— Да вървим. Пазачът ей сега ще се върне.
— Да, побързай. Дори пиян е твърде силен противник за тебе.
— И ти идваш.
Каран му посочи Стража.
— Нагласен е за мен. Не мога да мина.
— Ами ако успеем? — Лиан отвори вратата. Каран не изглеждаше убедена, но той я задърпа. — Затичай се колкото можеш!
Засилиха се. Лиан мина безпрепятствено, после ръката му, която държеше пръстите на Каран, срещна внезапна съпротива и едва не се изтръгна от рамото му. Той се стовари по гръб и в същия миг жълто сияние от Стража обля коридора, промени се в синьо, после във виолетово. Стражът зазвъня с такава мощ, все едно стояха под биеща храмова камбана.
Каран лежеше в килията, едната й ръка се подуваше пред очите му като ужилена.
— Не вярвах да успеем — каза му, призрачна във виолетовата светлина. — Моля те, тръгвай. Те са длъжни да ме изправят пред събора утре, но нищо не ги задължава да запазят твоя живот.
Лиан се озърташе диво. Каквото и да направеше, все бъркаше. А надзирателят вече се тътреше откъм нишата с меч в ръка.
Нямаше ли начин да спре Стража? Опита се да го вдигне, но нещо сякаш го бе залепило за пода. Срита го до болка в пръстите, но Стражът си остана непокътнат.
Осени го внезапно вдъхновение. Побърза да извади меха и изстиска маслото през процепа на Стража. Дрънченето стана по-глухо, но зловещата виолетова светлина не помръкна. Надзирателят трополеше към него. Лиан откъсна фенера от стената, счупи стъклото и поднесе горящия фитил към Стража. Вътре подскочи жълто пламъче. Надзирателят вече бе съвсем близо, размахал меча непохватно.
Лиан запрати счупения фенер към главата му, не улучи, обърна се да побегне и се подхлъзна на разлято масло.
Залитна право към надзирателя, който замахна свирепо и щеше да му отсече главата, ако Лиан не се бе проснал по лице. Надзирателят също загуби равновесие и падна отгоре му — изкара му въздуха и блъсна брадичката му в пода. Мечът изтрака на камъните. Зашеметеният Лиан не помръдваше.
Дебелакът го цапардоса по главата, после го срита три пъти в ребрата и се заклатушка към оръжието. Лиан изохка, надигна се и изплю кръв.
Каран нададе страшен вой, надзирателят изобщо не се обърна и вдигна меча. В този миг Стражът блъвна пламъци, нещо вътре изпращя, звънът секна с гъргорене и виолетовата светлина угасна. Надзирателят изобщо не погледна назад, зажаднял за кръв. Острието стигна връхната си точка. Лиан се мъчеше да отстъпи пълзешком, но се плъзгаше по маслото като котка върху лед.
Каран излетя от килията по-бързо от стрела, подскочи и коленете й се забиха в тила на надзирателя. Протегнатата й ръка изби меча. Дебелакът се стовари на пода и повече не мръдна. Тя помогна на Лиан да се изправи, грабна меча и кресна:
— Сега накъде?
Той посочи към нишата.
— Не, точно оттам ще дойдат. Вземи фенера!
Лиан я послуша, Каран хвана ръката му и двамата се втурнаха нататък по коридора. Вече чуваха далечни викове. Свърнаха зад един ъгъл и изкачиха къса стълба. Каран спря задъхана, но ухилена.
— Подпалвач такъв! Не можеш ли да измислиш друг начин да ме спасяваш? И не си въобразявай, че приемам в леглото си всяко момче за поръчки на разни чародеи. Накъде трябва да продължим?
Той се радваше да види познатата му Каран.
— Към един таен проход, но е далеч, чак от другата страна на цитаделата. Умът ми не побира как да се доберем дотам, щом всички са вдигнати по тревога.
— Е, повечето мъже от стражата излязоха срещу врага пред стените. Дай ми картата. Надникни и ми кажи мяркат ли се светлини.
— Няма нищо!
— Значи сега сме тук, нали?
Лиан се затрудни да посочи къде са в момента, но накрая кимна.
— А проходът?
Той плъзна показалец по картата.
— Чак толкова далеч ли? — Каран се намръщи. — Е, поне да се махнем оттук. Да се качим по тази стълба догоре. Така разстоянието се удължава, но не биха очаквали да се появим там.
Стълбата за слуги беше стръмна и тясна. Изкатериха шест-седем етажа, поспряха да поемат дъх, и стигнаха до последния етаж.
— Толкова съм слаба — ядосано се задъха Каран; мъчеше се да не диша твърде шумно. — Няма как, ще поседна за минутка.
И Лиан беше доволен, че има оправдание да си почине. Бдеше, докато Каран отново се взираше в картата на светлината на фенера.
— Ама че лабиринт — промълви Лиан след малко. — Толкова стълби, толкова коридори! Обаче пък няма как да ги претърсят едновременно.
— Виждаш ли някого?
— Не.
— Тогава тръгваме напряко през този етаж и в другия край се спускаме. Ще се озовем съвсем наблизо до твоя таен проход. Какво ще кажеш?
Завиха към по-широк коридор, застлан с пътека и окичен с гоблени и портрети. Тук-там през отворени врати се виждаха разкошни безлюдни стаи. Тъкмо подминаваха една тежка двойна врата, когато чуха глас:
— Ей сега!
Вратата се отвори рязко.
— Не се оглеждай — прошепна Каран. — Върви нормално, все едно си някой от слугите.
„Как пък не! — рече си той. — С тези твои дрипи…“
— Ей, вие! — отекна крясък по коридора.
— Това е Тилан! — възкликна Каран. — Бягай!
— След тях! — изгърмя гласът на Тилан. — Стража, към източната стълба!
Притичаха в края на коридора и се втурнаха назад по стъпалата. На площадката Лиан спря и притисна ребрата си с ръка.
— Боли ли?
— Ще издържа някак.
Затичаха пак надолу и след секунди чуха как преследвачите също затропаха по стъпалата. Тичаха и тичаха, докато на Лиан не му останаха сили.
— Тази стълба беше последната — изхърка Каран. — Помниш ли откъде да минем?
— Май натам. — Той изкуцука десетина крачки по коридора и се върна. — Не, натам. — Спря. — Не съм сигурен.
Каран гледаше картата. Гонещият ги отряд слизаше с грохот по стъпалата.
— След мен! — извика тя, подмина го тичешком и свърна наляво в по-широк коридор.
— Да, спомних си, че е оттук.
Стражниците бяха само на един хвърлей копие от тях. Друга група изскочи отпред. Спипаха ги!
— Оттук!
Каран се шмугна в един страничен коридор, после надясно, наляво, пак наляво между все по-тесни стени. За малко се отървяха от преследвачите и спечелиха около минута. Изведнъж нахълтаха в гола стая, от която нямаше изход.
— Тази ли е?
— Да, да, тази! Помня драскотините по стените.
— Тогава отвори прохода! Аз ще се опитам да ги спра.
Беше взела късия меч на надзирателя.
Указанията за отварянето от тази страна бяха други. Трябваше да натисне последователно четири
