О, забрави ни, дом, ти, сенчест двор, градина! Бълбукай, весел ручей! Ликувай, птичи глас! Расти трева! Обвий и моя праг, лозина! Не ще ви пак забравим, забравени от вас! Защото сянката на любовта сте вие! Оазисът сте вие, жадуван все така! О, дол — велик приют, към тебе път се вие, по който, цели в сълзи, вървяхме за ръка! Напускат страстите сами душата свита, едната взела маска, а другата — кинжал: палячовци на път, чиято пъстра свита преваля с глъч и песни баира оголял. И само ти, любов, не гаснеш! Нека бликат лъчите, твоят факел мъглите да срази. Младежът те кълне, боготвори — старикът; че радост за едни си, за други си сълзи. Когато натежи от старостта главата и сам, без цел, без поглед, без помисъл за грях, човек усети, че е гроб на нищетата — с илюзии изтлели и целомъдрен прах; и плахата душа се спусне в наште бездни, за да брои сред ада на ледената гръд угаснали мечти и мъки безполезни — тъй както мъртъвците след битка се броят — и както смел търсач в ръката с факел скита извън света реален, извън света засмян, тя стига дъното на тая бездна скрита, по-страшна и от дъно на мрачен океан; и там, сред тая нощ, зловещо помрачняла, душата в гърч ужасен от гниещия свят усеща нещо как потрепва зад воала… И тоя трепет в мрака си ти, о, спомен свят!“ [21] октомври 18[37] ,
© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски
Victor Hugo
Tristesse d’Olympio, 1837
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010
Издание:
Виктор Юго. 21 стихотворения
Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002
Издателство „Нов Златорог“, 2002
ISBN: 9544921776
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14957]
Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00
