Кулата върху разлома

живота си, далеч по-дълъг, отколкото показваше младежката й външност.

Но много страни от нрава на Игър я потискаха — грубостта, привичната жестокост, презрението към верните му уелми. А и с него не се допълваха взаимно. Винаги искаше повече от Игър и знаеше, че той не само не е способен да й го даде, но и не знае как. След първата им нощ не легна отново с нея. Значи тя някак го отблъскваше.

Внезапно вратата се отвори от нечий ритник и вътре нахълта Вартила. Лицето на Игър почервеня.

— Какво има, та си решила да ме безпокоиш, когато работя?

Вартила се усмихна, оголвайки остри сиви зъби. Това беше толкова рядка гледка, че стряскаше. Мейгрейт си припомняше и други стълкновения между двамата, в които Вартила неведнъж надделяваше.

Тя плъзна по масата към него кожен калъф с донесения. Нахалството й граничеше с непокорство. Игър премълча. Не смееше да настройва срещу себе си уелмите, които му останаха верни.

— Ще ги прочета по-късно — отсече в опит да запази достойнството си пред Мейгрейт.

— Прочети ги още сега — дрезгаво настоя Вартила, — иначе може и да няма по- късно.

— Кажи ми какви са вестите в тях — изръмжа той.

— Както желаеш. Първо — изпъна тя костелив показалец с дълъг нокът, — поредната пратка припаси е изчезнала някъде между складовете и пристанищния град. Трети случай през този месец!

Игър седна припряно. Отвори уста, но заекваше.

— И-изпрати генерал Фуонди незабавно. Ако е нужно, половината Четвърта армия да навлезе в кейовете.

— Ти поначало разполагаш с половината Четвърта армия заради дадените жертви, дезертьорите и заразите. Нахлуят ли там, няма да излязат като армия… ако изобщо ги видиш някога.

— Що за дупка е това? — вбеси се Игър. — Прочистих тази клоака, наложих тук законност и ред, а целият град ме проклина.

— Туркад живее от покварата, прогнил е от върховете до низините. Второ, Тилан е събрал много силна войска — наброява поне тридесет хиляди. Скоро ще има и достатъчно кораби за десант.

— Аз пък имам пет армии — сто хиляди опитни бойци! — сопна се Игър.

— Разпръснати на площ от двеста левги! Трудно ще изведеш срещу него дори двайсетина хиляди, без да застрашиш властта си над вече завзетите области. А бойният дух спада непрекъснато. — Вартила се вторачи в очите му и Мейгрейт долови колко неспокоен е той. Изпъна се и трети пръст. — Още нещо. Гашадите шетат и извън Шазмак. Вече се опитват да привлекат на своя страна твоята Втора армия в Банадор.

Игър усети напиращия страх. Не я ли изгонеше, щеше да се разкрещи.

— Чух достатъчно — прекъсна я троснато.

— Имаме и други затруднения…

— Ами отстрани ги!

Мейгрейт остана изумена. Преди сблъсъка си с Фейеламор той щеше сам да се заеме с всичко до последната подробност.

Мейгрейт усещаше студ, необичаен през тези месеци в Туркад. Но това беше ледена тъма, проникнала в сънищата й. Мяркаха се видения за тъмни заскрежени палати, килнати кули над осветени от червено зарево хълмове и кълбяща се мъгла, по-черна от мрака. За миг пелената се отдръпна и разкри благородно, немислшю красиво и жестоко лице, индигови очи, които светеха подобно на жарава.

— Имах видение — сподели по-късно с Игър. — Възприех го като мечти на ааким, примесени със спомени от Аакан, а накрая се появи лице, което не мога да забравя.

Описа му образа.

— Рулке!

Игър дишаше тежко.

— Но и ти често си го сънувал, казвал си ми го.

— А ти си го видяла бдителен, чакащ, убеден в силата си. Аз пък усетих през нощта раздвижване във времето и пространството, сякаш някой се опитваше да проникне от този свят към Нощната пустош.

— Тенсор! — на свой ред възкликна Мейгрейт.

— Опасявам се, че работи с Огледалото, но как е успял?

Дясната половина на лицето му отново се скова.

— Има ли начин да го спрем?

— Няма. Тенсор отиде във Фаранда и продължи през пустинята. Не мога нито да го открия, нито да му попреча. Виж ме сега — най-могъщият пълководец в цял Сантенар… и напълно безпомощен.

Той застана до тесния прозорец и се загледа в осветените от луната покриви на Туркад и в сребристата вода на пристанището.

Мейгрейт се взираше в него. Допреди четири месеца тя изпълняваше само чужди заръки една след друга. Всичко това секна след Големия събор — една от причините да остане с Игър въпреки неясните си чувства към него. Просто напук на Фейеламор. Така спечели време сама да стане господарка на съдбата си. Но колкото по-силна беше, толкова по-слаб изглеждаше той.

Късно вечерта вратата се отвори безшумно, Фейеламор се бе завърнала от дългото скитане по незнайни места. И от гласа й лъхаше мраз като от погледа. Тя заговори на Игър без увъртане.

— Тенсор застрашава всички ни, като се опитва да проникне в Нощната пустош по този път.

Игър се сащиса, че чува от устата й онова, за което дори не смееше да мисли.

— Как научи?

— Присъщо ми е да знам. Какви са твоите намерения?

— Не знам нито къде е, нито какви сили е впрегнал. Мога ли да направя нещо освен да се въоръжа срещу Рулке, ако Тенсор се провали?

— Ако? — надменно изрече Фейеламор. — Тенсор е изпаднал в слабоумие. Ще ни навлече ново Прочистване, а ти бездействаш!

Игър се разяри.

— Нали потеклото ти е по-величаво от моето? Тогава използвай способностите си.

— Така и ще направя, но на силата трябва да бъде противопоставена сила. Ние — фейлемите, разчитаме на други дарби. Ако имахме и твоята сила, уверявам те, че щях да си послужа с нея непоколебимо. Нима не виждаш — ти, който се прослави с дързостта да прибегнеш до Забранените опити? Или онази младежка храброст те напусна? Престраши се отново и го намери, иначе е свършено с нас.

Без нито дума повече тя си тръгна.

Игър опря чело на ръцете си, а Мейгрейт изскочи от ъгъла.

— Ще можеш ли? Възможно ли е да бъде открит така?

— Вероятно, но вече са ми чужди мислите за Забранените опити. Във всяка клетка от тялото ми се е запечатал споменът за предишния път. Все ми се струва, че Рулке е забил отровен шип в моя мозък и когато се сети за мен, усещам как пулсира. Мейгрейт, прекарах живота си в предпазливост и благоразумие, никога не предприемах нищо, без да знам всички последствия, за да съм подготвен за тях. Онзи гениален младок, какъвто бях преди затварянето на Рулке, изчезна отдавна. Тогава бих се справил, но сега… старателен, обуздал въображението си… Едва ли. А в тези начинания увереността е жизнено важна. Откакто влязох в Туркад, обзет съм от съмнения.

Игър отново се захвана с работата си, но скоро захвърли устройствата.

— Няма да се съсредоточа, знам. Забранените опити… Има един, който може да донесе успех. Ако Тенсор наистина е отворил портал към Нощната пустош, съществува шанс да бъде проследен и дори заловен. Само да знаех повече за този портал…

— Не допускай подигравките на Фейеламор да те тласнат към необмислени постъпки — каза му Мейгрейт. — Дълго ги понасях и знам по-добре от всекиго как те е уязвила. Искам обаче да ти е ясно, че тя