издатини по стената. Лиан опита поредицата, както я помнеше. Нищо. Промени реда, но стената си беше все същата, студена, мръсна и влажна. Трети опит. Четвърти. Пръстите му шареха бясно по всичко, което се подаваше от стената.
Ехтящ удар на острие в острие. Лиан се озърна. Каран размахваше меча умело, а в тесния коридор можеше да я доближи само един страж. Мъжът обаче стърчеше с цяла глава над нея, а и имаше доста по- дълго оръжие. Неизбежният край щеше вече да е настъпил, ако стражниците нямаха заповед да й запазят живота.
— Предай се! — извика Лиан.
И един непредпазлив удар стигаше да я убие.
— Върви по дяволите! — кресна тя. — Намери го, глупако!
Лиан продължи да опипва стената. Започна да му се струва, че дори не е попаднал където трябва, но изведнъж стената заскрибуца и част от нея се завъртя.
— Каран, готово! — изрева той.
В същия миг стражът успя да удари отдолу по меча й и го изби. Тя отскочи назад, но едрият мъж се оказа отчайващо пъргав. С три скока я докопа и тя не можеше да се измъкне от яката му хватка. Зад него напираха още десетина стражници, както и Тилан. Нямаше спасение.
— Бягай — викна тя на вцепенения Лиан. — Няма да пострадам. Утре ще се видим.
— Не разчитай на това! — изръмжа Тилан.
Лиан проумя, че тя е права. Към него нямаше да проявят снизхождение. Махна й за сбогом, хвърли се през отвора и удари по стената отвътре. Вратата почна да се затваря.
Стражът пусна Каран и хукна към прохода. Каран незабавно се хвърли през стаята, за да отвлече вниманието на останалите. Едрият мъж навря крака си в пролуката, но капакът се затваряше с чегъртане, сякаш нищо не му пречеше. Стражът изпищя — твърде късно беше да си издърпа крака. Изпукаха кости и той отново писна. Капакът се долепи до стената.
Лиан трепереше. Запали фенера. Трябваше да офейка по-скоро. Онези все щяха да изкъртят някак капака. Изстиска последните капки масло във фенера и забърза към изхода от тунела.
— Що за глупак си ти, Лиан?! С право са те изгонили от Школата. Къде ти беше умът?
Мендарк кипеше от мрачна ярост.
— Можех ли да я зарежа там, след като я видях? Ти не направи нищо за нея.
Мендарк побесня.
— Нищо ли?! Цяла седмица без умора хвърлям усилия за този събор, а ти оплеска всичко. Изобщо не биваше да припарваш до тъмниците. Няма ли да проумееш какво направи? Сега Тилан не е длъжен да се яви на събора. Ами ако те бяха заловили и научеха какво си се опитал да откриеш? Той хич не е тъп. Там вече щяха да ровят стотина писари и ако имаше нещо за намиране, щяха да го научат. За разлика от тебе!
— Каталогът на архива е съставен от явен идиот — отсече Лиан. — Просто не ми стигна времето.
— Аз направих този каталог — ледено го осведоми Мендарк. — И изобщо не ми се оправдавай!
— Е, натъкнах се на нещо, което изглежда интересно. Може би когато…
— Уф! Махни ми се от главата! Талия! Талия!!!
Не можеше да заспи от угризения за глупостта си и заради страданията, които бе причинил на Каран с нея. Посред нощ се захвана да преглежда писмата. По прозореца почукваше суграшица. Преди зазоряване стигна до следващата нишка в писмо от Кандор до Рулке. Повече от хилядолетие бе минало след написването му в разгара на Прочистването, опустошителната война между кароните и аакимите.
Скъпи Рулке,
Толкова ми дотегнаха и войната, и този свят, че бих направил всичко, за да сложа край на това. Загубата на Перион
Нещо се случи при налагането на Възбраната. Похарчих цяло богатство в усилията си да проуча събитията. Ти ли си бил? Нека се сплотим — и двамата сме карони. Мисля си, че понякога забравяш това. Моля те в името на единственото, което не можеш да отхвърлиш, то е по-важно от всичко: оцеляването на нашата раса.
Писах и на Ялкара. Охотно ще донеса в Алсифър всичко, с което разполагам, ако пожелаеш.
Най-сетне някакво потвърждение!
В архивите нямаше и следа от отговора на Рулке. Лиан знаеше, че Кандор е бил убит преди около хилядолетие. Имало ли бе изобщо среща? Ако не, дали книжата на Кандор още бяха в изоставената му твърдина Катаза?
На коя дата бе умрял? Лиан бе наизустил датите още като дете още през първата си година в Школата. Не се затрудни да си спомни кога е загинал Кандор — 22 галенд 2092 година по летоброенето започващо с Възбраната. Преди почти 1006 години. Но в писмото Кандор си бе послужил с каронския календар, започващ с покоряването на Аакан.
Лиан пресметна — писмото е било изпратено повече от година преди смъртта на Кандор. Предостатъчно двамата да са се срещнали, може би е присъствала и Ялкара. Ако в архива нямаше нищо друго, следващата стъпка щеше да е пътуването до Катаза. Значи се нуждаеше от парите и влиянието на Мендарк.
Няколко пъти се опита да поговори с него за това, но Мендарк непрекъснато беше зает и не го приемаше. Значи оставаше за след Големия събор.
40. Големият събор
В часовете преди събора, много след полунощ, Мендарк и Талия стояха пред бюрото му, отрупано с карти, книжа и полуразгънати свитъци. През целия ден бяха преглеждали протоколи от минали събори и бяха обмислили стратегията си. На долния етаж пропъденият Лиан седеше прегърбен на едно от креслата до огнището.
Внезапно се вдигна врява, в преддверието проехтя звънче. Талия отиде до прозореца, който гледаше към портата, и го отвори. Натрапниците се виждаха добре в светлината от будката.
— Дошъл е Тенсор — подвикна тя през рамо — и води още десетина аакими. Да ги поканя ли?
Мендарк кимна, тя кресна на пазачите да пуснат групата и слезе да отвори.
— Тенсор!? — ахна Лиан, щом разбра какво става.
И хукна към задния изход, но Талия го улови за китките.
— Кротувай! Да не си въобразяваш, че в такъв момент ще си губи времето с нищожества? Качи се горе.
След малко Талия доведе опръскания с кал и уморен Тенсор.
Той отказа всякакви напитка и гозби и започна направо:
