Талия стисна ръката му и прошепна настойчиво: „Не!“, но той я отблъсна толкова яростно, че я прекатури през пейката.
— Плюя на древните традиции в Туркад — изръмжа през зъби.
Мечът му се стори лек като перце. Той се присви за скок към сигурната си гибел.
От балкона се разнесе шум и Фейеламор извика високо:
— Мейгрейт! Най-после! Ела тук.
Всички вдигнаха глави. Мейгрейт застана до парапета и отметна качулката си. Лъскавата тъмна коса падна на раменете й като кафява коприна. Не криеше очите си. Наведе се напред и лампите в залата сякаш блеснаха по-ярко, за да се отразят в тях. Те сияеха като рубини.
Гледаше право във Фейеламор със страховита решимост.
Тенсор се блещеше срещу нея с потреса на внезапно откровение.
— Нима кароните никнат изпод земята?
Насочи ръка срещу Мейгрейт, но смелостта като че ли му измени и пак я отпусна. Бавно поклати глава, после рязко се обърна към Нелиса, доловила прикрито движение.
Каран застена гърлено и кръвта във вените на Лиан се смръзна. Опулените в нея стражници я пуснаха. Мечът се изплъзна от пръстите на Лиан и издрънча на пода. Гъстата червена коса на Каран се изправяше като ореол около главата й, очите й се подбелиха. Тя тръскаше глава и мудно изтласкваше с длани въздуха пред себе си. На Лиан му призля от ужас.
Чу ясния глас на Мейгрейт от балкона:
— Не, не можеш. Не бива! Недей!
Тенсор бавно вдигна ръка към Нелиса. Избухна сияние с цвета на засъхнала кръв, глух тътен отекна в ушите на Лиан.
Болка пламна в слепоочията му, все едно смазваха главата му между два камъка. Стори му се, че очите му кипват, ослепя, а после сякаш една порта се затвори в мозъка му и се отвори друга. Болката отслабна, отново виждаше. Зърна Нелиса, която още стискаше Огледалото в лявата си ръка. Устата й зееше като тъмна бездна, но писъкът оставаше нечут. Мършавите й мускули се сгърчиха и я запратиха в стената с пукот на строшена яйчена черупка. Правниците бяха разхвърляни като сламки. Залата притъмня.
Лиан се надигна от пода. Навсякъде се въргаляха хора. Тилан бе застинал на колене, безсилен да стане, от раната на бузата му струеше кръв. Талия седеше, скръстила ръце в скута си, и устните й мърдаха, без да се чува нищо. Мендарк шаваше слабо до подиума, Фейеламор се отдалечаваше пълзешком, блъскаше се сляпо в краката на съборени столове и маси. Мейгрейт не се виждаше, но една тънка ръка бе провиснала от парапета на балкона.
Тенсор прекрачи и грабна Огледалото от безжизнените пръсти на Нелиса. Лиан се озърташе трескаво. Защо точно той не бе пострадал? И какво можеше да направи, след като и могъщите бяха безсилни?
И изведнъж погледът му се спря на Каран, свита на пода между стражниците. До нея се събираше локвичка кръв, лицето й бе пребледняло. И гневът му се пробуди безмерен — страшна ярост срещу Тенсор, Мендарк, Тилан, Фейеламор и Нелиса… не, нея вече я нямаше. Но най-вече срещу Тенсор. Изтича през залата, грабна бастуна на Нелиса, който бе паднал до масата, вдигна го високо и го стовари с трясък върху темето на Тенсор.
Аакимът застина, после полека се обърна. Отприщената мощ бе засегнала дори него. Лицето и ръцете му белееха призрачно. Олюляваше се. Устните и брадичката му бяха зацапани с червено. Кръвясалите му очи приковаха Лиан.
— Само ти си невредим — изхриптя Тенсор. — Имам нужда от човек като тебе. Време е да си уредим сметките, летописецо.
— Няма да тръгна с тебе — отсече Лиан с омраза и страх, но колкото и несломима да бе волята му, краката му отказаха да я послушат.
Тенсор хвана безволния младеж за ръката и го изведе от Голямата зала, а после и от Туркад през таен изход. Водеше го на север.
Речник на действащи лица, имена и географски названия
Аакан: Един от Трите свята. Светът на аакимите, а след завоюването му и на кароните.
Аакими: Човешката раса, чийто свят е Аакан. Покорени от кароните. Аакимите са надарена раса от превъзходни занаятчии и инженери, но се отличават с меланхолия и са склонни към самонадеяност. След довеждането им на Сантенар аакимите достигат своя разцвет, но са предадени и съсипани по време на Разкола. Загърбват света и се усамотяват в своите огромни укрепени градове в планините.
Аакимнинг: Приятел на аакимите.
Ализ: По-малката сестра на Лиан.
Алмадин: Сухи земи, започващи от морския бряг срещу Туркад.
Алсифър: Последният и най-величественият от градовете на Рулке, създаден от аакима Питлис.
Архиварят: Незнайният човек, който е записал сказанията за четирите страшни битки между Фейеламор и Ялкара, както и още много сказания. Смятат, че той е взел Огледалото (след като Ялкара окончателно побеждава Фейеламор) и го е скрил, докато не възникне нужда от него в бъдеще.
Банадор: Дълга тясна ивица хълмисти земи в западната част на Ягадор. Родното място на Каран.
Бенбоу: Разрушено село в планините между Чантед и Тулин. Библиотека на Преданията: Прочутата библиотека в Школата на Преданията, разположена в Чантед.
Блейз: Ааким, съратник на Тенсор.
Бурия Нгурле: Горящата (Пламтящата) планина — вулканичен връх в горите източно от Алмадин. Кароните някога имали своя твърдина там.
Вартила: Предводителка на отряд уелми, съперница на Джарк-ун.
Великите предания: Най-значителните сказания от Преданията на Сантенар. По традиция се разказват на Празника на Чантед и другаде на важни церемонии. Наброяват двадесет и две.
Великият замисъл: Стремежът на Съвета да открие начин как да прогони веднъж завинаги кароните от Сант.
Великият предател: Рулке.
Веригата на Тайчид: Ивица от седем много ярки звезди и множество по-бледи, които се виждат зиме в южните райони.
Вуула: Майката на Каран. Самоубила се след смъртта на Галиад.
Възбраната: Виж Предание за Възбраната.
Галардил: Обрасла с гора местност източно от Орист.
Галиад: Бащата на Каран. Полуааким.
Гар: Най-голямата река в Мелдорин. Извира западно от Шазмак и се влива в Туркадско море източно от Сит.
Гашади: Древните смъртни врагове на аакимите. Покварени от Рулке, те му се заклеват във вярност след бунта на зейните. Когато Рулке е затворен в Нощната земя, забравят кои са и се наричат уелми.
Гелон: Плод, чийто вкус прилича и на манго, и на праскова.
Гистел: Слуга на Фейеламор в Сит.
Гласът: Дарбата на най-способните разказвачи да внушат на слушателите си всяко
