Сянка по стъклото

— Идвал е тук ли? Не помня — смути се Каран.

Отново бе заличила това от паметта си. Мендарк допълни подробностите, които бе видял, и разрешиха на Каран да слезе от подиума, но трябваше да седне отпред при другите свидетели.

Слуги донесоха храна. Щом излязоха с празните подноси и пред всички бяха сложени чаши с червен чай, Мендарк стана за втори път.

— На събора не е известна историята на Огледалото.

Изгледа предизвикателно Нелиса. Устата й сякаш бе замръзнала, извита надолу, но тя му даде знак да говори. Мендарк повтори в доста разширена версия онова, което Лиан бе чул от Каран, преди да отидат в Шазмак.

— Целта на Съвета открай време — говореше Мендарк — е да изучава знанията на врага и да издига защита срещу него. Много битки водихме, много поражения претърпяхме. И малко победи освен запращането на Рулке в Нощната пустош и задържането му там. Уповавах се, че Огледалото може да ни доближи до сбъдването на великия замисъл — окончателното му прогонване. Затова изпратих Лиан от Чантед да намери Каран и да я доведе в Туркад. Нямам неоправдани надежди за Огледалото: то е като книга с милиони страници, всяка разпиляна на късчета и късчетата пуснати в бъчва. Може би никога не ще се научим как да я прочетем.

Мендарк поспря, но Нелиса го подкани с уморен жест.

— Така стигаме и до същината. Тилан ме изхвърли от цитаделата и си присвои Огледалото. Присвои го — натъртено повтори Мендарк. — Всички знаят за дългата ми служба в Съвета, а Тилан е самонадеян новак, себичен авантюрист. Нима сте глупци, че да поверите съдбата на Туркад на човек като него?

— Мендарк изкривява истината в своя полза — прошепна Талия в ухото на Лиан. — Отдавна е в открита вражда с Тилан.

Тилан скочи.

— Мендарк ви нарича глупци, защото такова е мнението му за вас. Но вие знаете каква е истината — бумтеше гласът му, докато той се взираше поред в Правниците. — Той си играе с думите. Този замисъл е вече минало — Рулке губи сили. Всеки път, когато проверяваме, е все по-немощен и безжизнен. Скоро ще угасне дотолкова, че да се пресегнем в Нощната пустош и да го смажем, и тогава Сантенар ще бъде свободен. Дано този ден настъпи, докато съм Магистър. Не се поддавайте на уловките на Мендарк. Той сам се издава колко малко цени мъдростта ви.

— Не! — разнесе се необузданият вик на Каран. — Рулке достига съзнанието ми. Той е жесток и могъщ!

Тилан я изгледа с жалост.

— Да, да лудите винаги имат досег с боговете. Живей си с виденията, но остави делата на Туркад на онези, които се стремят само до го възвеличат.

— Това е гибелно нехайство! — изръмжа и Мендарк. — Тилан ви казва онова, което бихте искали да чуете, както и Рулке ви показва каквото бихте желали да видите.

Но в думите му не звучеше убеденост — в сравнение с Тилан беше стар и слаб. Правниците вече се настройваха срещу него.

— Този глупак е стар — закънтя гласът на Тилан — и затънал в миналото! Сантенар се преобразява и Съветът не бива да изостава. Огледалото ни показва пътя. В него е скрита тайната за отварянето на проходи — мигновено пренасяне във всяка точка на света. Представяте ли си колко могъщ ще е Туркад тогава?

Тилан беше величав, с развята коса и светли очи; пробуждаше у всички копнеж по власт, жажда за господство и слава.

— Докато Мендарк беше начело, клоняхме към упадък, а той се увличаше по дреболии. И къде е сега богатството на Съвета? Хазната ни е празна, но той прекарва старините си в разкош. — Изопна ръка към Мендарк. — Ето го резултата — Игър е пред портите! Трябва да му се опълчим, да премахнем заплахата и да върнем силата на Туркад, на този велик горд град, пръв сред всички в Мелдорин, дори в цял Сантенар. Нашите войски вече нанесоха удари по врага. Ще го натикаме обратно в смрадливите блата на Орист, където му е мястото. — Тилан заговори спокойно, подкупващо, сякаш няма нужда да обяснява, но го прави от уважение към поданиците си. — Прогоних Мендарк, вярно е, но само за доброто на Туркад. Толкова е безчестен, че вчера наруши примирието, наложено преди събора. Изпрати летописеца си да краде от цитаделата. Какво всъщност търсеше той? Не е искал да освободи това момиче, както се преструваше, а да проникне в архива на Рулке. Защо толкова напираше да влезе там? Мендарк премълча това пред събора. Нещо от което да извлече изгода, не се съмнявайте.

Мендарк прониза с поглед Лиан изпод бухналите си вежди: „Видя ли какво направи, глупако!“

— Но защо, Мендарк?! — възкликна Нелиса. — Какво е търсил този Лиан?

— Не мога да споделя пред целия събор. Ще кажа насаме на Арбитърката.

— Да, едни са правилата за Мендарк и други за всички останали — злобно вметна Тилан.

Нелиса изопна показалец.

— Не мога да те принудя, но това безмерно подкопава доводите ти.

Настроението в залата забележимо се променяше в полза на Тилан.

— На кого ще се доверите? — гърмеше гласът на Тилан. — Мендарк наруши примирието, показа презрението си и към мен, и към традициите на Туркад. А аз въпреки това се явих пред този събор да обясня постъпките си. Да, взех Огледалото. Признавам с гордост. То ще бъде основата на новия ни замисъл, ще овладеем могъществото на кароните. Вече няма да поддържаме с усилие наблюдението над Рулке, а направо ще го унищожим. Туркад ще има неговата сила. Нима бихте се отказали от такава слава?

Алчна обща въздишка огласи събора. Но миг по-късно бяха отрезвени.

— Не знаете нищо за Огледалото — прозвуча висок студен глас от балкона. — И никога няма да научите тайните му.

Всички се вторачиха нагоре. До парапета стоеше ниска жена в прашни от пътуване дрехи, дългата й сребриста коса бе сплетена на плитка, вързана на тила. Излъчваше такава мощ и непреклонност, че дори Старшата правница попита пресекливо за името й.

— Аз съм Фейеламор — заяви жената. — Не съм между мъртвите, а се крих от света. Аз подготвих Мейгрейт, за да се промъкне във Физ Горго и да изнесе Огледалото. То е мое и ще го притежавам!

Тенсор вече беше на крака, взираше се в нея толкова напрегнато, че едва сдържа вопъла си.

Фейеламор отново се вгледа в Правниците.

— Заблуждавате се за Огледалото. Аакимите никога не са го използвали за друго освен за наблюдение — обикновена дреболия. По време на Прочистването Ялкара взе Огледалото, което аакимите бяха захвърлили, защото вече не смееха да прибягват до него, и го подчини на волята си, за да шпионира. През последните й години тук неведнъж водихме битки, но накрая бях победена, защото тя узна твърде много тайни. Ялкара откри изкривяване във Възбраната, отвори проход и избяга, като изостави Огледалото.

— Затова то е мое — плячка от войната — продължи тя. — Аз обаче дълги години лежах на косъм от смъртта, Огледалото бе скрито. Когато най-после се възстанових, пуснах слух, че съм умряла. Търсих Огледалото и научих, че Игър го е намерил. Разберете: Огледалото няма никаква своя сила. Но ако сте способни да го разчетете, съдържа знания и безчет тайни, като далеч не най-маловажна сред тях е как Ялкара отвори прохода. Но никой от вас няма да го отключи. Ялкара го затвори и има един-единствен ключ — моят!

Тенсор вдигна ръка и залата притихна в очакване. Той се обърна към Старшата правница.

— Настоявам Арбитърката да изпълни задълженията си. Безспорно е, че Огледалото е наше. Ние го създадохме в далечното минало на Аакан и го донесохме на Сантенар. Няма спор и че Ялкара го открадна от нас. Никой друг няма права над него.

— Какво ще отговориш? — обърна се Нелиса към Фейеламор.

— Лудата Каран каза истината! Тенсор ще употреби Огледалото срещу Рулке и ще въвлече целия свят във война. Аакимите тънат в упадък, за който са слепи. Те загубиха правата си.

— Ние сме загрижени за този свят и с нищо не бихме му навредили! — разгорещи се Тенсор. — Тъкмо Фейеламор се кани да разкъса Възбраната, да отвори наново Пътя между световете и да остави Сантенар