Inferi

За всички тоя мрак е черно огледало,
злодейства в себе си и плачове побрало;
                навред по мрачния си път
съзират минала престъпност и химери…
— Къде е майка ти? — Нерон от страх трепери.
                — Къде е брат ти, Каине? — крещят.

А по-надолу, във воняща глъб — вселени,
беззвездни светове, и от смъртта презрени,
                там злото стяга възли зли.
Небе, по-черно от самата нощ, трепери,
и там като огрян сиял би и Тиберий —
                през непрогледно-гъстите мъгли.

Цветущи райове преди, звезди сияйни,
сега руини са и мрачини безкрайни;
                зловещи личинки, яйца,
ужасни семена — летят в нощта студена,
влекат се — гнойни от проказа и гангрена —
                безбройни черно-чумави слънца.

Безглави скелети и черепи без тяло,
зли влъхви, тракащи ги — топки на сметало,
                и адски вой на мъртъвци;
и хидри, дракони, пороци — гмеж зловеща;
ридае ужасът, щом зърне ги насреща —
                пред нищото с избодени гледци.

Къде са тръгнали? Нощта след миг ги скрива.
Небето ги зове със сянка милостива,
                но те се сриват в пропастта.
Кой знае докога сред мъртвите планети
ще скитат, чоплени от ларвите проклети —
        от санитарите на вечността!

О, колко ужас по земята, ужас в гроба!
Как бихме тръгнали, ако в среднощна доба,
                сред гръм и мълнии на две
небето сцепи се и сграбчи ни тъмата
и зърнем кораба ужасен на Съдбата,
                поел към тия страшни светове!

11 юни 1854

,

Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Inferi, 1854

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14972]

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00