много глави накуп. С вашата крива логика може да се докаже всичко, което ви изнася. Че аз съм квадратен, че вие сте произлезли от празна бъчва, а пък вашия телохранител сте извадили от лехата. Например… сега ще затворя очи, ще плюна на пода и ще докажа, че Хилядоглавият дракон се намира там и само там…
Средната глава с удоволствие плюла на пода:
— Сега да поразсъдим. Представете си, че…
Горинич не довършил. На това място, където паднала плюнката, изтърканите дъски се издули и с трясък се разчупили. От дупката се подала безобразна, покрита с брадавици глава и казала, поклащайки се върху набръчканата шия:
— Е, аз съм Хилядоглавият дракон! Не ме очаквахте? Крилата на корема, застани до стената!
Протозавър и драконът Болнав цвят в ужас се шмугнали в дупката на тавана и, дращейки се един друг, изскочили на повърхността. Там се чули викове, сякаш някой ги подгонил. Скоро някаква муцуна погледнала в дупката и почтително съобщила:
— Избягаха, ваше превъзходителство!
— Изпуснахте ги, а не са избягали! — разсърдила се Главата на Хилядоглавият дракон. — Веднага да се публикува решение за поголовно подрязване на крилете. Да се хване всеки, който не ги подреже!
И главата се обърнала към Горинич.
Главата била огромна и приличала на дебела елдова кътма с кафяви петна. От старост се била смъкнала кожата от брадавиците й. Тя криво се ухилила и показала опушените отломки на четири големи зъба. От тази усмивка Горинич не очаквал нищо хубаво за себе си.
— Сега ме слушай — казала Главата на Хилядоглавия дракон. — Тези мерзавци добре ти обясниха всичко, но те не знаят главното. Те не знаят, че драконовият род отдавна е завършил своята еволюция и целият е измрял.
— Вие навярно грешите — плашливо възразил Горинич. — Столицата е препълнена с дракони. Да вземем дори нас двамата…
— Това не са дракони — намръщила се главата. — Това е злобна карикатура на благородните измрели дракони. Родът измря. Живи са само трима — аз, моята дъщеря и ето ти, за щастие се появи. Възможно е в джунглите на Амазонка да живеят още три-четири, но това вече не е важно. Всички останали са инкубаторни. Виждам, че нищо не знаеш за инкубатора. О, това е уникално заведение! По тяхно време нашите далновидни предци ввзели мерки за спасение на рода. Те оставили в южния ледник склад с яйца и го завещали на нас, своите потомци — последната драконова популация, казано научно. Ние измирахме нито бързо, нито бавно… но безвъзвратно. Кой отлиташе на лов и не се връщаше, кой отиваше на гости у приятели и не пристигаше при тях, кой лягаше да спи в леговището си и заспиваше завинаги. Старците ставаха все по-малко, а нови не се прибавяха. До старост малцина доживяваха. Когато в обществото има малко старци, това е лош признак за обществото. Лично аз споделям мисълта, че ние станахме жертва на пореден експеримент, провеждан от неумолимата природа. Смятам, че разумният дракон е бил само пробно изпитание върху нашата планета. Прекалено много глави. Една е достатъчна. Ние умирахме, това е всичко. Никой не е виновен. Не сме ние бъдещите стопани на планетата. Нашите предци се надяваха, че инкубаторните дракони ще вдъхнат в рода нова искра, но всичките се оказаха премръзнали. В това има също своя велика тайна. Излюпвайки се от яйцата, те се развиват крайно стремително и след две години стават старци — какво ти тук продължение на рода! Всичките са глупави, жестоки, безсилни, гадни и дребнави.
